Разпореждане № 55098 от 20.06.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 55098 гр. София, 20.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно гражданско дело № 20221110128607 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу СТ. В. Н. за вземане в размер на 914,60 лева - главница по договор за потребителски кредит № 3031742087 от 178.05.2018 г., ведно със законната лихва от 31.05.25022 г. до окончателното плащане, 302,87 лева – договорна лихва за периода 20.09.2018 г. – 27.08.2019 г., 790,47 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30 лева – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както и 629,46 лева – лихва за забава за периода 21.06.2018 г. – 30.05.2022 г.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница, договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част от вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 790,47 лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, както и за сумата от 30 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране. Съображенията за това за следните:

В разглеждания случай страните са уговорили заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 790,47 лева. Следва да се посочи, че не е формирана цена за всяка от услугите поотделно, което налага извод, че същата е в противоречие с чл. 10а, ал. 4 ЗПК, поради което и нищожна. Отделно от това, същата противоречи и на императивното правило на чл. 10, ал. 4 ЗПК, доколкото заплащането на възнаграждението от потребителя е предварително, т. е. дължи се за „възможността за предоставянето“ на изброените в договора услуги, както е посочено и в общите условия и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. При всички положения възнаграждение в такъв размер, който се доближава до размера на заетата сума противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне изискванията на Закона /чл. 19 ЗПК/, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, прави клаузата нищожна.

На следващо място съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и 1 следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – в този смисъл Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО, ВКС. Ето защо заявлението в посочената погоре част следва да бъде отхвърлено.

Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 36,94 лева до пълния заявен размер от 53,35 лева за платена държавна такса и над сумата от 34,62 лева до пълния дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ... срещу СТ. В. Н., с ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 790,47 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата от 30 лева – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,, както и в частта, в която се претендират разноски за държавна такса над сумата от 36,94 лева до пълния заявен размер от 53,35 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 34,62 лева до пълния дължим размер от 50 лева.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2