Определение № 655 от 25.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 655 гр. София, 20.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600741 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.446, ал.2, вр. чл.345, ал. 1 от НПК.

Образувано е по частна жалба на лишения от свобода Л. Г. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – гр. Враца, срещу Определение №230/10.05.2024г. по ЧНД № 284/2024г. по описа на ОС – Враца, с което е уважено предложението на началника на затвора за замяна режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 10 години, наложено му по НОХД № 471/2017 г. на ОС – Враца, Решение по ВНОХД № 622/2018г. и Решение № 277/18.01.2024г. по КНД № 1085/2018г., с остатък – 1 година, 9 месеца и 5 дни от „строг“ на „специален“.

В жалбата се навеждат оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в ограничаване правото на защита на лишения от свобода. Твърди се, че първоинстанционният съд не се е съобразил с желанието на осъдения да ангажира упълномощен защитник, поради което се прави искане да бъде отменено определението на ОС – Враца и да бъде върнато за ново разглеждане.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото е видно, че с Разпореждане № 203/22.04.2024г. на председателя на съдебния състав, производството по реда на чл. 446 от НПК е било насрочено за 26.04.2023г. от 10:00ч., като изрично са били дадени указания на осъденото лице за правото му да ангажира договорна защита, както и за възможността да му бъде осигурен служебен защитник. В съдебно заседание на 26.04.2024 г. осъденият Г. се е явил без защитник, поради което 1 делото е било отложено, като съдебният състав отново му е предоставил възможност до датата на следващото разглеждане – 10.05.2024г. от 10:00ч., да упълномощи защитник, който да го представлява. С уведомително писмо изх.

№ 352/2024г. от 30.04.2024г. на АК – Враца, по искане на ОС – Враца за осигуряване на служебен защитник и гарантиране правата на осъдения, е определен адв. В. Х., който се е явил в съдебното заседание на 10.05.2024г. В съдебното заседание осъденият Г. отново е изразил желание за отлагане на делото с оглед ангажиране на упълномощен защитник, но същото е оставено без уважение поради неупражняване на това му право в дадения му от съда срок.

Въззивната инстанция счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на производството по реда на чл.

446 от НПК и не е ограничил с действията си правото на защита на осъденото лице. ОС – Враца двукратно е предоставил възможност на лишения от свобода Г. да наеме адвокат, който да го представлява, но той не е упражнил правото си в дадения срок, поради което законосъобразно първата инстанция е направила искане до съответната адвокатска колегия за определяне на служебен защитник и по този начин е спазил изискванията на чл.94, ал.1, т.6 от НПК. Неоснователно е възражението, че осъденият не е договорил защитник своевременно поради високата цена на адвокатската услуга, тъй като законът предоставя възможност за осигуряването на служебен такъв по реда на Закона за правната помощи и НПК. Поради тези съображения настоящата инстанция счита, че наведените оплаквания са необосновани и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Апелативен съд – София, след извършена служебна проверка, счита, че първоинстанционният съд е установил относимите за произнасянето си факти, поради което изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани. ОС – Враца е извършил цялостна и обобщена преценка за наличието на предпоставките по чл.67, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, поради което същите се споделят изцяло от настоящата инстанция.

По делото е установено, че осъденият Л. Г. Г. считано от 23.01.2019г. изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от 10 години при първоначален „общ“ режим, определено му с Решение № 277/18.01.2019г. по КНД №1085/2018 г. на ВКС, с което е изменено въззивно решение №323/06.08.2018г. по ВНОХД №622/2018г. на САС като деянието, за което е бил признат за виновен е преквалифицирано от такова по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, вр. ал. 1, т.6, пр.3, вр. чл.115, вр. чл.29, ал.1, б. „а“, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК в по-леко наказуемо по чл. 124, ал.3, вр. ал.1, пр.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.

По предложение на началника на затвора, с определение по ЧНД № 77/2020г. на ОС-Враца, считано от 28.02.2020г. режимът на изтърпяване на наказанието на осъдения Г. е заменен от „общ“ в „строг“ поради повишаване оценките на рискове от рецидив и вреди, груби и системни нарушения на установения ред и отрицателно въздействия върху останалите лишени от свобода.

2

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички приложени по делото доказателства, съдържащи се в затворническото досие на лишения от свобода Г., изготвения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС и план на присъдата от 25.01.2024г.

От приложения по делото доклад е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е с високи стойности – 95 т., които впоследствие с оглед поведението на лишения от свобода са били два пъти завишавани до достигането на актуалните 105 т. В него е отразено още, че не се наблюдава промяна в положителна насока в очертаните дефицитни зони, засягащи криминалното му минало, нагласите, трудовата заетост, управлението на финансите, начина на живот и обкръжението, емоционалните проблеми, междуличностните умения и уменията за мислене. Спрямо първоначалната оценка на риска от вреди за обществото и за суицид и самоувреждане, не се наблюдават промени, но завишаване (от средни на високи стойности) е налице по пунктовете, касаещи рисковете от вреди за служителите и останалите лишени от свобода. Последното изменение е продиктувано от поведението му, изразяващо се в системно нарушаване на дисциплината в пенитенциарното заведение и проявите на саморазправа с останалите лишени от свобода. В доклада също така е отбелязано, че е налице и риск от извършване на бягство, обусловен от импулсивността на действията му.

Правилна е преценката на първоинстанционният съд, че заложените задачи в плана на присъдата не са изпълнени и че не са налице настъпили дори и минимални положителни промени в поведението на осъдения. Липсата на мотивация и желание за водене на законосъобразен начин на живот се проявяват и в отношението му към предоставената му възможност за полагане на доброволен труд. Видно от материалите по делото е, че лишеният от свобода Г. е спрян от работа поради липсата на необходима дисциплина и отговорност при изпълнение на поставените му задачи. Несериозното му отношение се проявява и при включването му в образователния процес през последните две учебни години, като за учебната 2022/2023г. е депозирал изричен отказ за посещение на учебни занятия, а през 2023/2024г. – са установени безпричинни отсъствия.

Основателно първата инстанция при преценката за наличието на предпоставките на чл.67,ал.1, т.2 от ЗИНЗС е ценила данните за извършени дисциплинарни нарушения от лишения от свобода Г.. В затворническото му досие са приложени заповеди на началника на затвора, с които осъденият по време на престоя си в пенитенциарното заведение е наказван общо 31 пъти за неспазване на установения ред в затвора, за притежание на забранени вещи и за отправяне на закани, заплахи и упражнение на физическо насилие спрямо други лишени от свобода. В резултат на противоправното му поведение са му наложени следните наказания:

1. Заповед № 1243/10.04.2024 г. - „Лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца“ - 3 месеца.

2. Заповед № 1002/ 21.03.2024 г. -„Забрана за участие в колективни мероприятия“ - за срок от 3 месеца.

3

3. Заповед № 407/ 31.01.2024 г. - „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“ - 5 денонощия.

4. Заповед № 3425 /31.10.2023 г. - „Писмено предупреждение“.

5. Заповед № 1806 /08.06.2023 г. - „Изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“ - 14 денонощия.

6. Заповед № 1066/ 07.04.2023 г. - „Забрана за участие в колективни мероприятия“- за срок от 1 месец.

7. Заповед № 1069/ 07.04.2023 г. - „Лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца“ - 2 месеца.

8. Заповед № 675/ 01.03.2023 г. - „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“ - 7 денонощия.

9. Заповед № 560/ 17.02.2023 г. - „Писмено предупреждение“.

10. Заповед № 2700 / 20.09.2022 г. - „Лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца“ - 3 месеца.

11. Заповед № 2384 / 25.08.2022 г. - „Изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“ - 5 денонощия.

12. Заповед № 1802 /07.07.2022 г. - „Лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца“ - 3 месеца.

13. Заповед № 1420/ 03.06.2022 г. - „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“ - 5 денонощия.

14. Заповед № 588/02.03.2022 г. - „Забрана за участие в колективни мероприятия“- за срок от 3 месеца.

15. Заповед № 591/02.03.2022 г. - „Забрана за участие в колективни мероприятия“- за срок от 1 месец.

16. Заповед № 523 /24.02.2022 г. - „Писмено предупреждение“.

17. Заповед № 521/ 24.02.2022 г. - „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“ - 7 денонощия.

18. Заповед № 477/ 21.02.2022 г. - „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“ - 7 денонощия.

19. Заповед № 2033/ 16.08.2021 г. - „Лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца“

20. Заповед № 1886/ 04.08.2021 г. - „Забрана за участие в колективни мероприятия“- за срок от 3 месеца.

21. Заповед № 429/ 22.02.2021 г. - „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“ - 7 денонощия.

22. Заповед № 77/ 13.01.2021 г. - „Изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“ - 7 денонощия.

23. Заповед № 2648/07.12.2020 г. - „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“ - 7 денонощия.

24. Заповед № 2590/30.11.2020 г.- „Извънредно дежурство по 4 поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“ - 7 денонощия.

25. Заповед № 2497/12.11.2020 г. - „Писмено предупреждение“.

26. Заповед № 2327/26.10.2020 г. - „Изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“ - 5 денонощия.

27. Заповед № 221/03.02.2020 г. - „Лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца“ - 3 месеца.

28. Заповед № 1524/ 14.10.2019 г. - „Писмено предупреждение“.

29. Заповед № 1111/ 22.08.2019 г. - „Изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“.

30. Заповед № 79/19.04.2019 г. - „Писмено предупреждение“ - условно 3 месеца, заличено със заповед № 983/02.08.2019 г.

31. Заповед № 37/09.02.2018 г. - „Лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца“.

Предвид тези данни, въззивната инстанция намира за правилен и обоснован извода на ОС – Враца, че отрицателните тенденции при изпълнението на наказанието преобладават. Констатираните нарушения несъмнено сочат на липсата на постигнати положителни резултати от корекционните програми, в т.ч. и по отношение на формиране на способности за контролиране на емоциите, за оценка на действията си и последиците, които биха настъпили от тях. Очевидно е, че промяната на първоначално определения режим за изтърпяване на наказанието в следващия по-тежък – строг, не му е въздействала възпиращо и е продължил да демонстрира явно нежелание за спазване на установените правила в затвора.

Правилно ОС-Враца е приел, че с поведението си осъденият Л. Г. оказва отрицателно влияние върху останалите лишени от свобода. С проявената си недисциплинираност той несъмнено показва лош пример и създава предпоставки за други затворници да започнат да му подражават. Освен това, с поведението си оказва влияние и върху постигнатите резултати от провежданите корекционни програми с другите лишени от свобода и нагласите им за водене на законосъобразен начин на живот след напускане на пенитенциалното заведение.