Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17864 от 06.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48146/2023
Вид
Решение № 17864
Подписан
06.10.2025
Състав
ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 10 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 6 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • § 1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • § 2, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 17864 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20231110148146 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“, вр. чл.

6, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/261/2004 г. и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от Е. ..................., родена на ********** г., гражданин на Р..................... срещу ........................, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ вр. чл. 6, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент 261/2004 г.) и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял с повече от 3 часа полет № .................... г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 13321/2022 г. по описа на СРС, 119 състав – 14.03.2022 г., до окончателното плащане, както и за сумата от 368,16 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начислено за периода от 19.07.2017 г. до 08.03.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 13321/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет ......................., който следвало да бъде изпълнен на 03.07.2017 г.

1 с час на излитане 16.40 часа (местно време) и с час на пристигане в 19.20 часа (местно време) на 03.07.2017 г. Сочи, че в деня на полета се е явил на летището и е преминал всички процедури, като след продължително чакане, полетът е изпълнен с голямо закъснение от над три часа, като е излетял в 16.10 часа на следващия ден – 04.07.2017 г. Сочи, че на 19.07.2017 г. е отправил искане за заплащане на обезщетение по реда на Регламент № 261/2004 г. до авиопревозвача, като на 15.03.2019 г. ответникът извънсъдебно признал, че обезщетението е дължимо, но не изплатил дължимата сума, поради което изпаднал в забава. Сочи, че разстоянието от летище .............................., поради което счита, че му се дължи обезщетение в размер 400 евро. Моли съда да уважи предявените искове и да признае съществуването на вземанията, така както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК, изтекъл на 08.01.2024 г., ответникът ........................ не е подал отговор на исковата молба. Такъв е подаден на ................... с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва ищецът да се е явил за регистрация навреме за полета – 45 минути преди обявения час за излитане. Счита, че вземането е погасено по давност, като това възражение е направено и във възражението по чл. 414 ГПК, подадено в срок по ч. гр. дело № 13321/2022 г. по описа на СРС, 119 състав. Счита, че не е доказано получаването на покана от ответника. Сочи, че в срока за отговор на исковата молба, претенциите на ищеца са погасени. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ вр. чл. 6, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/261/2004 г.:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който ищеца има потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, както и полетното разстояние (над 1500 километра), обосноваващо по размер претендираното обезщетение.

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 153 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че процесният полет е изпълнен със закъснение от над три часа; че процесното полетното разстояние е над 1500 километра.

От приетия електронен билет се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз, по който ответникът, който е превозвач от Общността, се задължил на 2

03.07.2017 г. да изпълни полет с номер .................. От приетата бордна карта се установява, че резервацията за полета е потвърдена, както и че ищецът се е явил навреме на гишето за регистрация. От електронния билет и печатапотвърждение на летище Москва върху него се установява, че по разписание самолетът е следвало да излети в 16.40 ч. на 03.07.2017 г. и да пристигне в Бургас в 19.20 ч., вместо което е излетял на 04.07.2017 г. в 16.10 ч. поради късното пристигане на самолета. От приетата и неоспорена разпечатка от интернет страница се установява, че разстоянието между двете летища, измерено по метода на дъгата на големия кръг, е 1 652 км. Установява се още, че на 19.07.2017 г. ищецът чрез пълномощник е отправил покана до ответното дружество за плащане на дължимото обезщетение в размер на 400 евро за закъснението на процесния полет, като поканата е изпратена по електронен път на посочения на интернет страницата на авиопревозвача имейл адрес за контакт по закъснели/отменени полети. С писмо, изпратено от същия имейл адрес на 15.03.2019 г. ответникът е признал, че съгласно чл. 6 и чл. 7, § 1, б.

„б“ от Регламент 261/2004 г. на ищеца се дължи финансово обезщетение за закъснял полет FB 652 от Москва до Бургас на 03.07.2017 г.

Издаването на бордна карта, както и потвърждение за закъснението от ответника още на 15.03.2019 г. са достатъчни, за да се приеме, че ищецът е бил навреме на гишето за регистрация (в този смисъл и Решение № 4261 от 27.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1165/2018 г. по описа на СГС, IV – „Б“ въззивен състав). Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (Определение от 24.10.2019 г. по дело С – 756/18 на Съда на Европейския съюз): „чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери“. Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, което е задължително за националния съд на основание чл. 633 ГПК, води до извода, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презумира. В този случай, в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет. По делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства за последното. Ответникът не твърди и не доказва процесният полет да е изпълнен по разписание.

Напротив, с печат, поставен от летищните власти на летище Шерметиево върху електронния билет е удостоверено, че полетът е задържан до 16.10 часа на 04.07.2017 г.

С оглед изложеното, съдът намира, че всички предпоставки от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото. С оглед така 3 установеното, предявеният главен иск е основателен в претендирания размер от 400 евро.

По своевременно релевираното от ответника в заповедното производство възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да бъде съобразено в производството по чл. 422 ГПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.), правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните – в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“ обуславя извод, че посоченият двегодишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и за случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, такова не им е придадено и със закона, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.

Поради изложеното, приложение следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД. Доколкото отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004 има договорен характер – предвидените в регламента обезщетения са за вреди от неточното изпълнение на задълженията по договора от страна на въздушния превозвач, приложима е разпоредбата на чл.

111, б. „б“ ЗЗД, съгласно която вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

Съобразно правилото на чл. 114 ЗЗД, в случая давностният срок е започнал да тече от 03.07.2017 г., когато полетът е следвало да бъде изпълнен. Преди изтичане на срока, с извънсъдебното признание на ответника на 15.03.2019 г. давността е прекъсната и от 16.03.2019 г. е започнал да тече нов тригодишен давностен срок (чл. 116, б. „а“ ЗЗД и чл. 117, ал. 1 ЗЗД), като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. вкл., или за период от 69 дни, давност не е текла по силата на разпоредбата чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ бр. 28/24.03.2020 г.) и § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г.). Заявлението по чл. 410 ГПК е регистрирано с вх. № 49247 от 14.03.2022 г., а съгласно установената в чл. 422, ал. 1 ГПК фикция искът се счита предявен от датата на подаване на заявлението. Към този момент тригодишният давностен срок не е бил изтекъл, а с предявяване на иска давността е прекъсната и е спряла да тече – чл. 116, б. „б“ ЗЗД и чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. Поради това настоящият съдебен 4 състав намира, че евентуалното възражение на ответника за погасяване по давност на главното вземане е неоснователно (в този смисъл и Решение № 3964 от 02.07.2024 г, постановено по в. гр. дело № 20231100511554 по описа за 2023 година на СГС, II-В възз. състав).

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и поставянето на ответника в забава – отправена и получена от ответника покана.