Решение № 3779 от 15.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3779 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100501971 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 5116 от 23.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 25832/2021 г., по описа на СРС, 78-и състав, са отхвърлени предявените от И. И. Ц. искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ, срещу ответника „М.Т.“ АД за признаване незаконосъобразността на уволнение и отмяната на заповед за уволнение № 04/01.02.2021 г. и възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "мениджър покупки/продажби" при ответника

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба с вх. № 2227 от И. И. Ц. чрез адв.Е. Т. против решението в неговата цялост.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд приел, че заповедта за уволнение е законосъобразна, въпреки че безспорно се установило по делото от свидетелските показания на св.М., св.Н. и св.В., че съкращението е фиктивно и че всички лица, вкл. работещите в ответното дружество Г. П. и св.Т. са изпълнявали една и съща дейност като регионални мениджъри с напълно идентични функции. Твърди, че нито един служител не бил запознат със Заповед № 04/01.02.2021 г., че заповедта за уволнение не е мотивирана, както и че не е извършен подбор, въпреки че се установило, че продължават в дружеството да работят лица, изпълняващи идентични функции с тази на ищеца, като това се доказвало от показанията на св.В., който заявил, че в дружеството продължават да работят лица със същите функции.

В срока за отговор е депозиран писмен отговор от въззиваемото дружествоответник "М.Т." ЕАД чрез адв.Р. Г.. Изложени са доводи за неоснователност на 1 въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено поради правилността му.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд намира, че въззивната жалба е неоснователна, решението на първоинстанционния съд е правилно, като препраща към мотивите, изложени в него, на основание чл.272 от ГПК, тъй като ги споделя. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай не е задължително работодателят да извърши подбор, доколкото се доказа в хода на процеса от представените писмени доказателства и свидетелски показания, че всички щатни длъжности, на които са се осъществявали сходни функции, са били закрити от работодателя. Видно от щатно разписание от 01.07.2020 г. длъжностите в търговски отдел са били 8 - мениджър покупки/продажби /която е заемал ищецът/, мениджър проучване на пазари, търговски директор, мениджър реклама, мултимедиен дизайнер, мениджър проекти, ръководител търговски екип и експерт маркетинг. От представените допълнителни споразумения и длъжностни характеристики се установява, че задълженията и функциите за всяка от щатните длъжности са различни. Единствените длъжности, за които може да се приеме, че притежават сходство по отношение на осъществяването на някои функции, са мениджър покупки/продажби /която е заемал ищецът/, мениджър проучване на пазари, мениджър проекти и ръководител търговски екип. От представените по делото заповед от 01.02.2021 г. и заповеди за прекратяване на трудови отношения, както и щатно разписание от 05.02.2021 г., се установява, че работодателят, считано от 05.02.2021 г., е съкратил и четирите посочени сходни длъжности, като съгласно новия щат са останали за заемане следните длъжности - търговски директор, мениджър реклама, мултимедиен директор и експерт маркетинг. Тези длъжности съдът намира, че не се доказа да имат сходство на осъществяваните трудови функции, вкл. с осъществяваните от ищеца трудови функции. Със заповед от 19.03.2021 г., считано от 01.04.2021 г., е наредено въз основа на решение за откриване на длъжностна позиция, да се назначи служител "експерт обучение и квалификация", като видно от представената длъжностна характеристика и трудов договор, за тази длъжност отново задълженията и функциите са напълно различни спрямо осъществяваната до уволнението от ищеца работа на длъжност "мениджър покупки/продажби“. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на жалбоподателя, че от свидетелските показания се установявало, че в дружеството-ответник продължавали да работят лица с идентични на заеманата преди уволнението длъжност като на ищеца. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят М. и свидетелят Н., доведени от ищеца, споделят тъкмо обратното, а именно, че е съществувало сходство в длъжностите, които те назовават обобщено "регионални мениджъри", но визират тези, осъществявани от тях и длъжността на ищеца, като заявяват, че всички четири длъжности са съкратени и те, като лица, които са ги заемали, са били уволнени от ответното дружество. Показанията на свидетеля В., на които се позовава жалбоподателят във въззивната жалба, съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани. Разпитани в съдебно заседание, същият сочи, че длъжност като 2 неговата са заемали още две лица - И.К. и П.П., но на въпрос на адв.Г. посочва, че не работи за ответното дружество, като не може да отговори и лицето К. за кое дружество е работила. Свидетелката Т. изрично посочва, че след взето решение за съкращаване на четири щатни бройки, други лица на длъжности със сходни функции не са назначавани, като св.В. никога не е работил за дружеството, а е контактувал с тях по бизнес отношения. Съдът намира, че не следва да кредитира казаното от св.В., доколкото и самият той признава, че не работи за ответника, поради което не може да се съпоставя заеманата от него длъжност в друго дружество. Също така св.В. не дава и никакви конкретни данни тези посочени от него лица - К. и Петров какви длъжности заемат, в какво точно се е състои сходството в осъществяваните от тях и ищеца трудови функции и т.н. Ето защо съдът не може да приеме, че тезата на ответника, доказана с редица писмени доказателства, както и свидетелски показания, вкл. и тези, дадени от свидетелите на ищеца - св.М. и св.Н., че е съкратил всички длъжности със сходни функции, поради което не е имал задължение за подбор, за опровергана въз основа на неясни и непълни показания, дадени от св.В.. Ищецът не успя да докаже доводите си, че след прекратяване на трудовото му отношение, в дружеството са продължили да работят лица със сходни функции и да разколебае установеното по делото законосъобразно и последователно осъществяване от страна на работодателя на процедурата по прекратяване на трудовото отношение с ищеца.

По отношение на направеното от въззивника оплакване, че заповедта за уволнение не е мотивирана, съдът намира същото за неоснователно. Видно от приложената по делото заповед за прекратяване на трудов договор от 10.03.2021 г., в същата е описано, че се издава въз основа на заповед от 01.02.2021 г. на изпълнителния директор на дружеството за съкращаване на щатни длъжности, като е посочено цифрово и словесно правното основание за прекратяване на правоотношението с ищеца, а именно - поради съкращаване на щата. Съдът намира, че при прекратяване на трудово отношение, начинът, по който следва да се мотивира заповедта за уволнение, е винаги в зависимост от основанието, на което се прекратява правоотношението. В случая се касае за основание по чл.328,ал.1,т.2 от КТ - съкращаване на щата, като напълно достатъчно е в заповедта за уволнение да е посочено основанието словесно и цифрово, както и актът на работодателя за съкращаване на щатни длъжности, въз основа на който именно се пристъпва към прекратяване на правоотношението с конкретния работник/служител, който заема съответната прекратена длъжност.

Работодателят не е длъжен да връчи на работника акта, издаден от ръководните органи, в което е обективирано взетото решение за съкращаване на щатни длъжности, за да се приеме, че уволнението е извършено законосъобразно. Не е и необходимо работодателят да се мотивира пред работника/служителя защо е взел решение за съкращаване на щатната длъжност, която заема, тъй като това решение е единствено по целесъобразност, по преценка на работодателя, като не подлежи и на съдебен контрол. Работодателят не е длъжен да се мотивира и защо не извършва подбор в конкретния случай, по принцип това е негово право и само в определени случаи е задължителен. Когато работникът твърди, че подбор е следвало да бъде извършен, или че съкращаването е фиктивно, това са въпроси, чиито отговори стоят извън самата заповед за прекратяване на правоотношението и акта за съкращаване на щатни длъжности и не могат да се извлекат от мотивите, изложени в тях. При прекратяване на трудово отношение на основание съкращаване на щат, в защита на засегнатия работник следва единствено да е доведено до знанието му, че такова решение от ръководните органи е взето и че именно въз основа на него се издава заповедта и 3 трудовият му договор се прекратява, което в случая е сторено, поради което съдът намира, че актът, с който е прекратено отношението между работодателя-ответник и ищеца, е мотивиран в достатъчна степен.

С оглед изложеното, съдът намира, че исковете са неоснователни и недоказани и правилно първоинстанционният съд ги е отхвърлил, поради което решението следва да бъде потвърдено.

Предвид оставянето без уважение на въззивната жалба, в тежест на въззивникаищец следва да бъдат възложени сторените от въззиваемото дружество разноски.

Същото претендира заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2347 лв., за което представя доказателства за заплащането му. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на така претендираното възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност повече от обичайната за този род дела, било е проведено само едно заседание пред въззивна инстанция, не са събирани доказателства, поради което възнаграждението следва да бъде редуцирано до минималния размер съгласно чл.7,ал.1,т.1 от Наредбата за адвокатските възнаграждения или това е минималната работна заплата за страната.

Към момента сключването на договор за правна защита и съдействие, МРЗ за страната е в размер на 710 лв., до който размер следва да бъде намалено и дължимото адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5116 от 23.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 25832/2021 г., по описа на СРС, 78-и състав.

ОСЪЖДА И. И. Ц., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78,ал.3 от ГПК на "М.Т." АД, ЕИК: ******* сума в размер на 710 лв., представляващи сторени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4