Решение № 506 от 08.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Русе, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520104547 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК и е образувано по предявен от С. Г. Х., чрез адв. М. А., срещу Община Русе, пл. „Свобода“ № 6, представлявана от кмета Пенчо Милков, иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., частично предявен от пълен размер 25 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 17.06.2022 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че Ищцата твърди, че на 17.06.2022 г. около 8,30 ч. сутринта излязла от дома си, като се спънала в неравна настилка пешеходна настилка, образувана от различните нива на тротоара на ул. Михаил Хаджикостов около № 22 , като едното ниво е било по-високо, а другото по-ниско и по този начин се получила денивелация на терена, която не била видима от страната от която се е движила.

Различието в нивата е породено от частично пропадане в резултат на кореновата система за засадено дърво в тротоарната настилка, което е довело до залитане и падане на молителката, при което тя получава травма счупване на метарзалната кост на ходилото си , след което е провела лечение при ортопед. Конкретното място на падане на ищцата е тротоара между бл. 115 и бл. 119, в непосредствена близост до игрището. До момента тротоара все още не е ремонтиран, независимо, че е опасен.

Свидетел на падането е разпитан по ГД №1946 по описа на РРС за 2024 г. След самото падане и счупване, свидетелката помага на ищцата да стане, като я вдига от земята.

Ицщата започва да плаче от болка. След падането освен болката за продължителен период ищцата усещала неприятен сърбеж в областта под гипса. Чувствала се е нервна 1 и обезнадеждена. Не е можела да извършва обичайните си разходки, нито дори да слезе до пейката пред блока за голям период от време. Дори сега при разваляне на времето усеща болки в областта на счупването.

Мястото, на което ищцата е паднала е общинска собственост и именно Община Русе Община Русе следва да отговаря за щетите, които са й причинени, тъй като не е предприела мерки да създаде безопасна градска инфраструктура. Като собственик на тротоара, Община Русе следваше да го поддържа в състояние, годно за ползване и безопасно преминаване на граждани. При неизпълнение на това й задължение Общината отговаря по реда на гаранционно обезпечителната отговорност по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. В резултат на счупването се наложило ищцата да носи гипс, който бил свален след 45 дни. Във връзка с падането ищцата изпитала силна болка, която продължила дълго време, като се е наложило да носи патерици. По време на лечението си изпитвала и все още понякога изпитва силни болки в областта на счупването при натоварване, както и изтръпване. Движенията й били силно ограничени и почти невъзможни, поради което се наложило да зависи от грижите на други хора дори в най-обикновените неща, като готвене, почистване на жилището, тоалет и други. Не е може ла да извършва обичайните си дейности за периода от инцидента до свалянето на гипса, като не е можела да стъпва нормално и да ходи, което я обездвижило. Поради причинената й телесна повреда ищцата станала нервна, тревожна, обезнадеждила се и не виждала смисъл и радост в живота си. Започнала да сънува кошмари и не можела да спи, приемала обезболяващи и се променило обичайното й поведение, като станала подтисната и тревожна. При промяна на времето все се още изпитва болки в областта на счупването.

Моли съда да постанови решене, с което да осъди Община Русе да й заплати сумата от 15 000 лв. за неимуществени вреди от непозволено увреждане, предявени частично от пълния им размер 25 000 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 17.06.2022 година, както и направените в производство разноски.

Ответникът Община Русе в законоустановения срок е депозирал отговор, с който оспорва по основание и размер предявените искове. Поддържа, че не е доказан механизмът на инцидента, както и че е възможно увреждането да е настъпило поради поведение на ищцата, нейни придружаващи заболявания или недостатъчно внимание.

Прави възражение за съпричиняване, включително поради това, че не е била потърсена незабавно медицинска помощ. При условията на евентуалност счита претендираното обезщетение за прекомерно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени амбулаторен лист от 17.06.2022 г. и амбулаторен лист 2 от 06.07.2022 г., от които се установява, че на ищцата е диагностицирано счупване на метатарзална кост, като е проведено лечение с гипсова имобилизация.

По делото е приложено ч.гр. д. № 1946/2024 г. по описа на РРС, в което е разпитана свидетелка, очевидец на падането, а в настоящото производство са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.К.А., дъщеря на ищцата.

От свидетелските показания се установява, че след инцидента ищцата е изпитвала силни болки, не е могла да стъпва на десния крак, транспортирана е с помощта на близки, впоследствие е поставен гипс, а в продължение на седмици е имала нужда от чужда помощ за обичайни битови и хигиенни дейности. Установява се още, че психически е преживяла тежко инцидента, била е тревожна, плачлива, уплашена да не остане трайно зависима от грижи.

Съдът кредитира показанията на свидетелката А., макар същата да е дъщеря на ищцата, тъй като показанията са логични, последователни и се подкрепят от медицинската документация и заключението на вещото лице.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът приема като компетентно и безпристрастно изготвена, се установява, че на ищцата е причинено счупване на предходилна кост на дясното ходило. Увреждането може да бъде получено по описания в исковата молба механизъм, а именно при извиване на ходилото вследствие на спъване и падане. Травмата представлява трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни. Проведено е лечение с гипсова имобилизация, без данни за усложнения. Обичайният възстановителен период е около 1,5 до 3 месеца, при този вид травма е налице болков синдром, налагащ употреба на обезболяващи. Няма данни ищцата да е страдала преди инцидента от заболявания, водещи до нестабилност в походката или вестибуларни смущения, които да налагат придвижване с бастун. Вещото лице заключава, че травмата не е от вид, налагащ транспортиране с екип на спешна помощ. Липсват данни, че еднодневното забавяне или придвижването до дома са довели до допълнително влошаване извън обичайния болков синдром и оток. Няма представени медицински документи за психиатрично или психологично лечение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, прави следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим. Подаден е от лице, което твърди, че е пряко увредено от противоправно поведение, срещу надлежен ответник, при наличие на правен интерес и в рамките на родовата и местната подсъдност на съда.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

В настоящото производство е предявена претенция с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. За да възникне отговорност по чл. 49 ЗЗД, следва да 3 бъдат установени в условията на пълно и главно доказване следните елементи: наличие на вреди, противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил определена работа, причиняване на вредите при или по повод изпълнението на тази работа, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, както и вина на прекия причинител, която по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционнообезпечителна и има за цел да защити увреденото лице, като му осигури възможност да насочи претенцията си срещу правния субект, който организира, възлага и носи отговорност за дейността по поддържане и обезопасяване на съответния обект.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е претърпяла телесно увреждане, изразяващо се в счупване на предходилна кост на дясното ходило, което е довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за период повече от 30 дни. Установява се и че увреждането е настъпило при падане на тротоарна настилка, която е била неравна, денивелирана и опасна за преминаване. Съдът приема, че така описаното състояние на тротоара представлява обективно опасно състояние на елемент от градската инфраструктура, което създава повишен риск за живота и здравето на пешеходците.

Безспорно е, че тротоарите, като част от уличната и благоустройствената инфраструктура в населеното място, са публична общинска собственост или се намират под управлението и поддържането на общината, която е длъжна да осигурява тяхната годност за обичайно и безопасно ползване. Това задължение произтича както от общите правомощия на общината по управление и поддържане на общинската инфраструктура, така и от общия принцип, че собственикът и стопанисващият съответния обект дължат грижа той да не създава опасност за трети лица.

Следователно, когато поради неполагане на необходимата грижа за поддръжка, ремонт или обезопасяване на тротоарна настилка настъпи увреждане на гражданин, общината носи имуществена отговорност за вредите, причинени при или по повод неизпълнение на тези задължения от нейните служители или от лицата, на които е възложена тази дейност.

По делото е установено, че ищцата е паднала именно поради наличие на денивелация и разместване на настилката. Този факт се подкрепя както от свидетелските показания, така и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, която приема, че установеното увреждане може да бъде получено по описания в исковата молба механизъм. Макар експертизата да е медицинско доказателство и да не установява сама по себе си състоянието на тротоара, тя е от значение относно причинно-следствената връзка между падането и конкретната травма. Съчетана с останалия доказателствен материал, тя обосновава извод, че увреждането не е случайно, самостоятелно възникнало или резултат от друга 4 независеща от състоянието на настилката причина.

Съдът не споделя възражението на ответника, че липсват убедителни доказателства относно мястото, начина и механизма на инцидента. В гражданския процес фактите се установяват чрез съвкупна преценка на всички събрани доказателства, а не чрез изискване за абсолютно математическа сигурност. В случая показанията на свидетелите са последователни, вътрешно непротиворечиви и съответстват на медицинските документи. Няма данни за друга травма, настъпила по друго време и при други обстоятелства, която да обяснява увреждането. Поради това съдът приема за доказано, че именно процесното падане е довело до увреждането на ищцата.

Противоправността на поведението в случая се изразява не в активно действие, а в бездействие, а именно в неполагане на дължимата грижа за поддържане на тротоарната настилка в безопасно състояние. Когато върху общината тежи законово и фактическо задължение да осигури безопасна среда за движение на пешеходците, а тя не изпълни това задължение и от това последва увреждане, бездействието е противоправно. Не е необходимо да се установява конкретно кое физическо лице от администрацията е бездействало, тъй като при отговорността по чл. 49 ЗЗД решаващо е, че вредоносният резултат е причинен при или по повод дейност, чието организиране, контрол и изпълнение принадлежат на ответника.

Налице е и пряка причинна връзка между противоправното бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Ако тротоарът беше поддържан в изправно и безопасно състояние, денивелацията и опасността от спъване не биха съществували и инцидентът не би настъпил. Следователно увреждането е типична, обичайна и пряка последица от неизпълнението на задължението за поддръжка. Вредите не са прекъснати от друго самостоятелно събитие, нито са резултат от изключителната вина на пострадалата.