Решение № 877 от 17.06.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. Русе, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520103906 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.405 от КЗ във вр. с чл.394 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Ованесови Груп“ ЕООД с ЕИК:200599349 е предявил срещу ответника ЗАД „Лев Инс“ с ЕИК:121130788 със седалище и адрес на регистрация гр.София обективно съединени искове с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3660,00 лева, представляващи дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“.

Мили съда да постанови решение, с което да осъди

"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМАПНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК: 121130788, със седалище в гр.София и адрес на управление гр.София, р-н Студентски, *** А, представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Димитров София Николова Антонова, Валентин Валентинов Илиев и Марин Александров Димитров да заплати на „ОВАНЕСОВИ ГРУП" ЕООД, ЕИК:200599349 със седалище и адрес на управление в с.Красен, общ.Иваново, *** сумата от 3660,00 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за 1 имуществена застраховка „Каско на МПС", сключен във формата на застрахователна полица № 93002210029713/29.06.2022г. за причинените имуществени вреди на автобус „VANHOOL“ с рег.№ ***** при ПТП на 22.02.2023г. в гр.М., К.И. ***, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на настоящия иск и до окончателното и изплащане.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който са развити пространни съображения за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът „ОВАНЕСОВИ ГРУП" ЕООД е собственик на автобус „VANHOOL" с рег.№ Т3566ТН. За периода от 30.06.2022г. до 29.06.2023г. този автобус бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС" в ответното застрахователно дружество със застрахователна полица №93002210029713 от 29.06.2022г.

При тези предпоставки м.февруари 2023г., ищецът извършил международен автомобилен превоз на хора по линията гр.Русе - гр.М.. На 22.02.2023г., преди обяд, водачът С.Я.П. паркирал автобуса на обозначено паркомясто на *** в гр.М., К.И. По-късно същия ден след като се върнал при превозното средство, заедно с пътуващата с него Н.П.О., установил че предното обзорно стъкло на автобуса било спукано. Веднага след това, Н.О. подала сигнал до компетентните органи от мобилния си телефонен номер ***. Полицейските служители я уведомили, че според действащата на територията на страната нормативна уредба, това произшествие, при което МПС може да се придвижва на собствен ход и има имуществена застраховка, не се посещава и за неговото настъпване не се съставят протоколи. Още докато автобусът бил на мястото, където бил паркиран, ликвидационният център на ответника бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и за невъзможността да се получи документ от полицейските власти в И..

На 27.02.2023г., след завръщането си в България, водачът С.Я.П. подал уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица № 2

93002210029713 от 29.06.2022г., въз основа на което била образувана щета № 0000-1201-23-000221 по описа на ответното дружество. Последвала кореспонденция между двете дружества - застраховател и застрахован, която приключила с писмо изх.№ 2670/17.03.2023г., видно от което ответникът отказал да изплати дължимото застрахователно обезщетение, тъй като според него не било налице основание за това. Ответникът се е позовал на т. 14.11 от ОУ към договора за имуществена застраховка „Каско на МПС", съгласно която: „Застрахованият е длъжен да регистрира настъпилото събитие чрез компетентните органи по места, както следва: При ПТП - ДКП, Проткол за ПТП, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и/или прокурорско постановление и/или съдебно решение".

На 23.05.2023г. счупеното стъкло било сменено с цел използването на автобуса по предназначение. Общият размер на щетите, причинени на автобуса на ищеца, вследствие описаното застрахователно събитие от 22.02.2023г., включващ стойностите на необходимите за пълното му възстановяване увредени части, консумативи и труд възлязъл на 3660 ,00 лева която била заплатена чрез банков превод на 25.05.2023г.

От заключението на вещото лице по назначената и приета САТЕ се установява, че разходите за възстановяване на щетите по автобус „VANHOOL“ с рег.N:*****, представляващи счупено предно обзорно стъкло са в размер на 3660,00 лева.

При установената по този начин фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.394 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. От друга страна текста на чл. 405, ал.1 от КЗ предвижда, че срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или ал. 2 от КЗ, чл. 404 от КЗ и чл. 395, ал. от 7 КЗ, а именно, при настъпване на застрахователното събитие в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок, да допусне застрахователя да извърши оглед на увреденото имущество и да предостави необходимата информация за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие или определянето 3 на размера на обезщетението от страна на застрахователя.

В конкретния случай, съдът приема, че не са налице законови предпоставки за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от ответника „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София. Това е така, тъй като предпоставките за отказ са посочени принципно в общата разпоредба на чл.395 от КЗ и се свеждат до вземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, спазване предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и допускане на застрахователя да прави проверки.

Отказът за заплащане на обезщетение противоречи на задължителната практика на ВКС-Решение № 188 от 13.12.2014г. по търг.д №435/2013г. и Решение №86 от 18.07.2014г. по търг.д №2230/2013г. на ВКС. В тези решения върховния съд ясно обосновавал нуждата от кумулативното наличие на четири елемента при фактическия състав на отказ за изплащане на обезщетение от застрахователя:

1/ неизпълнение на задължение по застрахователния договор;

2/ неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя;

З/ да е предвидено в закон или в застрахователния договор;

4/ настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, като между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.

В настоящия случай не са налице, нито установените в КЗ, нито предвидените в ОУ на ответника предпоставки, последният да откаже да му изплати обезщетение за причинените по автобуса му имуществени вреди.

Съдът приема, че ищецът е изправна страна по договора, която е изпълнила задълженията си по него.

По изложените съображения съдът прие, че предявеният иск за обезщетение е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Следвайки основателността на главния иск, основателен се явява и предявения акцесорен иск за лихви.

4

По разноските:

При този изход на делото ищецът има право на деловодни разноски в общ размер на 1006,40 лева, съгласно приложените списък по чл.80 от ГПК от които 660,00 лева адв. Хонорар, 200,00 лева платен депозит за вещо лице и 146,40 лева платена д.т. за разглеждане на делото.

Мотивиран така, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:121130788, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Черни връх“ 51-Д, представлявано представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Димитров София Николова Антонова, Валентин Валентинов Илиев и Марин Александров Димитров да заплати на „ОВАНЕСОВИ ГРУП" ЕООД, ЕИК:200599349 със седалище и адрес на управление в с.Красен, общ.Иваново, *** сумата от 3660, 0 0 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС", сключен във формата на застрахователна полица № 93002210029713/29.06.2022г. за причинените имуществени вреди на автобус „VANHOOL“ с рег.№ ***** при ПТП на 22.02.2023г. в гр.М., К.И. ул."П.К." №6, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на настоящия иск и до окончателното и изплащане, както и сумата от 1006,40 лева разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5