Решение № 175 от 17.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Варна, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20253100900469 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д. К. Н. срещу „Бул Инс" АД искове с правно основание чл. 432 от КЗ да бъде осъден ответника да заплати сумата 51129.19 евро / равнойност на 100000.00 лв./, представляваща на неплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания – фрактура на първи лумбален прешлен, претърпени негативни психични изживявания – страх, безсъние и емоционален стрес и сумата от 2760.98 евро/ равностойност на 5400.00лв./, представляваща неплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за медицинско изделие по ИЗ №8390, включващо стабилизация и 4 винта, всичките вреди настъпили в следствие на виновно причинено от И. С.

И. ПТП на 23.07.2024г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица №BG/02/******, ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.08.2024г., датата на подаване на застрахователната претенция до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 23.07.2024г. около 22.24ч., на път III – 902, към 10.800 е настъпило ПТП, при което водачът И. С. И. при управление с превишена скорост на лек автомобил „Ауди“, модел „SQ7“, с рег.

№****** неспазва дистанция, започва маневра за изпреварване и удря също предприемащ изпреварване с подаден сигнал лек автомобил „Фиат“, модел „Фримонт“, с рег. №******, управляван от водачът Ф. Ф. О. - Х..

1

В резултат на настъпилото ПТП, ищцата, като пътник в лек автомобил „Ауди“, модел „SQ7“ е получила – фрактура на първи лумбален прешлен.

След инцидента ищцата била приета в болнично заведение. На 26.07.2024г. е извършена оперативна процедура на руптура на lig.Interspinosum на ниво Тн 12-Л1 и фрактура на ставичката вляво на същото ниво. Под ренгенов контрол е осъществена педикулна фиксация на Тн12-Л1 с помощта на 4 винта и 2 пръчки. Извършена е също и вертебопластика на Л1 с помощта на костен цимент – около 6сс. За вложеното медицинско изделие ищцата заплатила сумата от 5400.00лв.

След изписване от болничното заведение ищцата продължила лечението си в домашни условия.

По време на оздравителния период ищцата изпитвала болки, което налагало да ползва обезболяващи. Нуждаела се е от чужда помощ и придружител за изпълнение на ежедневните нужди.

Към настоящия момент същата има затруднения в движението на собствен ход – нарушени са опорната и ходилната функция.

След ПТП ищцата претърпяла и негативни психични изживявания – страх, безсъние, сънува кошмари, загуба на апетит.

Лек автомобил лек автомобил „Ауди“, модел „SQ7“, с рег. №****** е бил застрахован при ответника по застрахователна полица №BG/02/******.

За настъпилото застрахователно събитие ищцата предявила писмена претенция с дата на получаване 19.08.2024г. и е заведена щета №2410025742, по която не е извършено плащане.

Поради наличието на причИ. връзка между поведението на застрахования водач и претърпените неимуществени и имуществени вреди, в следствие на настъпилото ПТП, е формулиран петитум да бъде постановено решение за осъждане на ответника за репариране на същите в претендираните размери.

По делото е постъпил отговор от ответната страна Застрахователно акционерно дружество „Лев Инс“ АД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

По същество се оспорва предявения иск по основание и размер.

Признава се съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил „Ауди“, модел „SQ7“, с рег. №****** по застрахователна полица №BG/02/******.

Не се оспорва, че е настъпило ПТП между двамата водачи.

Оспорва се механизъма на настъпилото ПТП, вината на застрахования водач И. И., както и причинно следствената връзка между получените телесни повреди и настъпилото ПТП. Счита се, че водачът на лек автомобил „Фиат“, модел „Фримонт“, с рег. №****** - Ф. Ф. О. – Х. има изключителна вина за настъпилото ПТП.

Оспорват се настъпилите увреждания и негативните последици по 2 отношение на физическото и психическото здраве на ищцата.

Въвежда се възражение за съпричиняване от 80%, като ищцата не е била с поставен предпазен колан.

Ответникът прави възражение, че предендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и несъобразено с нормата на чл.52 от ЗЗД.

Оспорват се имуществените вреди. От представената фактура не е ясно за какво медицинско изделие е издадена, дали има връзка с приложения талон, липсва и документ кой е извършил плащането.

Отделно този разход не подлежи на репариране, тъй като сумата се покрива от НЗОК.

Поради неоснователност на главните искове е неоснователна и претенцията за лихви за забава.

По изложените съображения се моли съдът да се отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание страните редовно призовани, поддържат исковата молба, респективно отговора, претендират заплащане на съдебни разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно констативен протокол №2024-1020-50627/23.07.2024г. на 23.07.2024г. около 22.24ч., на път III – 902, към 10.800 е настъпило ПТП, при което водачът И. С. И. при управление на лек автомобил „Ауди“, модел „SQ7“, с рег. №****** започва маневра за изпреварване, застига и удря лек автомобил „Фиат“, модел „Фримонт“, с рег. №******, управляван от водачът Ф. Ф. О. Х.. Ищцата Д. Н., като пътник в лек автомобил „Ауди“, модел „SQ7“ е посочена като пострадала.

Лекият автомобил „Ауди“, модел „SQ7“, с рег. №****** е застрахован при ответника по застрахователна полица №BG/02/****** със срок на валидност до 01.08.2024г.

По делото е изготвено заключение по допусната комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза. От част техническа се установява следният механизъм на ПТП: на 23.07.2024г. около 22.24ч., на път III – 902, към 10.800 между отбивките на селата Осеново и ******, непосредствено преди отбивката за с. ****** е настъпило ПТП между два автомобила. Лек автомобил „Ауди“, модел „SQ7“, с рег. №******, управляван от И. С. И. със скорост около 176 км./м. застига и удря с предна дясна част задната лява част на предно разположения лек автомобил „Фиат“, модел „Фримонт“, с рег.

№******, управляван от водачът Ф. Ф. О. – Х. със скорост около 102км./ч.

3

Ударът между двата автомобилао е настъпил в насрещната пътна лента за движение, спрямо съпосочното движение на двата автомобила към гр. Варна.

Автомобилът „Фиат“ е бил изнесен за маневра изпреварване, като е заемал средата на насрещната пътна лента към момента на застигане при удара от лек автомобил „Ауди“, заемащ при осъществения контакт с десни колела крайната лява част на насрещната лента и с леви колела левия банкет. След настъпилия удар лек автомобил „Ауди“ е загубил управление и напречна стабилност, преобърнал се е през таван до колева и е спрял в ляв банкет с предни и задно ляво колела, задно дясно спрямо асфалтовата настилка. На метри след лек автомобил „Ауди“ в десен край на пътното платно се е установил лек автомобил „Фиат“.

Вещото лице М. е посочило, че се касае за прав, хоризонтален пътен участък със изключително голяма надлъжна видимост от 1.5км. в светлата част на денонощието затворена между завоя, прехождащ отбивката за селото и отбилката на село ******, съставен от две срещуположни пътни линии, асфалтирани с положена единична прекъсната разделителна линия.

Ограничението на скоростта е 90км./ч.

Скоростта на движение на лек автомобил „Ауди“ е била приблизително 176 км./ч., а към момента на удара е била около 158 км./ч. Опасната зона при тази скорост е била 206 метра, спрямо неустановената зона на видимост спрямо началото на маневрата на лек автомобил „Фиат“ Според вещото лице основната причина за настъпилото ПТП е поведението на водач на лек автомобил „Ауди“, който е избрал изпълнение на маневра и движение със скорост, непреценени правилно спрямо пътната обстановка и настъпилата ограничена видимост в тъмната част на денонощието. Предвид застигащият удар в задната част на лек автомобил „Фиат“, водачът му не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП посредством аварийно спиране, тъй като подобно поведение би усилило силата на удара.

В случай, че автомобил „Ауди“ се е движил приблизително със скоростта на лек автомобил „Фиат“ /102 км./ч./ удар не би настъпил, тъй като автомобилът се е намирал на дистанция преди точката на удара от 54 м.

Водачът на лек автомобил „Фиат“ е имал възможност да забележи застигащите го фарове на лек автомобил „Ауди“ преди изпълнената маневра за изпреварване и навлизане в насрещната пътна лента на минимално разстояние 54 метра до по – голямо 129 метра. Това по – голямо разстояние на видимост се определя спрямо основното на опасна ситуация от 54м., към което се прибавя време за реакция и изнасяне на лек автомобил „Фиат“ в лявата пътна насрещна пътна лента от 1.5 секунди спрямо скоростта на движение на лек автомобил „Ауди“.

Вещото лице М. е посочил, че при предприемане на маневра изпреварване с по – висока скорост от 90км./ч. водачът на лек автомобил „Фиат“ не е имал техническата възможност да установи, че зад него ще се 4 движи автомобил със скорост 176 км./ч.

По отношение на предпазните колани лек автомобил „Ауди“ е бил оборудван със заводски триточкови обезопасителни колани. Няма данни коланите да са били използвани, единствено при дясно пасажерско място има съмнения да е бил използван или неправилно използван коланния ремък.

От представените по делото епикризи, документи за извършени медицински прегледи и заключение по част медицинска по допусната комплексна експертиза се установява, че ищцата Д. Н. е получила компресивно счупване на 1 лумбален прешлен, обусловиво трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни. Тази травма не представлява опасност за живота, но при неправилно транспортиране или лечение може да доведе до увреждане на гръбначния мозък с последица парализа на долните крайници и тазови резервоарни смущения. Счупването причинява много силни болки, усилващи се при всеки опит за движения, ходенето е възможно, но причинява силни болки. До провеждането на операция режима е на легло, не е разрешено ставане и обръщане.

След оказаната първа помощ ищцата е била приета в клиника по Ортопедия, където е оперирана. Направено е обездвижване с помощта на метал от 12 гръден до 2 лумбален прешлен. След преминаване на острия период провела рехабилитация. Пълно възстановяване не е възможно, операцията се състои в блокиране движенията на три прешлена. Това ограничава движенията в този сегмент. Обичайният срок за възстановяване е около 3-4 месеца. Има опасност от ранно развитие на дегенеративни процеси на ставите на гръбначния стълб. След оперативната интервенция около месец е имала нужда от помощта на трети лица, поради невъзможност за изпълнение на ежедневните функции. При рязка промяна на метрологичните условия и след физическо натоварване може да има неприятни усещания и болки в гръдния лумбален отдел на гръбначния стълб. До края на годината по преценка на лекар може да се отстрани метала поставен за фиксация на прешлените. НЗОК покрива разходите на болничния престой и оперативна интервенция. Не заплаща метала необходим за извършването на операцията.

Пълно възстановяване е невъзможно.

Вещото лице М. е заключило, че при правилно поставен и изправен предпазен колан е нямало да се получи счупване на лумбален прешлен, но е 5 възможно да има увреждане на шийни прешлени или друга шийна травма.

Съгласно експертизата заплатените суми за медицинско изделие са необходими и са във връзка с проведеното лечение, не се поемат от НЗОК.

По делото е прието заключение по допусната съдебно – психиатрична и психологична експертиза, от което се установява, че към момента на настъпване на ПТП ищцата е преживяла внезапно стресово събитие, съпроводено с уплаха и повишена тревожност. Споделила е на вещите лица за нарушен сън, страх при пътуване с автомобил и временно ограничаване на социалната активност. В хода на възстановителния период тези прояви са намалели. В този период ищцата не е консултирана от специалист. Към момента на изследване на психоемоционалното състояние на ищцата е стабилизирано и е в рамките на нормалното функциониране. Не се установяват данни за психическо разстройство и значим психичен стрес.