Решение № 52 от 30.07.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Луковит, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20234320200376 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя И. Д. Г., чрез адв. А. С. А. — от САК, против Наказателно постановление №*** от *** г., издадено от и.д. директор на РД „АА“, гр. П., определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН, с което на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000.00 лв. на основание чл.

98б, т. 3 от ЗАвПр за нарушение на чл. 56, ал. 2 от същия закон.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на наказателното постановление, за издаването му в нарушение на процесуалноправните норми и в нарушение на материалния закон и е изведено искане за неговата отмяна.

Жалбоподателят, в съдебното заседание се представлява от адв. А., който поддържа жалбата на посочените основания и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Основно счита, че от събраните доказателства не се установява качеството товародател на дружеството жалбоподател „*** и неоснователно е ангажирана отговорността му за нарушение, което не е извършило.

Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата, предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

Административно-наказателното производство е образувано със съставяне на АУАН № *** за това, че на *** г., гр.Луковит в офиса на *** по сигнал ***г. е извършено натоварване на пшеница от базата на фирмата /*** на влекач *** FM 460 /кат. N3 / с рег.№ *** и полуремарке /кат.04/ с per.№ ***,извършващ обществен превоз на товари видно от товарителница № ***г. и кантарна бележка № ***г. Товародателят *** е допуснал при товаренето на гореописаното МПС масата на натоварване е 56120 кг, видно от кантарна бележка № ***г. което е с 16120 кг надвишено, при допустимо 40000 кг. на 5 оси.

1

Нарушението е квалифицирано от актосъставителя по чл. 56, ал. 2 от ЗАвПр.

Актът е съставен от пдписалия се актосъставител – св. А. А. Д. – на длъжност инспектор при РД «АА» - П. в присъствието на О. И. К. като свидетел при установяване на нарушението и в присъствието на управителя на дружеството жалбоподател, който го подписал без възражения.

Такива са постъпили пред административнонаказващия орган в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и се свеждат основно до това, че «***» *** няма качеството товародател, а такова качество по извършения превоз има трето лице – «***» *** съгласно Договор за превоз на товари № 1/01.01.2023 г., приложен към писмените възражения.

Възраженията не са взети предвид и на база съставения АУАН е издадено атакуваното НП, в което наказващият орган изцяло е възприел фактическата обстановка и правна квалификация на нарушението.

Установява се от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, че те самите не са извършвали проверка по случая, а такава е била извършена от РД „АА“ – Бургас по повод постъпил сигнал, като документите от проверката са били изпратени в РД „АА“ П..

Установява се от представените писмени доказателства, че на 16.08.2023 г. в РД „АА“ – Бургас е постъпил сигнал, подаден от дружеството жалбоподател „***, относно ангажиране на административно-наказателна отговорност на товародател. По повод сигнала служители на дирекцията извършили проверка, при която установили от товарителници № ***/*** г. и № ***/*** г. и кантарни бележки, издадени от „***, че товародател е именно „***, видно от доклад на л. 35 от делото.

Приложени са пътен лист № ***/*** г. на *** ***, ***, товарителница № ***/*** г. и кантарна бележка № 458/*** г., от които се установява, че на *** г. е извършен превоз на товари - 40 860 кг пшеница с товарен автомобил марка *** FM 460 с рег.№ ***, с водач Веселин Розинов Петров по маршрут град Луковит – град Бургас. В кантарната бележка е отразено бруто тегло 56120 кг.

Видно от товарителница № ***/*** г. /л. 15/ в нея като изпращач фигурира фирма ***, получател фирма АДМ България, гр. Бургас, превозвач *** *** ***. Липсва подпис и печат на изпращач.

Представен е Договор за превоз на товари № 1/01.01.2023 г., сключен между „***“ ***, *** и *** ***, ***, с който се уреждат отношенията между страните относно многократното превозване на насипни товари с количество 7000т-10000т предадени за тази цел от товародателя „***“ *** на превозвача *** ***. С Анекс към договора от 01.01.2023 г. са дефинирани параметрите на услугата – транспорт на пшеница с формиране на цена Луковит – БМФ Бургас – 40 лв/тон без ДДС.

Представен е договор от 17.07.2023 г., сключен между *** ***, гр. Бургас – продавач и АДМ Б.Т. ***, гр. София – купувач за продажба на фуражна пшеница реколта 2023 г.

Представени са фактура от 17.07.2023 г. изд. от *** с получател *** *** за продажба на 400 тона пшеница, фактура от 24.07.2023 г. изд. от *** *** с получател АДМ Б.Т. *** за 522,12 тона пшеница, както и констативен протокол от 23.07.2023 г., подписан от продавача *** *** и купувача АДМ Б.Т. *** по издадената фактура.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановените срокове.

2

Съдът намира обаче, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното нарушение.

Съгласно и цитираната в жалбата /и писмените възражения също/ норма на параграф 1, т. 21 от Наредба № 11/03.07.2001 г за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, "товародател" означава правно образувание, юридическо или физическо лице, което е посочено на товароителницата или на еквивалентен транспортен документ/например коносамент/като товародател и/или като лице, което е сключило и/или на чието име или от името на което е бил сключен договор за превоз с транспортната компания.

Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Закона за автомобилните превози предвижда, че товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и от превозвача, а в разпоредбата на чл. 53, ал. 1 е предвидено какво следва да съдържа издадената товарителница.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 56, ал. 2 от ЗАвП, товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

В чл. 98б, т. 3 от ЗАвтПр е предвидена глоба или имуществена санкция от 5000 лева за товародател или лице, което извършва товаренето, ако допуснат масата на пътно превозно средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация, с повече от 5 тона.

С оглед посочената разпоредба на чл. 56, ал. 2 от ЗАвП следва да се докаже, че именно санкционираното с НП дружество „*** е "товародател", като някое лице от състава му е допуснало натоварването на съответното ППС в разрез със закона.

Съдът намира, за доказано, че действително е било управлявано ППС с маса, надвишаваща максимално допустимата, така, както е посочено в АУАН и НП.

Качеството "товародател" на дружеството, посочено за нарушител „*** обаче не е доказано по несъмнен начин.

Представената по делото товарителница ***/*** г. за извършване на обществен автомобилен превоз в страната, която обаче освен, че не е подписана от изпращача и не съдържа негов печат /съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗАвП/, то не съдържа и императивно установените в чл. 53, ал. 1 от ЗАвП реквизити.

От коментираните по-горе договор за продажба на пшеница от 17.07.2023 г., фактури и констативен протокол се установява, че всъщност посоченото количество пшеница по товарителницата ***/*** г година, превозът на който е извършен от *** ***, е закупено именно от АДМ Б.Т. ***, гр. София, като продавач е бил *** ***, гр. Бургас.

Съгласно чл. 49 от ЗАвП, договорът за превоз на товари, превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗАвП, договорът за превоз се установява с товарителница, а съгласно ал. 2, действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата.

В конкретния случай по делото е представен само Договор за превоз на товари, сключен между „***“ ***, *** и *** ***, *** но не и такъв, страна по който да фигурира жалбодателя.

Приложена е и кантарна бележка № 458/*** г, в която е посочена, че се издава от ***, но липсва подпис и печат на издателя, а само такъв на получателя-купувача *** ***.

Приложеният по делото пътен лист индивидуализира само дружеството, извършващо превоза- *** ***, но не може да обвърже жалбодателя, като изпращач товародател на превозваната стока-пшеница. Пътният лист е документ за контрол и отчитане на работата на 3 водачите във връзка с осъществяването на конкретен превоз. Издател на пътния лист отново не е дружеството жалбоподател.

Посочените документи – товарителница, кантарна бележка и пътен лист, не са редовни от външна страна и не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал по начин, сочещи на еднозначния извод, че изпращач/товародател на стоката, и превозвана на *** г с цитираното МПС в АУАН и НП е именно жалбодателя "***"-***, респ., че същата е била натоварена в град Луковит /съобразно соченото място на извършване на нарушението/ от жалбодателя или негов представител, респ. не сочат, че субект на нарушението в качеството му на "товародател" е именно "***"-***.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено.

При този изход и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбодателя сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000. 00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №*** от *** г., издадено от и.д. директор на РД „АА“, гр. П., определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН, с което на „***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя И. Д. Г. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000.00 лв. на основание чл.

98б, т. 3 от ЗАвПр за нарушение на чл. 56, ал. 2 от същия закон.

ОСЪЖДА Р.Д. „*** , гр. П. да заплати на „***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя И. Д. Г. сумата от 1000 /хиляда/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4