Решение № 15 от 09.04.2021, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. ЛЕВСКИ , 09.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20214410200036 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от С. И. Б., ЕГН**********, с пост. адрес: с.*******, срещу НП №2020-293зз-291/08.09.2020, издадено от директора на ОДМВР – Плевен.

Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, като намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Прави искане съдът да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.

За административнонаказващия орган редовно призован – не се явява представител.

Изразено е писмено становище по жалбата. Административно наказващия орган счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Счита, че наложеното наказание по вид и размер съответства на извършеното нарушение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за 1 установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено.

В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата, като излага подробни съображения.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че на 17.04.2020 г. в 21:50 часа, в гр.

Левски, на бензиностанция „Петрол”, ул. Цар Иван Асен ІІ, не е поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата.

Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 209а, вр. чл. 63, ал.1 от ЗЗ, във вр. със Заповед РД-01-197/17.04.2020г.

Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето, затова че на 17.04.2020г. около 21:50 часа в гр. Левски, на бензиностанция „Петрол“ е нарушил въведената с акт на министъра на здравеопазването Заповед РД 01-124/13.03.2020г., изменена със Заповед РД 01 - 197/11.04.2020г., т.9, въведена противоепидемична мярка на осн. чл. 63, ал.1 от ЗЗ, а именно на обществено място не носи защитна предпазна маска или друго средство, покриващо носа и устата.

Разпитани са актосъставителят и свидетелят по акта.

В показанията си актосъставителят Д. заявява, че няма спомен дали лицата са били вътре или отвън пред вратата, че след като им е направена забележка са си поставили маска.

Свидетелят К. поддържа отразеното в акта. Заявява, че няма спомен дали е предупредил лицето да си сложи маска.

Становището на процесуалния представител на жалбоподателя е, че заповедите на здравния министър, макар формално да претендират за общественоадминистративни актове, всъщност са нормативни актове и не са публикувани в ДВ. Според трайната практика на ВАС заповедите, с които се въвеждат временни противоепидемични мерки по чл. 63 и чл. 63а от ЗЗ са общи нормативни актове.

2

Съдът констатира, че е налице несъответствие между отразените в АУАН и в НП констатации.

В НП е посочена Заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, която не присъства в описателната част на АУАН.

В АУАН е посочена Заповед РД-01-197/17.04.20г., а в НП – Заповед №01-197/11.04.2020г.

По този начин, описвайки нарушението по различен начин спрямо констатациите в акта и позовавайки се на различни заповеди на министъра на здравеопазването наказващият орган е нарушил правото на защита на жалбоподателя, лишавайки го от възможност да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, и от коя заповед произтича задължението, което не е изпълнил. Това е съществен порок на наказващия орган, който обуславя незаконосъобразност на обжалваното НП.

Отделно от това, санкционната разпоредба на чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

Посочено е в НП, че „до“ бензиностанция „Петрол“ жалбоподателят е бил без поставена предпазна маска или друго предпазно средство, покриващо носа и устата.

Дори и да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение, преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е отчел и не е приложил нормата на чл.

28, б „а“ от ЗАНН да предупреди нарушителя, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради противоречие със закона.

Извършеното от жалбоподателя деяние представлява маловажен случай, тъй като същото е с по – ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.

Деянието не е извършено умишлено. От показанията на разпитания 3 свидетел Д. се установява, че нарушителят е поставил веднага маската си, след като е бил предупреден. Не е установено в непосредствена близост да е имало други хора, които да са били пряко застрашени от обстоятелството, че жалбоподателят е бил без поставена маска или друго предпазно средство.

Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника на същия следва да се присъдят разноски.

Претендира се заплащане на възнаграждение за адвокат, който е представлявал ответника на основание чл. 38, ал.2 от ЗА. Искането е основателно. В приложеното по делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката.

За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в което да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение.

По силата на разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл. 63, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Наредба №1/07.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В чл. 18, ал.2 от Наредба №1/07.09.2004г. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по – малко от 300 лв. В случая размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи 4 по правилата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата – при материален интерес до 1000 лв. възнаграждението за адвоката е в размер на 300 лв.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №20209293зз-291/08.09.2020г, издадено от ВПД директор на ОДМВР – Плевен, с което на С. И. Б., ЕГН**********, с пост. адрес: с.*******, на основание чл.

209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР - Плевен да заплати на адвокат Р.Н. Р. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5