Определение № 427 от 30.04.2026, Районен съд - Горна Оряховица

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 427 гр. Горна Оряховица, 30.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20264120100957 по описа за 2026 година намери за установено следното:

В Районен съд гр. Горна Оряховица е на производство искова молба от К.

Г. Т., с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** против Районен съд гр.

Елена, с адрес: гр. Елена, ул. „Й. Йосиф Брадати“ № 2, представляван от Административен ръководител – Председател Пейо Приходков.

В исковата молба ищецът сочи, че по подадена от него искова молба за солидарна нематериална обезвреда на деликтно основание против Районен съд гр. Габрово и Окръжен съд гр. Габрово е било образувано гр. д. № 607/ 2025г. на Районен съд гр. Елена. След разпределяне на делото, съдията – докладчик на осн. чл. 118, ал. 2 от ГПК е изпратил делото на ГОРС, а първоначално разпределения по делото докладчик за разлика от друг път не се е отстранил от разглеждането на делото, а дори бил третирал ищеца неравностойно в други производства по които е страна и дентичен характер.

Сочат се Разпореждане № 319/ 04.04.2025г. по гр.д. № 128/ 2925г. на ЕРС, с което съдията – докладчик бил счел, че не са налице процесуални основания за неговото отстраняване от разглеждането на делото, съобразно мотивите на Решение № 1286/ 2008г. по гр.д. № 3371/ 2007г. на ВКС, III г.о. Ищецът твърди, че вследствие на визираното неравностойно третиране в производството по гр.д. № 128/ 2025г. на ЕРС, ведно с изначалното наличие на обективна безпристрастност, касаещо производството по същество е претърпял и продължавал да търпи неимуществени вреди, чието овъзмездяване търси по съдебен ред. Прави се искане за осъждане на ответника на осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 вр. чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр да заплати сумата от 6000.00лева ( 3067.75евро) , представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди , които били последица от неравностойното му третиране в особеното исково производство по гр.д. № 128/ 2025г. на Районен съд гр. Елена , ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.

Ищецът твърди, че е бил неравноправно третиран в особеното исково производство по гр.д. № 128/ 2025г. на Районен съд гр. Елена, като 1 поведението му по това дело са различавало от това по гр.д. № 582/ 2024г. на Районен съд гр. Елена, гр. д. № 4/ 2025г. на Районен съд гр. Елена и гр.д. № 12/ 2025г. на Районен съд гр. Елена, във връзка с търсената от К. Т. защита, която била дължима по КЗПЧОС и КПХУ да получи желаното съдебно решение, вследствие на което била засегната и неимуществената му сфера , като било накърнено чувството му за справедливост, изпитвал безсилие, гняв от това противоправно поведение, обида от незачитането на правото му като пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото.

Значително било засягането на имуществената му сфера и в резултат на продължително генериране на негативни емоции бил с нарушен сън, изпитвал продължително време тревожност, раздразненост, потиснато настроение.

Ищецът е представил писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

Настоящият състав намира подадената искова молба за недопустима, а производството за подлежащо на прекратяване. Съображенията на съда се изразяват в следното.

Настоящият състав намира, че настоящата искова молба представлява злоупотреба с правото на иск от страна на ищеца, поради което следва да бъде върната като недопустима, а производството прекратено.

С предявения иск против Районен съд гр. Елена не се преследва легитимна цел - защита срещу противоправно поведение по гражданскоправен ред. Нормата на чл. 2 от ГПК задължава съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. На установеното в чл. 2 от ГПК правно задължение на съда обаче съответства уреденото в чл. 3 от ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната, инициирала процесуалното правоотношение, не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши, какъвто е настоящият случай. Според възприетото в Решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2009 г. на ВКС, превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, а съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Наред с това чл. 57, ал. 2 от КРБ недвусмислено сочи, че не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. В исковата си молба ищецът се позовава на нарушение на ЕКПЧ, но именно там е уредена и санкцията при злоупотреба с процесуални права. В чл. 35, § 3, б. „а“ от ЕКПЧ е възприето разбирането, че Съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че жалбата е несъвместима с разпоредбите на конвенцията или на протоколите към нея, явно неоснователна или представляваща злоупотреба с правото на индивидуална жалба. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. В този смисъл е и съдебната практика на ЕСПЧ. В Решение от 4.07.2024 г. на ЕСПЧ по делото 2

Я.Т. срещу България, по жалба № 41701/2016 г., Пето отделение, председател Siofra O’Leary (преразглеждане), е ясно посочено, че „по принцип всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на жалба, установено от Конвенцията, и което възпрепятства правилното функциониране на Съда или правилното провеждане на производството пред него, може да бъде окачествено като злоупотреба по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията (делото S. A. S. срещу Франция [ГК], № 43835/11, § 66, ЕСПЧ 2014 (извадки) и делото Биволару (Bivolaru) срещу Румъния, № 28796/04, § 82, 28 февруари 2017 г.)“. Наред с това като злоупотреба се възприема и всяко действие, чиято цел „не е да се спечелят съответните дела, а напротив - да се предизвика „задръстване, прекомерна натовареност и затлачване“ на Съда, да се „парализира дейността му“, да се „създаде положение на власт“, за да се „преговаря“ със Съда, като се застраши дейността му, и да се „дерайлира системата“, в която Съдът е „звено от веригата“. Този подход, стремящ се да подкопае системата на Конвенцията и функционирането на Съда, е в явно противоречие с целта на правото на индивидуална жалба, с духа на Конвенцията и преследваните от нея цели (Zambrano v. France)“.

По настоящото дело ищецът твърди, че в определения по гр.д. № 582/ 2024г. на Районен съд гр. Елена, гр. д. № 4/ 2025г. на Районен съд гр. Елена и гр.д. № 12/ 2025г. на Районен съд гр. Елена съдията – докладчик се е отвел от разглеждането на делото, но в производството по гр.д. № 128/ 2025г. не е сторил това. Видно от представеното копие на Разпореждане № 319/ 04.04.2025г. делото е оставено без движение и са дадени указания.

На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр указва, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Ищецът не твърди, че ответникът е имал различно поведение спрямо други лица, а само спрямо него, като не се е отвел по посоченото дело.

Настоящият състав , счита за уместно да посочи следното. С Определение № 390/ 28.07.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 1405/ 2017г. IV г.о. ГК, с докладчик съдия Албена Бонева, ясно са определени критериите за отвод в процеса. Ясно е посочено, че „само по себе си твърдение на страна, че съдът не е безпристрастен, включително и позоваване на някое от изброените обстоятелства по чл. 22, т. 1 - 5 ГПК, щом не отговаря на обективната действителност не може да послужи като основание за отвод (изрично и определение № 343/21.05.2015 г. на ВКС, IV г. о., постановено по ч. гр. д. № 2568/2015 г., по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, задължително за общите съдилища в страната). Субективният елемент от текста за безпристрастността на съдията се предполага до доказване на противното, докато за обективния елемент е важно, отделно от личното поведение на съдията, да не съществуват конкретни факти, които да могат обективно да поставят под съмнение непредубедеността на съда. - Sorgic v. S. (no.

34973/06).” На следващо място ясно ВКС в това определение напътва, че „уважаване на всеки отвод на страна, "за да не си мисли тя, че съдът, който се произнася по делото е предубеден", не само не е в съответствие с нормата на чл. 22 ГПК, но още и позволява на страната сама да избира съдебен състав, да протака недопустимо делото; би могло да се използва и като начин за "освобождаване" от нежелано дело и натоварване на колега.

Правната възможност да се иска отвод на съдия е недопустимо да се 3 използва от страните за постигане на някоя от целите - протакане на делото, избор на съдия или съдебен район, натиск върху съда и пр.

Компетентните органи са задължени да организират производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, включително когато страна не проявява необходимата процесуална дисциплина или дори шикани и се опитва да попречи на развитието на производството - К. с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119;

Шюрмели с/у Германия, № 75529/01, 8 юни 2006 г.; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г., Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г., Кюркчян с/у България, № 44626/98, 24 март 2005 г.; определение № 245/15.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3756/2014 г., на ВКС, IV г. о.... На практика, съдилищата самоотвеждайки се или уважавайки неоснователните отводи на страната, оскъпяват процеса, забавят значително разрешаването на спора, ограничават по същество достъпа до съд и евентуално финансово натоварват насрещната страна. Съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, вкл. като не уважава неоснователните искания на страните, да преценява дали процесуалните им действия са съобразени с чл. 3 ГПК - упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави, дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право (срв.

Чирикоста и В. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A, Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК; определение № 409/27.06.2013 г. по ч. гр. д. № 1799/2013 г. на IV г. о., определение № 163/5.04.2016 г. по ч. гр. д № 847/2016 г. на IV г. о).” Ясно в това определение е посочено, че не следва да се правят неоснователни отводи и в случая ищецът мотивира искането си въз основа на това, че съдът е решил да изпълни задълженията си и да разгледа предявения иск. Последното не може да бъде прието за мотив да се предяви иск против ответника.

Всичко това ясно сочи, че по настоящото дело не се търси обезвреда за неимуществени вреди.

Водим от горните съображения, настоящият състав намира предявеният иск за недопустим, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 957/ 2026г. на Районен съд гр.

Горна Оряховица, образувано по искова молба на К. Г. Т., с постоянен адрес: гр. ***** , ул. „*****“ № *** против Районен съд гр. Елена, с адрес: гр. Елена, ул. „Й. Йосиф Брадати“ № 2, представляван от Административен ръководител – Председател Пейо Приходков, с искане на осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 вр. чл. 74, ал.

2 от ЗЗДискр ответникът да заплати сумата от 6000.00лева ( 3067.75евро) , представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди , които били последица от неравностойното му третиране в особеното исково производство по гр.д. № 128/ 2025г. на Районен съд гр. Елена , ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.