Решение № 1411 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1411 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110215388 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. И. Г., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 25-4332-021155/21.08.2025 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100,00 (сто) лева за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорва изложената в него фактическа обстановка. Конкретно се поддържа, че управляваният от въззивника мотоциклет „***“ с peг. № *** се е движел от ул. „***“ по ул.

„***“ към Софийски околовръстен път на 09.08.2025 г. около 15:40 ч., като на кръстовището на Софийски околовръстен път с ул. „***“ същият навлязъл при жълт светофар на светофарната уредба, тъй като нямало как да спре безопасно. Сочи се, че при подаване на жълта светлина на светофарната уредба в момента на навлизането на ППС в кръстовището, предвид разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 4, изр. последно от ППЗДвП, задължаваща водача в този случай да освободи кръстовището, преминаването/излизането от кръстовището на червен сигнал не би представлявало нарушение на чл. 6, т. 1 1 от ЗДвП и съответно съставомерно деяние по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, като основание за налагане на административна санкция. На следващо място се излага, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, което се явява самостоятелно основание за отмяна на постановлението, а именно: както в АУАН, така и в НП е налице разминаване между фактическото и юридическото обвинение досежно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, както и е налице непълнота на посочените за нарушени законови разпоредби. В този смисъл се акцентира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допусната нарушения съответно на чл. 42, т. 4, предл. 2 и т. 5 от ЗАНН, както и на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 1 и предл. 4, т. 6 и т. 7 от ЗАНН, изискващи ясно, пълно, точно и коректно посочване на обстоятелствата, при които са осъществени нарушенията, тяхното описание, конкретните нарушени законови разпоредби, като неправилното посочване на последните е процесуално нарушение на плоскостта на неправилно определяне на вида и размера на наказанието.

По изложените съображения постановление да бъде отменено. се моли атакуваното наказателно

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В ангажирана по делото молба въззивникът поддържа изцяло депозираната жалба по изложените в нея съображения.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Жалбата на А. И. Г. срещу Наказателно постановление № 25-4332021155/21.08.2025 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

2

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.08.2025 г. около 15:48 часа в гр. София жалбоподателят А. И. Г. управлявал мотоциклет марка "***" с рег. № ***, движейки се по ул. „***“, с посока на движение от ул.“***“ към Софийски околовръстен път. След преминаване на кръстовището на Софийски околовръстен път и ул. „***“ което било регулирано с работеща в автоматичен режим светофарна уредба, същият бил спрян за извършване на проверка от свидетелите *** и *** – полицейски служители при 06 РУ – СДВР, които изпълнявали служебните си задължения в горепосочения район.

След извършване на проверката, свидетелят *** съставил срещу жалбоподателя А. И. Г. АУАН серия GA № 4153355 от 09.08.2025 г. за извършено на същата дата нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения срещу констатациите в АУАН № 4153355 от 09.08.2025 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 25-4332-021155/21.08.2025 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100,00 (сто) лева за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител *** и свидетеля ***.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите *** и 3

***, като отчита ниската им информативна стойност, доколкото нито един от тях няма съхранен спомен за събитията, предмет на производството, като същите единствено потвърждават участието си в съставянето на АУАН в рамките на процедура по чл. 284 от НПК по предявяване на последния, проведена в рамките на съдебното следствие. Тук е мястото да се отбележи, че независимо от постановката на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, актът за установяване на административно нарушение няма обвързваща съда доказателствена сила, тъй като в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, съдът се ръководи от принципите на наказателния процес, включително чл. 14, ал. 2 от НПК, в който смисъл е и изричното тълкуване, дадено в т. 7 на ППВС № 10/1973 г.

Предвид това АУАН няма материална доказателствена сила в производството по оспорване на наказателното постановление, а следва да се цени единствено с оглед процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок за обжалване по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, за което по делото са представени и съответни писмени доказателства, а именно Заповед № 513з – 4

4533/31.05.2022 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министъра на вътрешните работи.

Същевременно, при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42, и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, установените за това законови срокове. Не могат да бъдат споделени необоснованите оплаквания на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото му на защита. Видно от съдържанието на АУАН (както и на НП), в същите се съдържа достатъчно ясно, конкретно и пълно описание на фактическите рамки на нарушението като време, място, изпълнително деяние, като е налице конекситет между същите и посочената като нарушена законова разпоредба.

На следващо място, видно от съдържанието на АУАН, при съставянето на същия е участвал свидетел – очевидец, а именно свидетелят ***, който разпитан в съдебно заседание потвърждава положения от него подпис.

Предвид това и доколкото константното разбиране на съдебната практика е, че участието на дори един свидетел в процедурата по съставяне на АУАН е достатъчно за законосъобразното протичане на същата, съдът приема, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на наказателното постановление.

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно съставения АУАН и издаденото НП, въззивникът А. И. Г. е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като – като водач на мотоциклет марка "***" с рег. № ***, движейки се по ул.

„***“, с посока на движение от ул.“***“ към Софийски околовръстен път навлязъл и преминал на червен светлинен сигнал на работеща в нормален режим трисекционна светофарна уредба.

5

Изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка обаче не бе установена от настоящия съдебен състав в рамките на проведеното съдебно следствие. С оглед изложеното по – горе съдът намира, че отразените в наказателното постановление констатации подлежат на доказване на общо основание с всички позволени от закона доказателствени средства. В рамките на състезателното производство по оспорване на наказателното постановление, наказващият орган не е ангажирал доказателства в подкрепа на фактическите основания на своя акт. Разпитаните по инициатива на съда свидетели – *** и *** нямат съхранен спомен за събитието на нарушението или други обстоятелства от предмета на доказване. От събраните писмени доказателства може единствено да се направи извод за законосъобразно от процесуална гледна точка административнонаказателно производство, но не и да се установи по безспорен начин извършването на нарушение от страна на жалбоподателя на посочените в атакуваното наказателно постановление дата и място.

Поради изложеното и предвид недоказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение, наказателното постановление следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски, но доколкото същият не претендира такива, а и не са налице доказателства за съответно разходени средства, то съдът не дължи произнасяне в този аспект.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-021155/21.08.2025 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя А.