Решение № 5504 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5504 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110141441 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на **********************, ЕИК:

*************, със седалище и адрес на управление: **********************, срещу В. Т.

Н., ЕГН: **********, с адрес: *************************, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 968,62 евро, с равностойност в лева от 1 894,45 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2022г. до м.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в ************************, сумата в размер на 39,16 евро, с равностойност в лева от 76,60 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение за периода от м.12.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 23.05.2025 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 64,65 евро, с равностойност в лева от 126,45 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 17.05.2025 г., и сумата в размер на 8,51 евро, с равностойност в лева от 16,64 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 17.05.2025 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.06.2025 г. по ч.гр.д. № 30636/2025 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение с В. Т. Н., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия за продажба на топлинна енергия. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен 1 срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с *******************, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността за тази предоставена услуга. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия, на услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която поради възражение от страна на ответника не е влязла в сила. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на претендираните суми при доводи, че количеството на предоставените услуги е измерено на базата на показания от уреди за дялово разпределение с изтекъл експлоатационен срок през 2017г., които не следва да се ползват за търговски цели, а за подмяната им не било уведомено от ТЛП. Релевира възражение, че уредите за отчитане и разпределение на топлоподаването не измерват коректно стойностите. Моли за отхвърляне на предявените искове. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства, като списък с етажни собственици и Протокол от ОС на ЕС, както и достоверността на процесните фактури. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът **********************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 55722/20.02.2026г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът В. Т. Н., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца ****************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 30636/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК след подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 12.02.1972г., от който се установява, че невижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в ******************* е транслиран в патримониума на лицата Т.Ц. Н. и Б.Й.Н.. От приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район Л. се установява, че Т.Ц. Н. е починал 2 на 10.11.1987г., като е оставил за свои законни наследници двамата си сина – П. Т. Н. и В. Т.

Н.. От приетото по делото заявление – декларация от 08.07.2016г. се установява, че ответникът е подал заявление за откриване на партида на негово име за процесния имот, като е декларирал, че брат му – П. Т. Н. е съгласен единствено брат му – ответникът В. Н. да бъде титуляр на пратидата. Установява се също така, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес в *********************, обективирано в протокол без дата е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с *****************, като е видно, че е упълномощено конкретно лице да сключи договор от името на етажната собственост. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като за ап.10 протокола е подписан от покойния Т. Н., наследодател на ответника. Влязлото в сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на решението е сключен Договор № 1699-2 от 26.11.2001г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с *******************. Договорът е сключен за срок от три години, като е автоматично поновяван на основание чл. 2.45 от същия, като от изслушаната СТЕ се установява, че именно ******************* продължава да извършва услугата по отношение процесната ЕС. По установеното съдът не споделя възраженията не ответника по оспорване решенията на ЕС, обективирани в протокола /без дата/, като многостранна сделка, от който като диспозитивен документ се създават права и задължения за другите етажни собственици във връзка със сключване на договор с фирмата, извършваща услугата топлинно счетоводство и списъка към него.

Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – ******************* е извършвало услугата дялово разпределение след отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния период – 01.05.2022г. до 30.04.2024г. ФДР е извършвала отчети на уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, подписани от потребител, като отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В имота вещото лице е установило да се монтирани 8 отоплителни тела, съответно осем топлоразпределителя. Начислена е и топлинна енергия по перо сградна инсталация.

Установен е отопляем обем на имота от 371,00 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 15.02.1987г. По данни на фирмата, извършваща дялово разпределение в имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на два броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие. Вещото лице е дало крайно заключение, че за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено съобразно формулата по чл. 61, т.6.1.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Констатирано е начисляване на топлинна енергия по три пера – за отопление, за БГВ и за сградна инсталация. Установено е приспадане на технологичните разходи за АС. Установени са също така периодични проверки на топломера в АС, както следва: свидетелство за проверка № 18-04-54-1 от 23.04.2018г., като последващата проверка датира от м.05.2022г., тъй като през 2019г., 2020г. и няколко месеца от 2021г. ищцовото дружество е нямало сключен договор с фирма/фирми за извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване в АС, като последващата проверка датира от 26.11.2024г. Вещото лице е посочило, че през периода от м.04.2020г. до проверката през м.05.2022г. топломерът в АС не е свалян и е отчитал ежемесечно реално изразходваното количество топлинна енергия.

По делото от изслушаната ССчЕ, се установява, че по прогнозни данни за имота е начислена топлинна енергия в размер на 3760,87 лева, като след изравняване е дължима сумата в размер на 1894,45 лева. Установени са задължения и за такси за дялово разпределение, за периода – м.12.2022г. до 30.04.2024г. на стойност от 76,60 лева.

3

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението по СТЕ и ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период за конкретния топлоснабден имот, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответника не е единствен собственик на процесния имот в рамките на процесния период.