Решение № 11 от 21.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Велико Търново, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000255 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 62 / 24.06.2025 г. по търг. д. № 113 / 2024 г. по описа на ОС – Плевен е осъдено Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на С. Д. С. сумата от 35 000 лева /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие ПТП, настъпило на 14.11.2023 г., причинено виновно и противоправно от застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/30/123000147573, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния претендиран размер от 65 000 лева, искът с правно основание чл. 432, ал.1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ е отхвърлен, като неоснователен.

Присъдени са разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство С. Д. С., чрез процесуалните му представители, против горепосоченото решение, в отхвърлителната му част, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при 1 допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано.

Излагат се съображения, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не отговаряло на критериите за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, като било занижено. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че на ищеца били причинени две средни и една лека телесна повреда. От събраните по делото доказателства се установявали две средни телесни повреди и четири леки телесни повреди, като не бил отчетен и фактът, че към датата на прегледа на С., извършен на 24.02.2025г., същият не бил възстановен напълно. Оспорва се и извода на окръжния съд, че в случая било налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия пешеходец и определеният процент, като завишен, като се навеждат съображения за противното. Искането до въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва. Претендират се разноски за адвокатски възнаграждения на двама адвокати, при условията на чл. 38, ал.2 ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от другата страна Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Решението, в частта, с която e уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди до сумата от 35 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2024 г. г. до окончателното му изплащане, като необжалвано, е влязло в законна сила, поради което е изключено от въззивна проверка.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Процесуалните му представители са депозирали молби, с които заявяват, че поддържат въззивната жалба.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна – застрахователното дружество, редовно призовано, не изпраща представител, не депозира становище по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението, в обжалваната му част, съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и с 2 правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от С. Д. С. против Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, за заплащане на сумата в размер на 65 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни увреждания и психично разстройство, вследствие ПТП, настъпило на настъпило на 14.11.2023 г., около 19.05 ч., в гр. Плевен, ж.к. Дружба, бл. 313, на кръстовището, образувано от улица от междублоковото пространство на блок 311 и блок 313 и улица от ж.к.

„Дружба“ 4 към бул. „България“, причинено виновно и противоправно от П.

П. К., която при управление на лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Кадди“, с рег. № ЕН 45****, е блъснала пешеходеца С. Д. С., като отговорността на водача е обект на застраховане по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/30/123000147573, със застраховател – ответникът, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Видно от приложеното АНД № 1961/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен, с одобрено с протоколно определение от 06.11.2024 г. споразумение по чл. 381 и сл. НПК, П. П. К. е призната за виновна в това, че на 14.11.2023 г. в гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ пред бл.313, при управление на МПС - лек автомобил, марка „Фолксваген“, рег. № ЕН 45****, нарушила правилата за движение по пътищата, както следва: чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП, като поради отклоняване на вниманието от страна на водача на моторното превозно средство, не възприема пресичащия пешеходец и реализира удар в него, като по непредпазливост причинила на С. Д. С. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие настъпили усложнения на травматичните увреждания на долните крайници, трайно затруднение на движението на снагата, вследствие фрактура на тазова кост, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, във връзка с чл. 342, ал.1 НК, във връзка с чл.78а, ал.1 НК и чл.375а, ал.2 НПК, е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание - „глоба“.

От събраните от първоинстанционния съд доказателства - констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 316000- 47138/29.11.2023 г., заключение на съдебна автотехническа експертиза /неоспорено от страните/ и свидетелските показания на П. П. К. се установява, по безспорен начин следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: на 14.11.2023 г., около 19.05 ч. в гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Кадди“ се е движил по пътното платно от междублоково пространство на блокове 311 и 313, в посока към кръстовище с бул. „България“. В същото време пешеходецът С. Д. С. е пресичал платното за 3 движение на улица от междублоково пространство на блокове 311 и 313, отляво надясно спрямо посоката на МПС, в района на кръстовище, като в момента, в който С. стъпва от тротоара върху платното за движение, автомобилът се е намирал на 29,9 м. от удара и е можел да го възприеме. Така пешеходецът движейки се постъпателно, отляво надясно за посоката на автомобила, а автомобилът – закъснително е последвал удар между предната лява част от автомобила в областта на предна лява ъглова част на облицовка предна броня и преден ляв калник в челна част от торса и долните крайници на пострадалия, след което е последвал контакт на тялото в областта на таза в предната част на преден капак и преден ляв калник, като горната част от тялото на пешеходеца е реализирала протриване и оставяне на следи по капака и калника и плъзгане към челното стъкло и е последвало отхвърляне и падане на пешеходеца върху асфалтовата настилка. Вещото лице е изчислило, че скоростта на процесния лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Кадди“ непосредствено преди и към момента на първоначален контакт при удара с пешеходеца е била 31,39 км/час. Видно от показанията на водача на автомобила Поля Кръстева пешеходецът е пресичал от единия тротоар към другия, в областта на кръстовището, където имало мислена пешеходна пътека, нямало начертана такава, но тя просто не го видяла, било тъмно, зимно време, той бил с тъмни дрехи, а тя дала по – рязко газ, за да се включи в движението и тогава той „паднал“ върху капака на автомобила. В заключението на САТЕ е посочено, че на мястото на ПТП – то, нямало пешеходна пътека (в съдебно заседание вещото лице уточнява „визуално нарисувана“), нямало хоризонтална маркировка. Според вещото лице, от техническа гледна точка, причините за настъпването на ПТП били комплексни. От една страна, те били свързани с действия (бездействия) с органите за управление (лост на скорости, спирачен педал и кормилен кръг на волана) от страна на водача на процесния автомобил, чрез които не било реализирано своевременно спиране пред знак „Стоп“, пропускане на пешеходеца и предотвратяване на ПТП. Водачът на МПС се е забавил с действията си за спиране към момента, в който е имал техническа възможност да възприеме знак „Стоп“ и пешеходеца като местоположение, посока и направление, да го пропусне и предотврати ПТП.

От друга страна, пешеходецът първи е имал техническата възможност да възприеме автомобила на достатъчно разстояние от мястото на удара и траекторията му на движение, като местонахождение и посока, движещ се към кръстовището, да преустанови движението върху асфалтовата настилка, да го пропусне, а след това да продължи постъпателното си движение, с което да предотврати ПТП. В съдебно заседание автоекспертът е уточнил, че пешеходецът е могъл да види, че към него идва автомобил заради светлините на фаровете, но не би могъл да прецени разстоянието. Едновременно с това, водачът на лекия автомобил е трябвало да съобрази скоростта на движение на МПС с наличната вертикална маркировка на пътното платно изразяваща се в пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и да реализира своевременно спиране към момента на възможното възприятие на 4 пешеходеца, пресичащ асфалтовата настилка на пътното платно. Допуснал закъснение при използването на спирачната система на МПС, към момента, в който е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца като форма, посока и направление, като сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП-то.

За претърпените от ищеца телесни увреждания и психично разстройство са събрани от първоинстанционния съд писмени доказателства /медицински документи/, изслушана е съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ и съдебна психиатрична експертиза /СПЕ/, както и са разпитани свидетели.

От заключението на СМЕ се установява, че вследствие процесното ПТП, ищецът е получил: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузна рана в лявата теменна част на главата, охлузвания по кожата на лицето и лекостепенно мозъчно сътресение, без симптоми на реална опасност за живота; счупване на долното рамо на лявата срамна кост на тазовия пръстен; контузии (натъртвания на меките тъкани) с охлузвания и масивни подкожни хематоми на подбедриците на двата крака и на лявото коляно. От Епикриза, издадена от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД се установява, че след ПТП – то С. Д. С. е бил хоспитализиран в периода от 15.11.2023г. до 18.11.2023г. в Клиника по неврохирургия. Вещото лице е посочило, че при ищеца са настъпили усложнения, като в причинна връзка с първоначално причинените травми в областта на двете подбедрици на долните крайници, са се развили некрози (умъртвяване, загниване, загиване) на части от меките тъкани (кожа, подкожие, мускулатура) в областта на контузените участъци и вторична бактериална инфекция. Вследствие на това, видно и от Епикриза, издадена от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, С. Д. С. е бил приет на 07.12.2023 г. до 15.12.2023г. в Отделение по колопроктология и гнойно – септична хирургия по клинична пътека – Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани, като хирургично е била отстранена некротична кожа на лява подбедрица. В заключението на СМЕ е посочено, че развитието на тези усложнения било благоприятствано от наличието на предшестващи хронични болестни изменения в съдовете на долните крайници у ищеца (хронична венозна недостатъчност на долни крайници, флебит и тромбофлебит), както и от наличието на исхемичната болест на сърцето и напредналата възраст на лицето. Посочено е още, че в резултат на първоначалните травми и усложненията, свързани с тях, ищецът е търпял болки и страдания в продължение на около 5-6 месеца, като през първите два месеца те са били по-силни. Лечението след хоспитализацията се състояло в честа смяна на превръзки, третиране с дезинфектанти и спрейове, прием на антибиотици, витамини, общо укрепващи средства, както и стриктно лечение на останалите предшестващи хронични заболявания (хроничната венозна недостатъчност, исхемичната болест на сърцето, хипотиреоидизъма).