Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 105 от 22.07.2026, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно гражданско дело 179/2026
Вид
Решение № 105
Подписан
22.07.2026
В сила
22.07.2026
Състав
СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. В., 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20261300500179 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение рег.№ 13 от 11.02.2026 г. по гр. д. № 552/2025 г. Районен съд-Б., при условията на чл. 237 ГПК /решение при признание на иска/, е прието за установено по предявения от „***“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. *******, срещу Ю. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „*** иск по чл. 422 ГПК, във вр. е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че вземането на „***“ ЕООД, ЕИК *********, съществува за сумата:

10,73 евро. 120.99 лв.) - главница и 4.04 евро (7.90 лв.) - мораторна лихва - по Фактура № 1323950665/ 22.06.2022 г. - неплатени телекомуникационни услуги за периода 26.08.2022 г. 18.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2025 г. - датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 362/ 2025 г., до окончателното й изплащане.

Със същото решение ответникът Ю. А. Л., ЕГН **********, е осъден да заплати на ищеца „***“ ЕООД, ЕИК *********, направените от ищеца разноски по заповедното и исковото производство, както следва: 8.18 евро - държавна такса и 130.89 евро - адвокатско възнаграждение.

С определение рег.№ 128 от 19.03.2026 г., постановено по същото дело, е оставена без уважение молба с вх. № 1185/25.02.2026 г. на Ю. А. Л. за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника по реда на чл. 248 ГПК.

1

Срещу първоинстанционното решението е подадена въззивна жалба от ответника Ю.

А. Л., който го обжалва изцяло като счита, че същото е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.Навежда идентични доводи, съдържащи се в отговора на исковата молба.

Твърди, че първоинстанционният съд неправилно приел, че били налице всички кумулативни предпоставки на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

Сочи, че с отговора на исковата молба и молба от 02.02.2026 г., не бил признал иска, а изрично поискал отхвърляне на претенциите на ищеца като недопустими, неоснователни и недоказани, тъй като с Договора за цесия от 31.05.2021 г. „***“ ООД не придобило процесиите вземания по фактурите от „***“ ЕАД, респективно ищецът не е придобил вземането по фактурите от „***“ ООД.

Поддържа, че направеното от него, при условията на евентуалност, възражение за изтекла погасителна давност относно две от процесиите фактури дори да се приеме, че представлява признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК първоинстанционният съд не можел да постанови решение при признание на иска, поради необсъждане и произнасяне по изложените в отговора доводи за нищожност на договора за цесия от 31.05.2021 г.,поради липса на предмет, както и по оспорването на процесуалната легитимация на ищеца.

Отправя искане до съда да постанови решение с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и отхвърли предявените от ищеца искове.

Въззиваемата страна „***“ ЕООД, ЕИК *********, е депозирала писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез адв.-пълномощник И. Л. от САК, с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения и моли съда да потвърди атакуваното решение.

Претендира разноски за въззивното производство в размер на 204,52 евро за изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списък за разноски по чл. 80 ГПК и приложения към него договор за правна защита и съдействие от 20.03.2026г.

От ответника Ю. А. Л., чрез адв. А. М., е подадена и частна жалба с вх.

№2011/27.03.2026г. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 128/19.03.2026 г. , постановено по първоинстанционното гр. д. № 552/2025 г. на Районен съд-Б. (след присъединяване по реда на чл. 213 ГПК към настоящото производство на ч.в.гр.д.№180/2026г. по описа на ОС-В.).

С обжалваното определение РС-Б. е оставил без уважение Молба вх. № 1185 от 25.02.2026 г. подадена от Ю. А. Л., чрез адв. А. М. от САК, депозирана по реда на чл. 248 ГПК, за изменение на Решение № 13 от 11.02.2026 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника.

2

Частният жалбоподател незаконосъобразно. счита обжалваното определение за неправилно и

В частната жалба жалбоподателя посочва извършените от процесуалния му представител-адв.М. действия по делото: депозиране на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д. № 362/ 2025 г. по описа на РС – Б.; отговор на исковата молба по образуваното гр. д. № 552/2025 г. на Районен съд-Б. с наведени възражения за недопустимост на исковете, в условия на евентуалност навел възражение за погасени по давност вземания Фактура №1320815841/22.04.2022 г. и Фактура №1322382567/22.05.2022 г.

- 08.06.2022 г. съгласно чл. 111,6. „в“ от ЗЗД.

Излага, че с молба от 06.11.2025 г. ищецът оттеглил претенциите си по посочените фактури и с Определение № 55/06.02.2026 г. по първоинстанционното гр. д. № 552/2025 г. на Районен съд-Б. съдът прекратил производството по делото в тази му част.

Посочва, че с молба от 02.02.2026 г. поискал на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Счита, че съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото независимо от причините за това / десезиране на съда, недопустимост на иска, включително и при неотстраняване на нередовност на исковата молба/. Сочи, че оттеглянето или отказът от иска са действия на ищеца извършени по негова преценка и съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК не може да се освободи от задължението да понесе разноските на ответника при десезиране на съда.

Твърди, че в случая след като ищецът е оттеглил претенциите си по Фактура №1320815841/22.04.2022 г. и Фактура №1322382567/22.05.2022 г. - 08.06.2022 г., следвал да понесе отговорността за разноските по чл. 78, ал. 4 от ГПК и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да бъде осъден да заплати на процесуалния му представител адвокатски възнаграждения за заповедното и исковото производство.

Моли съда да отмени атакуваното определение и вместо това да присъди адвокатски възнаграждения на адв.А. М. по ч.гр.д. № 362/ 2025 г. по описа на РС – Б. и исковото производство пред първата инстанция, съобразно изхода на правния спор пред Окръжен съд - В.. Претендира присъждане на разноски за държавна такса - 6,52 евро и определяне на адвокатско възнаграждение в производството пред Окръжен съд - В. по частна жалба в размер на 102,26 евро.

Във въззивното производство страните не са ангажирали нови доказателства и не са направили доказателствени искания.

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-Б., като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

РС-Б. е бил сезиран с искова молба от „***“ ЕООД срещу Ю. А. Л. с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. е чл. 415 ГПК. във вр. е чл. 79. ал.

1 ЗЗД - за установявне съществуване на вземане на ищцовото дружество от ответника в размер на сумата от 65.00лева-главница по Договор за електронни съобщителни услуги от 19.04.2022 г. за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „i-Traffic XL+", в който план са включени мобилни и интернет услуги и 25, 04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до 18-06-2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 362/ 2025 г. по описа на Районен съд гр. Б..

Посочено е, че на 19.04.2022 г. между „***” ЕАД и Ю. А. Л. е бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги от 19.04.2022 г. за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „i-Traffic XL+", в който план са включени мобилни и интернет услуги.

Договорът бил със срок от 24 месеца, считано от деня на подписването му. Ответникът ползвал но не заплатил предоставените му телекомуникационни услуги по три фактури: 1.

4 по Фактура №1320815841/ 22.04.2022 г. за отчетен период от 19.04.2022 г. до 21.04.2022 г.сумата в размер на 23,02 лв. с ДДС; 2.по Фактура №1322382567/ 22.05.2022 г. за отчетен период от 22.04.2022 г. до 21.05.2022 г. сумата в размер на 20,99 лв. с ДДС; 3. по Фактура № 1323950665/ 22.06.2022г. за отчетен период от 22.05.2022 г. до 21.06.2022 г. сумата в размер на 20,99 лв. с ДДС.

Поради изпадане на ответника в забава, че не е заплатил сумите в деня, в който дължи изпълнение, същия дължи и сумата от 25,04 лв., представляваща мораторна лихва за забава, формирана по следния начин: 9,05 лв. по Фактура №1320815841/22.04.2022 г. за периода 10.05.2022 г. - 18.06.2025 г.; 8,09 лв. по Фактура №1322382567 /22.05.2022г. за периода 09.06.2022 г. - 18.06.2025 г.; 7,90 лв. по Фактура №1323950665/ 22.06.2022г. за периода 26.08.2022г. - 18.06.2025 г.

Твърди се, че процесните фактури попадали в обхвата на сключения договор за прехвърляне на вземане от 31.05.2021 г. между „***" ЕАД /„***” ЕАД/, като цедент и „***" ООД, като цесионер, а името на длъжника и размера на изкупеното вземане на длъжника е описано в представено по делото Извлечение от Приложение №1 към горепосочения Договор за цесия. Цесионера „***" ООД, в качеството си на пълномощник на „***" ЕАД, изпратило уведомление до ответника Ю. А. Л. на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. С последващ договор на 03.08.2023 г. „***“ ООД е прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на ищеца „***" ЕООД. „***“ ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания сключен на 03.08.2023 г. е изпратило уведомление по пощата до Ю. А. Л. на основание чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. При посочените обстоятелства ищцовото дружество цесионер, счита че е активно легитимирано да предяви заявление на основание чл. 410 от ГПК, както и установителния иск по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.

От данните по делото се установява, че в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Ю. А. Л., чрез адв.-пълномощника А. М. от САК в който последния изрично заявява, че признава частично предявения иск и моли да бъде уважена частично предявената претенция на ищеца по отношение на Фактура № 1323950665 от 22.06.2022 г. - главница в размер на 20.99 лв. и мораторна лихва в размер на 7.90 лв. - за периода 12.07.2022 г. 18.06.2025 г.