Решение № 1684 от 02.03.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3440/2019
- Вид
- Решение № 1684
- Подписан
- 02.03.2020
- В сила
- 02.03.2020
- Състав
- КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА, ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18, ал. 2 · Наредба за медицинската експертиза
Р Е Ш Е Н И Е гр.
София, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 3440 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Ш.Ч. срещу решение № 553462 от 04.12.2018 г., постановено по гр. д. № 17445/2017 г. по описа на СРС, ГО, 27-ми състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за това, че Ш.Ч. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от общо 707,72 лева по издадена фактура № *********/31.01.2017 г. на стойност 377,20 лева и по фактура № **********/28.02.2017 г. на стойност 330,52 лева, начислени по клиентски номер № 310222737053 за периода 27.12.2016 г. – 22.02.2017 г. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК сумата 150 лева – разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, което се счита за постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка се сочи, че в нарушение на чл. 142, ал. 2 от ГПК първоинстанционният съд е отказал да отложи делото в проведеното на 08.11.2018 г. съдебно заседание, въпреки наличието на посочените в тази разпоредба на закона предпоставки, като по този начин е лишил ищеца от възможността да участва в производството. Намира се, че делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна, доколкото съдът е приключил съдебното дирене без да са събрани всички допуснати по искане на страните доказателства. Излага се, че въпреки че между страните е безспорно обстоятелството за наличието на облигационна връзка между тях, то не може да приеме, че ищцата следава да заплати процесната сума, доколкото по делото не е установено за процесния период в имота да е ползвана ел. енергия. Счита се, че ответникът не е доказал, че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално е потребено от абоната-потребител. Твърди се, че ответникът е създал условия за нерегламентиран достъп до необезопасен кабел от трети лица, респ. свързване към кабела, изходящ от СТИ на ищцата с цел кражба, поради което не може да се приеме, че за това отговаря последната. Поради което се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяването на друго, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция.
Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК въззиваемият „Ч.Е.Б.“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на същата. Сочи се, че след границата на собственост, ответното дружество няма отношение към наличието или липсата на други разклонения и/или неправомерно отклонение на доставената ел. енергия, съответно съгласно нормативната уредба, когато се отнася до къща с двор, СТИ се монтира до или на границата на поземления имот на потребителя, а не вътре в него, за да не се наруши частната му собственост, каквато е ситуацията и в процесния случай – таблото е на улицата близо до, но извън поземления имот, в който е къщата. Излага се, че потребителят няма право самоволно да променя определеното място за монтаж на СТЕ, електро таблата и компонентите към тях, нито да демонтира и монтира средствата на избрано от него място, като всяка подобно действие представлява нарушение на ОУ. Намира се, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от жалбоподателя процесуални нарушения. Поддържа се, че ответникът е доказал, че в чл. 17, т. 5 от ОУ, обвързващи страните по делото, е предвидена специална процедура при съмнения от страна на ищеца за неточно измерване на количеството ел. енергия, като последният не е използвал тази своя възможност, поради което и възраженията му за неизправност на системата са неоснователни, а предприетите от негова страна действия по самоволно променяне на измервателната система, демонтаж и монтаж на електромери, са неправомерни и незаконни. Акцентира се, че между страните са безспорно обстоятелствата, че отразените в справка за процесния период отчетни показатели на електромера съответстват на отразеното потребление по дневна и нощна тарифа в процесните фактури, същите са издадени по редовен реален отчет, като количествата ел. енергия са остойностени правилно и законосъобразно по утвърдените от ДКЕВР и действащи цени на ел. енергия. Отправя се искане жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - за установяване недължимост на начислена на ищеца стойност на ел. енергия в общ размер на 707,72 лева за обект с адрес: гр. София, ул. „******, вътрешна къща, с кл. № 310222737053.
От фактическа страна по делото е установено, че ищцата е потребител (краен клиент) на електрическа енергия на посочения адрес с клиентски № 310222737053. Не е спорно между страните, че между тях е действал договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия, както и приложимостта на Общите условия при уреждане на договорното правоотношение.
Също така е безспорно, че за процесния период ответникът е издал фактура № *********/31.01.2017 г. на стойност 377,20 лева и фактура № **********/28.02.2017 г. на стойност 330,52 лева, които фактури са издадени въз основа на отчетните показания на електромер – СТИ с ф.н. 50463408 за периода от 27.12.2016 г. - 22.02.2017г .
Пред Софийски районен съд е разпитана свидетелката А.А.К., която стопанисва имотите на ищцата и нейния съпруг, които живеят в САЩ и се връщат веднъж в годината. Свидетелката сочи, че на процесния адрес се намира къща във вътрешен двор, в която ищцата има собствени апартаменти, които са ремонтирани. Излага, че вън, далеч от сградата, на тротоара между два други имота, има ел. табло, което е изкарано преди 10-15 години и което се заключва.
Разяснява, че от външното ел. табло минава кабел по въздух, който стига до вътрешно ел. табло, което е било в лошо състояние, до него е имало свободен достъп – стояло е незаключено, от него са стърчали много жици и е предполагало кражба на ток. Свидетелката споделя, че докато стопанисва имотите на ищцата консумира ел. енергия, като не е информирала „ЧЕЗ Разпределение“ за вътрешното табло, но след кражбата на ток – била ползвана ел. енергия 10 дни, но получили големи сметки, е извикана фирма, която е оторизирана да провери дали има кражба на ток и от там са били посъветвани да пуснат жалба в полицията, което е направено.
Сочи, че не е запозната с реда за предприема на действия при проблем с електромера или таблото, но пояснява, че е пускано искане за смяна на ел. таблото във връзка с кабела, който свързва двете табла и минава по въздух, като са получени три отказа. Излага, че собственикът на имотите е направил със собствени средства ремонт на таблото и е скрил всички жици, като след ремонта вече не е имало проблеми, вътрешното ел. табло вече се заключва и от него ключ имат свидетелката и още един от живущите на адреса. Въззивният съд кредитира напълно показанията на св. Костадинова, като намира същите за непосредствени, незаинтересовани и непротиворечиви, кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
В първоинстанционното производство е изслушано и заключение на назначена по делото СТЕ, което настоящият съдебен състав намира за обективно и компетентно изготвено, поради което цени напълно изложените в него констатации. В последното експертът посочва, че измерването и отчитането на консумираната ел. енергия в процесния имот е ставало със средство за търговско измерване /СТЕ/ фабр. № 50463408, ново със заводска проверка, като същото се намира в електроизмервателно табло тип ТЕМО, непосредствено пред външната сграда, находяща се на адрес гр. София, ул. „******, където има две къщи – външна и вътрешна. Във вътрешната сграда има старо ел. табло, в което личат местата на демонтираните електромери от времето преди изграждане и преместване в новото електроизмервателно табло тип ТЕМПО непосредствено пред външната сграда. Старото табло не отговаря на нормативните изисквания, в дървената му конструкция са разположени две разпределителни табла в добро техническо състояние и в режим на нормална експлоатация.
По делото са представени и писмени доказателства - „Протокол за извършени дейности“ от 30.01.2017 г. и „Становище“ с изх. № 312/03.02.2017 г., изготвени от фирма „А.Е.“ ЕООД при проверка на електроинсталация на обект на адрес гр. София, ул. „******, като в последното е отразено констатирана незаконно изградена инсталация – непломбиран електромер, пригоден за „закачане“ към различни електромери, след което е бил „откачен“ проводникът и инсталацията била приведена в изправност. Представена е и жалба, подадена от съпруга на ищцата до началника на 03 РУ-СДВР с писмо от 15.02.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, СГС намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал правилна правна квалификация/. Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно незаконосъобразността на съдебното решение.
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск, първостепенният съд е приел, че за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, възникнало на основание сключен договор за продажба на ел. енергия при Общи условия, действащи през този период от време. Счел е, че в чл. 17, т. 5 от ОУ е уредено, че при съмнения за неточно измерване на използваното количество ел. енергия, потребителят има право да получи корекция на сметката, след като бъде проверено СТИ. Поради което е приел, че между страните е действала специална обвързваща договореност, по силата на която, при наличие на съмнения за неправилно отчитане на доставената енергия, ищцата е следвало да се обърне първо към ответника за констатиране по съответния ред на манипулацията на СТИ.
Така приемайки, че доколкото ищцата не е установила да е упражнила правото си по предвидения в чл. 17, т. 5 от ОУ ред, то и предявеният от последната иск се явява неоснователен, поради което го е отхвърлил изцяло. Настоящият съдебен състав счита, че изложените правни аргументи от първоинстанционния съд не кореспондират на събраните по делото доказателства и са обосновани при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер. В случая доказване на факта на доставка на ел. енергия в претендираното количество е правопораждащият юридически факт досежно спорното материално право за дължимост на процесната сума, представляваща стойност на доставена ел. енергия за исковия период от време относно процесния обект. Така, в тежест на ответника е било да установи, при условията на пълно главно доказване, че спорното главно право е възникнало - това са обстоятелства, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия, обема на реално доставената на ответника електрическа енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Разпечатката съдържа 32 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d425d1f-9471-4599-9a79-1d63ffc41c81