Решение № 465 от 06.10.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Русе, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520201496 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ш. Ш. ЕМ., чрез адв. М.Р., депозирана против наказателно постановление № 21-0453-000188/28.06.2021г. на Началник РУ Сливо поле при ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез упълномощения от него защитник поддържа депозираната жалба.

1

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище досежно подадената жалба..

Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С наказателно постановление № 21-0453-000188 от 28.06.2021г., издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе по пр. пр. № 3748/20г. от 09.06.2021 г., с което е прекратено образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 , вр. ал. 1 НК, на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на 07.02.2020г., около 13,50 часа, на път II-21, Русе – Силистра, км. 26+500 посока град Силистра, управлявал лек автомобил ВАЗ, с рег. № СС 22 58 АС, собственост на И. Т. И., ЕГН: ********** от град Тутракан, област Силистра, което управлявано от жалбоподателя МПС е било със служебно прекратена регистрация по смисъла на чл. 143, ал. 15 ЗДвП от 19.09.2019г.

Не са налице противоречия в приобщените доказателствени 2 източници, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля, доколкото всички доказателства се намират в корелативно единство по между си и безспорно установяват изложената в наказателното постановление факти от обективната действителност.

Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

С оглед изложеното неоснователни се явяват твърденията в жалбата, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да имат за свое основание отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 15 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 10, 3 вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се прекратява служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Жалбоподателят е управлявал автомобила по силата на пълномощно рег. № 56/16.03.2017г. на Кмет на Кметство Голямо Враново. По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на жалбоподателя, който не е бил собственик на посоченото МПС и е осъществявал фактическата власт върху същия по силата на пълномощно са намерили отражение представи, че управляваното от него моторно превозно средство е било със служебно прекратена регистрация, респективно, че не е било регистрирано по надлежния ред. Такива доказателства не се съдържат и в приобщената преписка от РсРП, а в същата се съдържат доказателства, именно в обратната насока - че жалбоподателят не е бил уведомяван от собственика на автомобила, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Именно това е било и основанието да бъде прекратено наказателното производство от страна на държавното обвинение.

Отделно от това видно от представените с жалбата писмени доказателства – полица на застраховка „Гражданска отговорност“ и Удостоверение за техническа изправност на МПС, към датата на спирането на жалбоподателя за проверка, автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, за същия е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и автомобилът е бил представен за технически преглед от страна на жалбоподателя, което също обосновава извод, че същият не е знаел, че управляваният от него автомобил не е бил регистриран по надлежния ред, тъй като е бил с прекратена регистрация.

Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с 4 административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно факта от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред и че е било с прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство.

Недопустимо е административнонаказтелна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл.

303, ал. 2 НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното обвинение.

По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно като издадено при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

Разноски от страна на жалбоподателя не са претендирани и не са представени доказателства за извършването на такива, поради и което разноски не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№

21-0453000188/28.06.2021г., с което на Ш. Ш. ЕМ., ЕГН:**********, с адрес ******, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ 5

ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6