Решение № 380 от 27.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000106 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата инстанция М. В. Д. чрез пълномощника му адв.А. Д. против решение №1599 от 18.11.2024 г. на СГС, ТО, VI-21 състав, постановено по т.д.№ 1868/2023 год осъдителната част, с която е уважен предявения срещу него от „БИРИМИРЦИ“- в ликвидация осъдителен иск по чл.24, ал.1 от ЗК, като ответника е осъден да заплати на кооперацията обезщетение за вреди, причинени от него в качеството му на неин председател както следва:

-в размер на 28 855 лева - неправомерно разходвани суми от ответника и без доказателства за плащане в негова полза и на още двама членове на кооперацията на 14.12.2018 г.;

-сума в размер на 2 089 лв.- платени лихви върху просрочени местни данъци и такси, за периода 01.01.2015 г.- 31.12.2019 г.;

-сумата от 21,46 лв. - платени неустойки за просрочени плащания на задължения за електроенергия за 2020г.;

-сумата от 200 лева- платена имуществена санкция за неизпълнено в срок задължение за публикуване на ГФО за 2018 г., ведно със законната лихва върху всяко едно от горните задължения, считано от 10.10.2023 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 5 468,42 лв. за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.

1

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Неправилно съдът бил приел, че е налице основната материалноправна предпоставка за реализиране на имуществената отговорност – валидно взето решение на ОС на кооперацията, което да е в съответствие с изискванията на чл.15, ал.4, т.15 от ЗК за предявяването на иска. По това оплакване са развити подробни доводи в жалбата.

Жалбоподателят навежда и доводи в подкрепа на оплакването, че СГС неправилно и необосновано е приел, че са налице основанията на чл.24,ал.1 от ЗК за обезщетение за вреди, причинени от него в качеството му на председател на кооперацията.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част като незаконосъобразно и отхвърли предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК и щ е ц ъ т ЗК „БИРИМИРЦИ“- в ликвидация чрез пълномощника си адв.С. Г. е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Подробни доводи за това са изложени в отговора. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,както и доводите на въззиваемата страна в отговора, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са правилно установени и подробно изложени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с разпоредбите на материалния закон, поради което настоящата инстанция изцяло ги споделя. Поради това и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща изцяло към мотивите на първата инстанция.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Земеделска Кооперация „Биримирци“- в ликвидация срещу М. В. Д., иск с правно основание чл.24, ал.1 от ЗК за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от ответника в качеството му на председател на кооперацията –ищец, подробно описани по пера и стойност в исковата молба.

Ищецът твърди, че ответникът е бил дългогодишен председател на ищцовата кооперация - от 2004г. до 2021г., като същият бил освободен от длъжност, но не и от отговорност. След избирането на ликвидационната комисия, същата започнала цялостна проверка на дейността и счетоводството 2 на кооперацията и констатирала множество нередовности, довели до нанасяне на имуществени вреди на кооперацията в резултат на виновни действия/ бездействия на ответника - нямало назначен касиер, нямало касова книга, нямало назначено материално отговорно лице, нямало и надлежно водена книга за Решенията на УС.

Твърди, че на проведено Общо събрание на кооперацията от 24.04.2023г. е взето решение да се търси съдебна отговорност на ответника за нанесени вреди на кооперацията, за което е упълномощена Ликвидационната комисия. Поддържа се, че през 2018 г. от банковата сметка на Кооперацията в ЦКБ-АД са изтеглени суми в общ размер на 27 856 лв., като липсват каквито и да било разходо-оправдателни документи същите да са разходвани в полза на кооперацията. Евентуално се твърди, че ако същите са внесени в касата на Кооперацията, то същите са разходвани за възстановяване на суми в полза на членове на УС, включително ответника, за каквито факти имало записвания по сметка 501 /каса/, за каквито плащания липсва каквото и да било правно основание, нито са съставени документи, които да удостоверяват получаването на сумите от конкретни лица.

Ликвидационната комисия установила, че на 14.12.2018 г. като кредити по сметка 501 / каса/ са възстановени суми както следва : М. Д.- 8 557 лева; И. П.9 500 лева; И. К.- 9 498 или общо 27 555 лева. По отношение на ответника бил записан остатък за възстановяване в размер на 1 300 лева, която сума била осчетоводена във ведомостите за 2019 г., или общо 28 855 лева неправомерно изтеглена и разходвана сума. Липсвали документи за възникване на подобни задължения към посочените лица въз основа на заеми или допълнителни вноски.

Освен това, ищецът твърди, че са му причинени вреди, изразяващи се в заплащане на начислени лихви за забава за просрочени местни данъци и такси, тъй като на 12.08.2020 г. бил издаден Акт № 635064- 306-1 за установяване на задължения по чл.107, ал.1 от ДОПК за дължими данъци за имоти и такса смет в общ размер на 6 937, 80 лв. за периода от 2010 до 2015 г.

Твърди, че поради недобросъвестното поведение на ответника, който не заплатил в срок дължимите данъци и такси, на Кооперацията бил съставен цитираният акт и била начислена лихва за забава в периода 01.01.2015 г.31.12.2019 г. в размер на 2087, 05 лева, която била пряка и непосредствена вреда в резултат на бездействието на ответника. Общо заплатената лихва за забава от кооперацията, по горепосочения акт, била 2 089,04 лева. Твърди се, че кооперацията винаги разполагала с пари по каса или по банкова сметка, като само ответника имал достъп до банковата сметка и средствата в брой по каса, от което ищецът прави извод, че само ответникът е могъл и е бил длъжен да следи и да заплаща надлежно и в срок дължимите от кооперацията местни данъци и такси.

Ищецът твърди, че е претърпял и вреди, изразяващи се в заплащане на неустойки за просрочени плащания към ЧЕЗ Електро България. Твърди, че през 2020г., съгласно удостоверения за начислени суми, 3 представляващи неустойки за просрочени плащания към ЧЕЗ, били заплатени суми в общ размер на 954,23 лева. Неустойките касаели над 15 забавени плащания. Сочи се, че кооперацията винаги е имала налични парични средства по каса или по банкова сметка, поради което множествата просрочия показвали системното бездействие на ответника и трайното неглижиране на задълженията по управление на дейността на кооперацията, в резултат на което виновно били нанесени имуществени вреди на кооперацията.

Твърди, че е претърпял вреди, изразяващи се в заплащане на глоба от 200 лева за просрочено вписване на ГФО в Агенцията по вписванията.

С наказателно постановление от 13.02.2020 г. на ищеца била наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за ненавременно публикуване на ГФО за 2018 г. в АВ. Сочи се, че виновното бездействие на ответника е довело пряко до нанасяне на имуществена вреда, изразяваща се в наложената глоба, тъй като без съдействието на представляващия,изразяващо се в подаване или упълномощаване на трето лице, няма как да се извърши публикуване на ГФО в АВ.

С отговора на исковата молба ответникът М. В. Д. оспорва предявените искове като неоснователни.

Ответникът оспорва да е било взето решение на ОС на кооперацията, с което да се ангажира имуществената отговорност на ответника. Твърди, че на проведеното на 22.04.2023г. ОС не бил обсъждан и разглеждан резултата от финансовата ревизия на кооперацията, не било взето решение с тайно гласуване за търсене на отговорността на ответника, а приложеният протокол от ОС на 22.04.2023 г. бил документ с невярно съдържание, тъй като докладът, приложен с исковата молба, е с различно съдържание от доклада, за който се твърди, че е обявен в ТРРЮЛНЦ и който не съдържал данни за нанесени щети на кооперацията от ответника.

Оспорва Протокола от ОС на ЗК „Биримирци“, състояло се на 22.04.2023г., и „ Доклад за дейността на Ликвидационната комисия за 2022г. на ЗК „ Биримирци“, с аргумента че тези два документа са съставени за целите на процеса. В доклада на ликвидационната комисия липсвали констатации за нанесени имуществените вреди на кооперацията, както и липсвало предложение за вземане на решение за търсене на съдебна отговорност.

На трето място сочи, че липсва решение на ОС за ангажиране на съдебната отговорност на ответника за претендираната лихва за забава в размер на 9 245, 84 лева. Дори да се приеме, че такова е налице, то същото било абстрактно формулирано, не сочело на конкретна вреда, установена от финансовата ревизия и за кой отчетен период се отнася. Сочи се, че ликвидационната комисия нямала право да осъществява финансова ревизия, тъй като това било изрично уредено в ДОПК и ЗДФИ производство и без 4 конкретно решение на ОС, впоследствие взето решение от ликвидационната комисия за предявяване на иск било без правно значение.

По отношение на претенцията за заплащане на 28 855 лева твърди, че оборотната ведомост е вторичен счетоводен документ, който следвало да почива на първичен счетоводен документ. В случая нямало първични счетоводни документи, откъдето следвал извода, че представените оборотни ведомости са документи с невярно съдържание, а претенцията за неправомерно изплащане на сумата била неоснователна и недоказана. Дори и да имало първични счетоводни документи, установяващи, че кооперацията е получила от трите лица сума в размер на 28 855 лева, а след това през 2018 г. е върнала на същите тези лица същата сума, това по никакъв начин не доказвало намаляване имуществото на кооперацията.

По отношение на претенциите във връзка със забавено плащане на задължения на кооперацията сочи, че кооперацията не винаги е разполагала с налични пари в брой или на каса, понеже от месец май 2014 г.

ЗК „Биримирци“ била със запорирани банкови сметки, възбранени и описани от ЧСИ недвижими имоти, насрочена разпродажба на тези имоти, поради което следвало да се преценява кои от изискуемите задължения да се погасят, като са се предпочитали най- обременителните.

Съдът е уважил предявените искове, отхвърляйки единствено тези във връзка с платени неустойки за забавено плащане на задължения за електроенергия за разликата над 21,46 лв. до 954,25 лева, както и исковете за законна лихва върху всяко от главните вземания за периода 10.10.2020 г.

10.10.2023 г., претендирани съответно в размер на 9 245,84 лв. за задължението за неправомерно извършени плащания от 28 855 лв.; в размер на 669,37лв. за задължението за лихви върху просрочени местни данъци и такси; в размер на 64.08 лева относно платената имуществена санкция по наказателно постановление. В отхвърлителната част обаче решението не е предмет на въззивна проверка.

За да достигне до извод за тяхната основателност, съдът е приел, че представения протокол от проведено на 22.04.2023г. Общо събрание на Земеделска кооперация „Биримирци“ установява валидно взето решение за търсене на отговорност за вреди от неправомерни действия и бездействия от председателя на УС на кооперацията – ответника М. Д.. В протокола конкретно са посочени лихвите за неплатените в срок местни данъци и такси, сумата от 200 лв. по наказателно постановление от 13.02.2020 г., но е взето и общо решение такава отговорност да се търси за всички действия и бездействия, които са установени от Ликвидационната комисия и са довели до вреди за кооперацията. С решението се упълномощават членовете на Ликвидационната комисия да заведат делото и да представляват кооперацията пред съда.