Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 07.02.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 2380/2022
Вид
Решение № 48
Подписан
07.02.2023
В сила
21.06.2023
Състав
Атанас Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • Член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл. 67, ал.3 · Закон за държавния служител
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 136, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл.140 · Кодекс на труда
  • чл.140, ал. 1, изр. второ · Кодекс на труда
  • чл. 140, ал. 2, пр. първо · Кодекс на труда
  • чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 6 · Конституция на Република България
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Б.град, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Атанас И. при участието на секретаря ЛИ. Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20221210102380 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по искова молба от М. Г. Б. с ЕГН ********** и с адрес: с. П.**, против ОД на МВР - гр. Б.***" № 3, представлявано от директора на ОД на МВР - гр. Б.град.

Ищецът е предявил срещу ответника осъдителен иск за сумата от 2292,20 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от 292 часа за периода 12.10.2019г. - 12.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /13.10.2022 г./ до окончателното погасяване.

Навежда се в молбата, че ищецът е със статут на държавен служител и за периода 12.10.2019 г. – 12.10.2022 г. е полагал труд при 12-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец, като „младши автокнотрольор“ при сектор КАТ „Пътна полиция“ гр. Б.град, което е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - гр. Б.град. Сочи се, че съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - по дневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. По силата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Твърди се, че това е в съответствие и със Закона за държавния служител (ЗДСл.). На осн. чл.

187, ал. 9 от ЗМВР са издадени от министъра на вътрешните работи и са действали последователно следните наредби, имащи отношение към процесния случай: за периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; от 01.04.2015г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. От 02.08.2016 г. и до настоящия 1 момент действа Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г., която според ищеца намира приложение за процесния период.

Текстовете на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са идентични. Според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.

Преди тези две наредби е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.. Единствено в тази Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от „0,143“ - чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба. В следващите две наредби (Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. - последната приложима към процесния период 01.09.2016г. - 31.08.2019 г.) изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 год. (обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) и в Наредба № 8121з776/29.07.2016 год. (обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г.), липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент „0,143“. Доколкото в Наредба № 8121з [1]592/25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е посочено, че отново се касае за сумирно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Наредбата), която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Посочено е, че коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

Посочено е, че според чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент „1,143“. Тези две разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Предвид на това се сочи, че не може да се приеме, че със Заповед № 8121з-1429 от 23 ноември 2017 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ бр. 98 от 08.12.2017г.) работодателят компенсира положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение (т. 1 от Заповед № 8121з- 1429 от 23 ноември 2017 г.), поради което превръщането на нощните часове в дневни с коефициент „1,143“ е неприложимо.

Твърди се, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 - 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано. За целия процесен период положеният нощен труд следва да се преизчисли в дневен чрез прилагане на коефициент 1.143. и да се отчете като извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника в съответствие с чл. 187 ал.

6 от ЗМВР.

2

Твърди се, че за процесния период ищецът е положил общо 2041 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2333 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 292 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 7,85 лв., т.е. задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 2292.20 лв..

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който навежда, че оспорва наведената от ищеца искова претенция, като оспорва иска като недопустимо и неоснователен. Навежда се, че ищецът е държавен служител в Министерството на вътрешните работи, както и това, че за исковия период е заемал длъжността, посочена в исковата молба. Според разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда единствено от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 179. (1) от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В ал. 2 на същия член е посочено изрично, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. Съгласно императивната разпоредба на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Сочи се, че за исковия период това е Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Твърди се, че по отношение на държавни служители - полицейски органи са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. Не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. Неприложима по отношение на ищеца е и НСОРЗ ( Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) в частност чл. 9 на същата.

Посочено е, че в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно. От ал. 5 на същия член е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. В конкретния случай не е налице полаган труд извън установеното работно време. Твърди се, че за процесния период по отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители е действала Наредба №8121з[1]776/29.07.2016 г.

Твърди се, че разпределението на работното време за заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни смени, определени в месечен/седмичен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от съответния началника. Отработените часове за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с протоколи, Приложение № 6 към чл. 31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор "Финансово осигуряване” при ОДМВР Б.град за изплащане на отчетения нощен труд. Ответникът твърди, че положеният от ищеца нощен труд за исковия период е своевременно отчетен и заплатен, като същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, следователно не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Счита се, че трудът положен между 22.00-6.00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен.

3

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко предмета на делото- обективно кумулативно евентуално съединени иска, като по първия иск спорното материално право е правото на служителя да иска допълнително възнаграждение към основното месечно възнаграждение за извънреден труд, която правна квалификация е чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, по втория иск, е правото на вземане за лихви поради забавено изпълнение, която правна квалификация е чл.

86 от ЗЗД, по третия иск – това е правото на вземане за разноски по делото, която правна квалификация е чл. 78 ГПК.

Уважаването на иск с тази правна квалификация е детерминирано от едновременната даденост на следните условия: 1/ ищецът е държавен служител в Министерството на вътрешните работи; 2/ да е налице служебно правоотношение между ищеца и ответника ОДМВР-Б.град; 3/ за исковия период (12.10.2019 г. - 12.10.2022г.) ищецът да е работил на смени по график; 4/ факта на положен от ищеца нощен труд; 5/ нощният труд да не е преобразуван в дневен със съответен коефициент 1.143; 6/ размерът на неизплатеното допълнително трудово възнаграждение; 7/ ответникът да не е изпълнил задължението си за заплащане на същото.