Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 587 от 03.11.2025, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 979/2025
Вид
Решение № 587
Подписан
03.11.2025
В сила
11.12.2025
Състав
Даниел Нинов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • Член 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 и 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Видин, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320100979 по описа за 2025 година

Делото е образувано по исковата молба на М. К. П. с ЕГН ********** от гр. ************* ,с която против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. ************ и „Ай тръст“ ЕООД,ЕИК ************ , със седалище и адрес на управление: гр. ************ са предявени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.22 вр. чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК вр.чл. 19 ал.4 ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1от ЗЗП.

Твърди се в исковата молба ,че на 21.05.2024 г. между ищеца М. К. П., ЕГН **********, в качеството му на „Кредитополучател" от една страна и „Кредисимо" ЕАД, ЕИК ******* в качеството му на „Кредитор" е сключен Договор за потребителски кредит №2979333 по силата на който Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя сума в размер 3,350 лв., при условия: лихвен процент - 20%, -годишен процент на разходите (ГПР)- 21.94% срок на погасяване - 24 месеца -обща сума за връщане-4,112.05 лв.

Твърди се ,че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за заем, в случай, че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: - да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или - да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от 1

КРЕДИСИМО юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението.

Съгласно чл. 4, ал. 2 в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок Кредитополучателят не предостави съответното Обезпечение на Кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от КРЕДИСИМО, съответно този Договор не би породил действие между КРЕДИСИМО и Кредитополучателя.

Като допълнение, ал. 3 пояснява, че ако Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение, срокът за одобрение на Заявлението е 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението.

Излага се,че със сключването на договора за заем ищеца е сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от Кредитора дружество - „Ай тръст" ЕООД, ЕИК ************, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 3,216.87 лв.

Подържа се ,че в действителност ищеца, за използването на заем от 3,350.00 лв. трябва да върне не описаните по договор 4,112.05 лв., а значително по-висока сума - 7,328.92 лв.

Във връзка с изложеното се подържа , че процесният договор за заем е недействителен на основание неточно посочено ГПР, доколкото възнаграждението за поръчителя не е отчетено в него, а договорът за поръчителство - нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. З ЗЗД.

Подържа се и нищожност на чл. 4 от Договор за потребителски кредит №2979333.Сочи се,че съгласно чл. 4 от Договора за заем, Кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение при крайно завишено изискване предоставяне на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от Кредитора. Тези условия са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първото условие е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция.

Твърди се ,че второто условие е формулирано по начин, който дапридаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на 2

Кредитополучателя пред Кредитора и че този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност Кредитополучателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на Кредитора, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за поръчителство. При обезпечаването на кредита с поръчителство, Кредитополучателят е ограничен от изискването на чл. 4 от Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните.

В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД с възнаграждение.

Посоченият от "Кредисимо" АД поръчител "Ай Тръст" ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. Във връзка с горното се сочи,че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД - кредитор на длъжника по договора за кредит. Ето защо юридическото лице - поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това обстоятелство води до извод, че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта е пределно ясна заобикаляне наограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води 3 до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановеният максимум.

Подръжа се, че клаузата е и неравноправна ,тъй като правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят избере тази опция, води като последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит (чл. 4, ал. 2). Въпреки „свободния избор" на потребителя да поиска или да не поиска обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението - в рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително по-дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По този начин, без сключването на договора за предоставяне на поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит, потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък срок,и което обуславя неравноправността. Отделно клаузата нарушава и добрите нрави ,тъй като с възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - гарант, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната кредитополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави.

Твърди се , че клаузата на чл. 4 от Договора за заем е съставена предварително и върху съдържанието й потребителят не би могъл да влияе.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.

Подържа се , че клаузата на чл. 4 от Договора за заем е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД,както и Недействителност на договор за потребителски кредит №2979333 на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .В тази връзка се излага ,че съгласно чл. 4 от Договора за заем, заемателят се задължава в кратък срок да предостави обезпечение при крайно завишени 4 изисквания, описани по-горе. Тези условия са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първите условието за банкова гаранция е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция. Второто условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на заемателя пред заемодателя и че този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност заемателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на заемодателя, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за гаранция.

Сочи се ,че поръчителят „Ай Тръст" ЕООД е дружество, чийто капитал е собственост на дружеството - кредитор, а именно „Крелисимо" ЕАА, съгласно справка от ТРP.

Сочи се,че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит.

Твърди се ,че Заемодателят по договора за потребителски кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Предвид на това, възнаграждението по договора за гаранция е било предназначено да постъпва пряко в патримониума на заемодателя и е сигурен доход за него, кумулиран към погасителните вноски. Така нареченото възнаграждение всъщност представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Същевременно непредставянето на обезпечението по договора за заем не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не след сключването на договора.

Процесното възнаграждение води до неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението кредитора, която е икономически по-силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност. Възнаграждението по договора за 5 предоставяне на гаранция е установено като услуга в полза на заемодателя, която в случая е задължително условие за отпускане на заема.

Сочи се , че възнаграждението за гаранта всъщност представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция е в размер 3,216.87 лева, разсрочена на 24 вноски, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя - ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. В случая посоченото ГПР в договора е абстрактно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния Договор за заем. В случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за поръчителство в размер на 3,216.87 лв.,поради което , този разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително по-нисък от реалния, което води до пълната недействителност на процесния Договор за заем. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.