Решение № 3216 от 16.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3216 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502590 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 65546/09.12.2022 г. на „Софийска вода“ АД – длъжник по изп. дело № 20229240401514, по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, срещу постановление за разноски от 22.11.2022 г.

Сочи, че с оспореното постановление ЧСИ е намалил адвокатското възнаграждение до размер от 200 лв. както и съразмерно таксата пот. 26 от ТТРЗЧСИ, но е оставил без уважение искането на длъжника изобщо да не се събират разноски в полза на взискателя за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Жалбоподателят поддържа, че разноски за изпълнителното производство не следва да му се възлагат изобщо, тъй като не е станал причина за образуване на делото, доколкото още преди образуването му дружеството е отправило покана до кредитора и настоящ взискател, с която е заявило готовност за заплащане на дължимите суми и е изискало съдействие от него, във връзка с изпълнение на задължението (да посочи данни за банковата си сметка). Поканата не е стигнала до кредитора, тъй като същият не е посочил действителен адрес, на който да бъде открит, поради което не е оказал необходимото съдействие, с оглед изпълнение на задължението. Моли съда да отмени обжалваното постановление, с оглед на което в негова тежест да не му бъдат възлагани разноски за образуване и за водене на изпълнителното дело.

Взискателят по изпълнителното дело „Г.С.Ч.“ ЕООД, ЕИК: ****, чрез Адв. съдружие „Ю.“, е изразил становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в частта, относно начислените такси, не се явява страна по делото. Сочи, че същите са 1 определени съгласно Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, от съдебен орган, поради което същите са правилно начислени. Не излага доводи, в частта, относно приетото за събиране намалено адвокатско възнаграждение, предмет на жалбата. Претендира разноски в настоящото производство.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ Г.К., поддържа, че начислените по делото такси са за реално извършени изпълнителни действия, чието неначисляване би съставлявало дисциплинарно нарушение от страна на ЧСИ. Счита, че същите се дължат от длъжника по изпълнението, доколкото не е налице доброволно изпълнение на задължението, предхождащо образуването на изпълнителното дело.

Аргументира се с цитирана съдебна практика в същия смисъл.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Изпълнително дело № 20229240401514, по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, е образувано по молба на взискателя „Г.С.Ч.“ ЕООД, чрез адвокатско съдружие „Б.Ф.“, чрез адв. С.Д., въз основа на изпълнителен лист от 21.04.2020 г. по гр. д. № 66523 от 2017 г., по описа на СРС, 171 с-в, срещу длъжника „Софийска Вода“ АД, ЕИК: ****, за заплащане на сума в общ размер на 358 лв. – присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 ЗАдв, в полза на адв. В.Т..

Взискателите са се легитимирали като частни правоприемници на адв. Тодоров по силата на представен договор за цесия от 23.08.2022 г. Претендирани са разноски за издаване на изпълнителен лист, както и сторени от взискателя в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и за защита и съдействие по изпълнително дело, в общ размер на 240 лв., съобразно сключен договор за правна помощ от 21.10.2022 г. На ЧСИ К. са указани изпълнителни способи, които да се приложат, с оглед събиране на вземането, а именно: запор на движими вещи и дружествени дялове, възбрана на недвижими имоти.

На 03.11.2022 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх.

№ 45013/31.10.2022 г., в която е посочен общият размер на приетите за събиране разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на взискател, в размер на 240 лева, както и такси по ТТРЗЧСИ, в размер на 217, 67 лв., без допълнителна конкретизация. В поканата е посочено, че общият размер на дължимата по изпълнителното дело сума е 821, 58 лв., която включва сумата по изпълнителния лист, сумата за неговото издаване и приетите разноски, сторени в рамките на изпълнителното дело. Отбелязано е, че по банковите сметки на длъжника при банка „Общинска банка“ АД е наложен запор.

На 31.10.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД, което е получено на 01.11.2022 г., видно от поставения върху него печат и подпис на 2 представител на „Общинска банка“ АД.

От съобщение, изх. № ЗСи-101-6785#1 от 02.11.2022 г. на „Общинска банка“ АД, ведно с приложение (л. 17 и 18), се установява, че банката е признала и е превела цялата сума от 821, 58 лв. с преводно нареждане рег. № BORD00890366 от 01.11.2022 г. по сметка на ЧСИ К..

На 17.11.2022 г. длъжникът е депозирал възражение с вх. № 61905/17.11.2022 г. по изпълнителното дело срещу определените такси и разноски по делото, като изцяло недължими, поради липса на съдействие от кредитора преди завеждане на изпълнителното дело за осигуряване възможност на длъжника да изпълни. Направено и евентуално искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение и размера на таксите по изпълнителното дело единствено до тези по изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение, с доводи, че вземането е било изпълнено в срока за доброволно изпълнение.

С обжалваното Постановление от 22.11.2022 г., съдебният изпълнител се е произнесъл само по евентуално направеното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, като е намалил същото до 200 лева, като е намалил съразмерно и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, съгласно извършеното намаление на размера на възнаграждението.

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

По същество на жалбата, с която се иска изцяло да се отмени разпореждането на ЧСИ за заплащане на разноски от длъжника за изпълнителното дело, както за адвокатско възнаграждение, така и за такси, съдът намира следното:

В процесния случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с поканата за доброволно изпълнение, която е връчена на 03.11.2022 г. След връчване на поканата за доброволно изпълнение, предвидения в закона двуседмичен срок за обжалване на разноските по изпълнението и таксите на ЧСИ, съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК, изтича на 17.11.2022 г. в последния ден от предвидения срок, длъжникът е оспорил както приетото за събиране адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, така и таксите, начислени в производството.

Видно от съдържанието на обжалваното постановление от 25.10.2022 г., ЧСИ се е произнесъл единствено по въпроса за разноските за адвокатско възнаграждение, но не е формирал мотиви или диспозитив относно размерите на другите, начислени по делото такси, извън тази по т. 26 ТТРЗЧСИ, въпреки че подобно искане се съдържа в отправеното до съдебния изпълнител възражение от 17.11.2022 г.

Съдът приема, че ЧСИ е бил надлежно сезиран с искане за намаляване на таксите, приети за събиране в поканата за доброволно изпълнение, по което той 3 не се е произнесъл. Следователно длъжникът е възразил срещу определените за събиране в ПДИ разноски, в това число тези за таксите по ТТРСЗЧСИ и ЧСИ дължи произнасяне по това възражение, което е било своевременно направено.

В същото време, на контрол пред съда подлежат само изричните откази на ЧСИ, но не и мълчаливите такива. Предвид визирания пропуск, настоящият състав намира, че към настоящия момент не са налице предпоставките за упражняване на съдебен контрол относно законосъобразното определяне от съдебния изпълнител на таксите и разноските по изпълнителното дело, с изключение на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Едва след постановяване от страна на ЧСИ на нарочен акт по възражението на „Софийска вода“ АД за начислените такси по ТТРЗЧСИ, при връщане на делото, за дружеството – длъжник е налице възможност да сезира съда с жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Относно жалбата срещу разноските за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 79 ГПК изразява общото правило, че разноските по делото са за сметка на неизпълнилия длъжник, чието поведение на противоправно бездействие да изпълни е станало причина за образуване на изпълнителното производство и начисляване на съответните разходи и такси по изпълнението. Въпреки това, в съответствие с принципната забрана за злоупотреба с процесуални права (чл. 3 ГПК), предвидената санкция не може да се използва самоцелно като средство за неоснователно обогатяване, респективно за увреждане на правата и законните интереси на други лица.

В случая, от книжата по изпълнителното дело се установява, че изпълняемото вземане е за осъществена безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв в полза на адвокат В.Т., който е свързан с адв. К.Б., доколкото се установява, че е участвал в адвокатско съдружие с последната, наименовано „Б.“, с адрес: ул. „****, понастоящем с прекратена дейност. Установява се, че същият е цедирал вземането си на дружеството – кредитор, известно на съда и свързано с посочените адвокати, понеже е взискател по множество изпълнителни дела, по силата на сключени договори за цесия с различни адвокати, упражняващи дейност на ул. „****. От книжата по изпълнителното и по настоящото дело личи, че въпросното дружество, свързано с други дружества с наименования, представляващи термини в игра, като „„Дюс адвантидж“ ЕООД, ЕИК:

****, и „Б.с.м.“ ЕООД, ЕИК: ****, в качеството на взискатели, от своя страна упълномощават адвокатски съдружия, отново свързани с адв. Б., имащи идентичен служебен адрес, каквито са е АС „Б.Ф.“, представляващо взискателя по конкретното изпълнително дело и АС „Ю.“, представляващо взискателя по настоящото производство, с направено искане за присъждане на допълнителни разноски.

4

Наред с това, от служебно известните на съда други образувани пред СГС частни граждански производства, се установява, че съществуват множество изпълнителни дела, образувани пред различни съдебни изпълнители срещу „Софийска вода“ АД, с взискатели същите или свързаните с тях търговски дружества, които отново са се легитимирали като частни правоприемници на въпросните адвокати, във връзка с близки по размер вземания.

Тези факти, анализирани в тяхната съвкупност, очертават очевидната цел на всички тези свързани лица да упражнят превратно предоставените им процесуални права, като образуват множество изпълнителни производства срещу един и същи длъжник, който съставлява платежоспособно юридическо лице, за събиране на вземания в малък размер и по всяко от тях претендират адвокатско възнаграждение за образуване и за водене на дело, в минималния, съгласно НМРАВ, размер.

В заключение съдът приема, че цедирането на вземане от адвокат с право на вземане за хонорар за безплатна адвокатска помощ по чл. 38 ЗАдв, за което му е издаден изпълнителен лист, в полза на ново дружество, всяко от които е упълномощило нов адвокат, конституирането на тези дружества и на свързани с тях други нарочно регистрирани такива по други изпълнителни дела, на основание цесия на вземания по изпълнителни листове, ненадлежното уведомяване на длъжника за цесията и неоказване на нужното съдействие за точно и своевременно изпълнение, чрез посочване на банкова сметка, по която да бъде заплатен дългът и чрез посочване на несъществуващ адрес за кореспонденция на дружествата, заплащането на необосновано високи адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело, според настоящият състав представляват действия по недобросъвестно упражняване на процесуални права и накърняване на добрите нрави. Генерирането на разноски за адвокатски възнаграждения в изпълнителното производство, макар и в минимален, съгласно НМРАВ размер, също е в нарушение на задълженията на страните по чл. 3 от ГПК.