Решение № 223 от 11.12.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Ихтиман, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20231840200340 по описа за 2023 година

Делото е инициирано пред Районен съд – Ихтиман въз основа на жалба, подадена от Т.

Н. К., ЕГН ********** против Електронен фиш Серия К № 4921067 на ОДМВР - София. В жалбата е посочено, че електронният фиш е от ОДМВР - Пловдив, но от материалите по делото е видно, че същият е издаден от ОДМВР – София.

Първоначално делото е било образувано като АНД № 3110 от 2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, но същото е изпратено по компетентност на Районен съд – Ихтиман.

С жалбата се твърди, че оспореният фиш е неправилен и незаконосъобразен и се търси неговата отмяна. Наведени са твърдения, че превозното средство е било управлявано от друго лице.

В проведеното последно открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като не се явява и негов процесуален представител.

Наказващият орган също не изпраща представител.

Жалбата е допустима. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са представени конкретни писмени доказателства /обратна разписка или друго/, от които да е видно, кога е връчен електронният фиш. Такива писмени доказателства, удостоверяващи датата и начина на връчване на оспорения акт, не се съдържат и в административната преписка. От съдържанието на представена разпечатка от АИС АНД е видно, че в системата е отразено, че процесният фиш е съставен на 11.06.2021 г., като същият е връчен на 12.04.2023 г. В същото време, обаче, липсват конкретни доказателства /обратна разписка или друго/, удосотверяващи факта, че връчването е станало именно на 12.04.2023 г. Поради тези съображения съдът намира, че жалбата е подадена своевременно. Само за пълнота може да се посочи, че по делото се намира и плик /лист 15 от настоящото дело/, от който е видно, че Т. К. е изпратила на 24.04.2023 г. документ до ОДМВР – Пловдив.

Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.

4, във вр. ал. 2, т. 3, във вр. чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В него е отразено, че на 1

28.05.2021 г., в 08:28 часа в Област Софийска, Община Костенец, АМ Тракия км 53+300 посока гр. София при ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 80 км МПС Нисан Микра с регистрационен номер * е извършено нарушение на скоростта, установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Отразено е, че разрешената скорост е била 80 км/ч, а установената такава от 107 км./ч, с което превишената скорост е от 27 км/ч. Във фиша е записано и че е приспаднат толеранс в полза на водача. Посочен е и собственикът/ползвателят на автомобил, А именно – Т. Н. К.а. Предвид горното Т. Н. К.а е санкционирано с глоба в размер на 200 лева.

Издаденият електронен фиш принципно съдържа всички необходими реквизити, посочени в текста на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което е редовен.

В текста на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е отразено какви са максимално допустимите скорости на движение в и извън населено място, а в ал. 2 на същия член е посочено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва с глоба от 100 лева, когато превишението е от 21 до 30 км/ч. Според ал. 4 на същия член при повторност наказанието е 200 лева.

Правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Съгласно легалната дефиниция, дадено в пар. 6, т. 65 от ДП към ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./ е посочено, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.

Съгласно ал. 1 от същия член протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.

Според чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя. В следващата ал. 2 е разписано, че в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. Съгласно ал. 3 на чл. 11 от Наредбата при контрол на скоростта с мобилно АТСС във време на движение върху заснетите изображения освен данните за извършеното нарушение се отразяват и данните за скоростта на служебния автомобил или мотоциклет.

2

Към електронния фиш /към административната преписка/ са приложени снимки, а така също и информация в табличен вид за издаването на фиша /лист 22 от делото/. От снимките е видно, че на тях е заснето превозно средство с рег. № *. Върху материалния носител на снимковия материал е отразен, че измерената скорост на моторното превозно средство е била 110 кв/ч, ограничението е било 80 км/ч, а превишаването на скоростта е от 30 кв/ч. Малко по-надолу е отразено, че наказуемата скорост е 107 кв/ч, а наказуемото превишаване е 27 км/ч, като по този начин се установява, че е приспаднат нормативно регламентирания толеранс, каквото е изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. във вр. чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. За патрулния автомобил е отбелязана скорост 0, което идва да покаже, че заснемането е станало не по време на движение на полицейския автомобил. Именно поради обстоятелството, че заснемането е било по време, когато патрулният автомобил не се е движил, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е допустимо издаването на електронен фиш.

По делото се намира и справка от МВР /лист 24/, в която е отразено, че Т. Н. К. е собственик на МПС с рег. № *.

Също така е представена и информация от АПИ относно ограничението на скоростта на въпросното място от автомагистралата, на което се твърди, че е извършено нарушението.

Както вече бе посочено по-горе, издаденият електронен фиш от външна страна съдържа всички необходими реквизити, посочени в текста на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което е редовен. Въпреки това електронният фиш подлежи на отмяна по следните съображения:

Съгласно текста на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на фиша собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 на чл.

189 от ЗДвП за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Според чл. 189, ал. 8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му.

От разпоредбите на чл. 189, ал. 5 и ал. 8 от ЗДвП може да се направи извод, че лицето, срещу което е издаден електронен фиш, има право в четиринадесетдневен срок от получаването или да обжалва електронния фиш или да подаде декларация за това, че превозното средство в момента на нарушението е било управлявано от друг водач, като в последния случай към декларацията се прилага и препис от свидетелството за управление на този друг водач.

В настоящия случай от съдържанието на жалбата, адресирана до съда, е видно, че Т.

Н. К., собственик на въпросния автомобил, е обжалвала издадения срещу нея електронен фиш. Жалбата е подадена на 24.04.2023 г., видно от печата върху плика на лист 15 от делото. /В съпроводителното писмо, намиращо се по АНД № 3110 от 2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е отразено, че част от преписката са жалбата, ведно с декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и пощенски плик./ При това положение жалбата е изпратена своевременно, дори и да се приеме,че фишът е връчен на 12.04.2023 г., както е отразено в разпечатката от АИС АНД на лист 26 от делото. Само за пълнота може да се отбележи, че тази разпечатка представлява извадка от информационна система, в която се отразяват определени данни. По делото липсват доказателства, удостоверяващи начина и датата на връчване на фиша. Последното представлява допълнително основание да се приеме, че жалбата и представените с нея документни са своевременно депозирани.

3

Към жалбата, подадена първоначално чрез ОДМВР – Пловдив, но стигнала до компетентното ОДМВР – София, видно от съпроводителното писмо, с което е изпратена на съда, е приложена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с която жалбоподателят сочи, че друго лице е управлявало превозното средство в момента на нарушението. По делото няма данни наказващият орган изрично да се е произнесъл по така подадената декларация. В края на съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена към съда и в което е изразено становище по нея /съпроводителното писмо се намира по АНД № 3110 от 2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив/, е отразено, че жалбата, ведно с декларацията, е подадена след влизане в сила, както и че няма приложено СУМПС. От така посочения текст може да се направи извод, че наказващият орган въобще не е разгледал депозираната декларация, тъй като според него тя и жалбата са представени след установения срок.

Както бе посочено по-горе, по силата на чл. 189, ал. 5 и ал. 8 от ЗДвП срокът за подаване на жалба и за представяне на декларация е един и същ – четиринадесетдневен. В настоящия случай съдът намира, по изложените по-горе мотиви, че жалбата е депозирана своевременно. Това означава и че декларацията също е била своевременно представена.

Поради това и доколкото декларацията е станала известна на съответните компетентни органи, те е следвало да се произнесат първо по нея и да преценят налице ли са основания за анулиране на електронния фиш и издаването на нов, налагало ли се е да се дават указания във връзка с декларацията относно представяне на допълнителни доказателства или е трябвало да се откаже анулирането на електронния фиш. След като не е сторено това, по мнение на настоящия съдебен състав е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правата на санкционираното лице. Действително, налице е била депозирана жалба срещу оспорения административен акт. Едновременно с жалбата, като приложение към нея, е представена и декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Преди да пристъпи към администриране на жалбата органът е трябвало да се произнесе по декларацията, с която се е твърдяло, че друг е управлявал моторното превозно средство.