Решение № 40 от 05.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Варна, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110109194 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищцовото дружество „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника си - юрисконсулт Г. П. А., редовно упълномощен с пълномощно с рег. № 2180/06.03.2023 г. на нотариус с рег. № 271 на НК, е предявило във ВРС на 17.07.2025 г.искова молба, заведена с регистрационен вх. № 64045 против ответницата А. И. Л., ЕГН **********, с посочен адрес в титулната част на исковата молба:

***.

С исковата молба, съгласно дадените от заповедния съд по ч.гр.д. № 5437/2025 по описа на РС Варна, 42- ри състав, указания ищецът „П. К. Б.“ ЕООД е предявил в условията на обективно съединяване специален положителен установителен иск с предмет установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните вземания, за които в полза на ищеца по заповедното дело е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с квалификация на установителния иск чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 ГПК и чл. 86 ЗЗД.

Предявения по делото специален положителен установителен иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК , уточнен с молба от 31.07.2025 г. и молба от 06.08.2025 г. С молбата от 06.08.2025 г. ищецът частично е десезирал исковия съд от разглеждане на ОСИ с правно осн. чл.422 ГПК, като е заявил частичен отказ по см. на чл.233 ГПК.

С Определение № 10791/07.08.2025 г./л.38/ исковият съд е прекратил частично производството по гр.дело № 9194/2025 г. по описа на РС Варна , XLII - ри състав по предявения специален положителен установителен иск с правно осн. чл.422 ГПК от ищеца „П. К. Б." ЕООД, ЕИК *** против ответницата А. И. Л., ЕГН **********, с адрес: *** само в частта за разликата от 102.33 лв.до 630.66 лв. (обща сума 528.33лв.) -лихва за забава за периода от 06.01.2018 г. до 28.04.2025 г., присъдена с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК Рег.№ 2472/30.04.2025 г. от РС Варна по частно гражданско дело № 5437 по описа на съда за 2025 г., 42 -ри състав, против А. И. Л., поради частичен отказ от иска и на основание чл.233 ГПК.

Със същото Определение е обезсилена частично издадената в полза на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *** Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК Рег.№ 2472/30.04.2025 г. от РС Варна по частно гражданско дело № 5437 по описа на съда за 2025 г., 42 -ри състав , против А. И. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, САМО в ЧАСТТА за разликата от 102.33 лв. до 630.66 лв. (обща сума 528.33лв.) - присъдена лихва за забава за 1 периода от 06.01.2018 г. до 28.04.2025 г., на осн. чл. 415, ал. 5 ГПК.

Т.е. предмета на искова защита се свежда до искането на ищцовата страна да бъде установено със СПН спрямо ответницата А. И. Л. ЕГН **********, съществуването на парично вземане в полза на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *** срещу съдлъжника А. И. Л. ЕГН **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за револвиращ заем № 5003956146 в размер на 2137,58 лв. от които: неплатена главница в размер на 1041.81 лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на 993,44 лв. дължимо за периода от 06.08.2015 г. до 06.01.2018 г./датата на изтичане на погасителния план/ ; законна лихва /за забава/ в размер на 102,33 лв. дължима от 31.01.2025 г. д о 28.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението (29.04.2025 г.) - т.е. вземанията за които заповедният съд е издал в полза на заявителя Заповед № 2472/30.07.2025 г. за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5437/2025 г. по описа на РС Варна,42 състав, оспорени от длъжника А. И. Л. в срока по чл.414 ГПК.

Ищцовото дружество е основало исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпреждане, постановено по ч. гр. д. 5437/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, получено от „П. К. Б.“ ЕООД, ищцовото дружество е предявило иска си с правно основание чл. 422, ал. 1 , във вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 и т.3 и ал. 3 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу съдлъжникът А. И. Л., получила заповедта за изпълнение и направила възражение по чл.414 ГПК.

Твърди се, вземането на „П. К. Б.“ ЕООД произтичало от следните обстоятелства:

На 26.04.2013 г. бил сключен Договор за револвиращ заем № 5003956146 като кредитор от една страна и В. И. Д. и А. И. Л. като длъжник и съдлъжник, от друга страна.

Договорът твърди ищецът, че бил сключен при посочени от ответника параметри, вписани в договора“ Параметри на искания револвиращ заем“.

Съгласно т.2 от ОУ това било молба от клиент за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или по-нисък размер, одобрен от кредитора. След като „П. К. Б.“ ЕООД одобрило отпускането на заем в размер идентичен с исканите параметри, на 05.09.2013 г. като „П. К. Б.“ ЕООД сключило с В. Д. договор за револвиращ заем № 5003956146, а на основание чл. 10.1 от ОУ на ДПК във вр. чл. 121-127 ЗЗД, А. Л. в качеството си на съдлъжник по същия договор се задължила за отговоря за задължението на кредитополучателя /В. И./ при условията посочени в договора.

Иска си ищцовото дружество предявява само спрямо солидарния длъжник А. Л..

Сочи се в исковата молба, че параметрите на сключения договор за револвиращ заем са следните: Общо задължение по договора 2680,59 лв. включващо: сума на заема 1000 лв., срок на заема 48 месеца , размер на месечната вноска 68 лв., дата на погасяване на вноска по време на изплащане на заема- 6-то число на месеца, ГПР /годишен процент на разходите/ 109,28 % , годишен лихвен процент 76,89 и лихвен процент на ден 0213. Твърди се от „П. К.

Б.“ ЕООД, че изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като на 29.04.2013 г. превело парична сума в размер на 1000.00 лв. по посочена от кредитополучателя /т.е. В. Д./ банкова сметка, което било видно от представеното преводно нареждане. От своя страна кредитополучателите и в частност А. Л. имали задължение да погасяват заема на равни месечни вноски, в размер и срокове по погасителния план /неразделна част от договора/ - 48 погасителни вноски в размер на 68 лв. с падежна дата всяко 6-то число. Договорът, сочи ищецът, че бил подписан при Общи условия, които били неразделна част, предадени на клиента при подписването и той декларирал, че бил запознат със съдържанието йм и ги приема, нямал забележки към тях и се задължавал да ги спазва /буква Б от договора за револвиращ заем/.

На следващо място ищцовото дружество се спира на твърдения, касаещи основанието на вземането: Твърди се от ищцовото дружество, че длъжникът по заема, в частност А. Л. не изпълнявала поетите договорни задължения, като направили 22 пълни погасителни вноски и една непълна, последната от дата 06.08.2015 г. /заради сключени Анекси/ което било видно от приложеното извлечение от сметка към ДРЗ № 5003956146. Твърди се, че частично плащане имало по 22-та вноска в размер на 19.53 лв.Неизпълнението по договора, обобщава ищецът, че обосновавало правния интерес на кредитора да предприеме съдебни действия спрямо А. Л.. Към момента на подаване на заявлението твърди още ищецът, че погасителния план бил изтекъл изцяло, а последната погасителна вноска била с дата 15.09.2017 г.Към момента на сезиране на исковия съд, сочи още ищецът, че плащанията от страна на 2 длъжника по процесния договора за револвиращ заем били в общ размер на 3556.33 лв. С част от сумата в размер на 1515.59 лв. било погасено част от цялото задължение по кредита.

Сумата от 36.91 лв. „отишла за погасяване на дължимите лихви за просрочие по т.10.1 от ОУ към ДРЗ“ Лихвите за забава били погасени в пълния си размер. По „законната лихва били платени 2003.83 лв.“ При всичко изложено по-горе, ищецът счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следвало да бъде уважен. В съответствие с изложеното ищецът счита, че от представения по делото ДРЗ било видно, че същият е сключен съгласно исканите от кредитополучателя параметри посочени в раздел Пети на ДРЗ .Съгласно ОУ, попълнената до точка Пета и подписана бланка на проекто - договор била молба на клиента за отпускане на заем, одобрен от кредитора. В подкрепа на тезата си за основателност и доказаност на иска, ищовата страна твърди, че като кредитор чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представял на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. Кредиторът се задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите според Параметри на договора. Ищцовото дружество отбелязва още, че ако потребителят желаел, то той могъл да се откаже от кредита, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.2.4 ОУ Ответникът не сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, което ищцовото дружество счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.

С оглед гореизложеното и ищцовата страна е обективирала исканията си до съда по см. на чл.127 , ал.1 т. 5 ГПК ./Исканията са прецизирани в изпълнение на дадените от исковия съд указания, с депозирани молби от ищцовата страна /л. 32, л.36/.Ищцовата страна желае да й бъдат присъдени и направените по делото разноски. Моли изрично делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание в отсъствие на ищеца, като с исковата молба дава изричното си съгласие за това.В подкрепа на твърденията и исканията ищцовата страна е направила следните доказателствени искания:1.Представя заверени за вярност с оригинала копия на писмени документи, които желае съдът да допусне до събиране като писмени доказателства, изброени на стр. предпоследна и последна от исковата молба от т.1 до т. 10 вкл.2.Моли служебно да бъде приложено ч. гр. д. №5437/2025 г. на Районен съд - Варна, гражданско отделение, 42 състав- т.е. заповедно производство. При евентуално разглеждане на делото в открито заседание, на основание чл. 143, ал. 2 ГПК в зависимост от становището на ответника, ищецът е посочил, че ще ангажира и други доказателства.

В срока по чл.131 ГПК ответницата А. И. Л., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез ад в.

Л. И. Р., ВАК сл.адрес: *** е депозирала отговор на исковата молба.

Предявения иск ответницата намира за процесуално допустим, но неоснователен.

Договора сочи ответницата, че бил изготвен от „П. К.“ и тя била уверявана, че е поръчител на заема , който ще вземе братовчедката й В. Д.. Тя имала задължение към електроснабдяване и били прекъснали захранването към тях, поради което В. Д. помолила А.

Л. да й стане поръчител. Много набързо били представени на А .Л. предоставени разни бланки за подпис и никога не била имала намерение да е съдлъжник на кредитополучателя, какъвто сега претендирали да е. А.Л. твърди, че нямала никакво време да чете условия и договори. В нейното съзнание тя била поръчител по заема на братовчедка си В. Д..

В условията на евентуалност, ако съда приеме, след изслушване на свидетелите, че това е така, то моли съда да приеме, че правото на иск е погасено по давност, по силата на закона, като не предявен в шестмесечния срок.

Ответницата твърди, че тя не е получавала никаква сума по претендирания договор и нямало доказателство, че такава сума била предоставена на В. Д.. Нямало доказателство, че ищците са били изправна страна по Договора, от който претендирали права като , че сума е била действително предадена и усвоена от заемополучателя в цялост.

В отговора на искова молба ответницата е заявила, е оспорва иска и по основание и по размер, като счита същия за неоснователен и недоказан. Оспорва размера на главницата и лихвите. Прави възражение за погасено по давност вземане.Според ответницата било от приложеното извлечение от сметка на В. Д. И., че последно плащане е следвало да се направи на 06.01.2018г., като този документ не носел подпис на ответницата . Приложен бил погасителен план от 13.04.2014г. с последен падеж на задължението на 06.09.2017 година.