Определение № 42273 от 12.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42273 гр. София, 12.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110145885 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД против Н. Й. Й., Д. О. Й. и Й. О. Й. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумата в размер общо на 2712,73 лева, представляваща незплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Захарна фабрика“, бл. 38, вх. А, ет. 1, аб. № 324894, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер о б щ о н а 397,14 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г., сумата в размер общо на 48,21 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва за периода от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането и сумата в размер общо на 10,02 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 31290/01.11.2022 г. по ч. гр. д. № 56744/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, като задълженията се разпределят, както следва: ½ част за ответника Н. Й. Й. и по ¼ част за всеки един от ответниците Д. О. Й. и Й. О. Й..

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния топлоснабден имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В исковата молба е формулирано искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т.” 1

ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца, като правният интерес от привличането е обоснован от обстоятелството, че на соченото дружество е възложено да извършва услуга дялово разпределение за процесния имот, поради което и при констатирано неточно изпълнение на задължението би възникнало задължение за обезвреда.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане производството, по което е издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение да бъде приложено по настоящото производство. Направено е искане третото лице-помагач да бъде задължено да представи намиращи се у него документи. Направено е искане съдът да задължи Столична община, Район „Подуяне“ да представи по делото документ за собственост на процесния недвижим имот. Направено е и искане за изслушване на съдебнотехническа и съдебно-счетоводни експертиза по поставени в исковата молба задачи.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Й. Й. оспорва исковата претенция по основание и размер. С депозирания отговор са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за наличие на валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот. Ответникът оспорва той или негов наследодател да е собственик или носител на вещно право на ползване върху описания в исковата молба недвижим имот. Страната поддържа, че исковата претенция относно такса „дялово разпределение“ е недопустима, тъй като ищецът не е носител на материалното право за заплащане на соченото вземане. В допълнение в отговора са изложени твърдения, че представеният по делото договор, сключен между Етажната собственост и „Т.“ ООД, не носи подпис нито на Н. Й., нито на негов наследодател.

Ответникът оспорва както същестуването, така и съдържанието на документа, като е направеното искане ищецът да бъде задължен да го представи в оригинал. С отговора са оспорени и претенциите за мораторни лихви, като във връзка с претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия ответникът оспорва да е поставен в забава, а по отношение на претенцията за лихва върху главницата за дялово разпределение поддържа, че в Общите условия на ищцовото дружество не се съдържа падеж за изпълнение на соченото задължение. При условията на евентуалност е заявено възражение за изтекла погасителна давност. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени направените по делото съдебни разноски включително и тези за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната по чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 1635 лева.

В отговора са изложени твърдения, че искането на ищеца за изслушване на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи не е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна. Страната поддържа, че оспорва единствено наличието на правно основание за начисляване на процесните суми в тежест на ответника, а не количеството, качеството и цената на описаните в исковата молба вземания. С отговора е направено искане ответникът да бъде задължен да представи копие от всички фактури, издавани за процесния период.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д. О. Й. и Й. О. Й. чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Д. Ц., оспорват исковата претенция като недопустима, а по същество на спора по основание и размер. Процесуалният представител поддържа, че производството е недопустимо, тъй като разпоредбата на чл. 227 ГПК не намира приложение в заповедното производство. В отговора са изложени доводи за нередовност на исковата молба, тъй като липсвала индивидуализация на отделните месечни вземания включени в процесния период. Особеният представител поддържа, че между страните по спора не е налице сключен договор за доставка на топлинна енергия, респ. възможността ищеца да претендира заплащане на суми за топлинна енергия е изключена.

Особеният представител сочи, че липсват доказателства наследодателят на Д. О. Й. и Й. О.

Й. да притежава право на собственост върху процесния топлоснабден имот. С отговора е оспорено наличието на действително доставено количество топлинна енергия на стойност посочена в исковата молба. При условията на евентуалност е направено възражение за 2 изтекла погасителна давност. По изложените съображения е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена.

С отговора е направено искане ищецът да бъде задължен да представи изготвените за процесния период изравните сметки и отделни фактури за месечни вземания, включени в исковия период. Особеният представител поставя допълнителни задачи по поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.

По допустимостта на исковата претенция:

Във връзка с поддържаните от процесуалния представител на ответника Н. Й. доводи следва да бъде посочено, че процесуалната легитимация на страните по спора се извежда от поддържаните от ищеца твърдения касателно спорното право, а относно материалната легитимация съдът се произнася със своя акт по същество. Материалната легитимация по спорното право има отношение към основателността, а не към допустимостта на производството.

Във връзка с поддържаните от особения представител на ответниците Д. Й. и Й. Й. доводи касателно приложението на разпоредбата на чл. 227 ГПК е необходимо да бъде разяснено, че съгласно задължителните указания дадени с т. 10 б на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, при универсално правоприемство, настъпило в периода между издаване на заповедта за изпълнение и предявяването на иска, правоприемниците участват в делото на основание чл.227 ГПК.

По направеното искане за привличане на трето лице-помагач на страната на ищеца:

Съдът счита, че „Т.” ООД следва да бъде конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца, тъй като с оглед твърденията на ищеца, че между тях е налице валидно облигационно отношение по извършване на услугата дялово разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от участието на подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.

По доказателствената тежест на спора и направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Следва да бъде приложено производство, по което е издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение.

Съдът намира, че следва да приеме представените ведно с исковата молба документи като писмени доказателства по делото. Следва да бъде уважено заявеното в исковата молба искане третото-лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД да представи посочените в т. 4 от доказателствените искания на страната документи. Съдът намира, че следва да издаде на ищеца съдебно удостоверение, което да послужи на страната пред Столична община, Район „Подуяне“ за снабдяване с препис от документ собственост на процесния недвижим имот.

Искането на ответника Н. Й. за задължаване на ищеца да представи по делото оригинал на сключен между Етажната собственост и третото лице-помагач договор следва 3 да бъде оставено без уважение. С Решение № 1447/12.03.2024 г. по в. гр. д. № 4237/2023 г. по описа на СГС, II-В състав е прието, че при положение, че ищцовото дружество не разполага с оригинала на този протокол /същият се намира в управителя на ЕС/, то така заявеното искане от страна на ответника за представянето му от ищеца представлява злоупотреба с процесуални права, в който смисъл е Решение № 335 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4764/2008 г. , ІІ г.о. и Решение № 260 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2009 г., ІІ г.о.

Искането на ответниците за задължаване на ищеца да представи намиращи се у него документи – изравнителни сметки и фактури следва да бъде оставено без уважение, тъй като същото не е необходимо за изясняване на спора от фактическа страната доколкото за установяване на обстоятелствата относно осъществяването на доставка на топлинна енергия и нейната стойност по пера и месеци следва да бъде допуснато изслушване на експертизи.