Решение № 227 от 08.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Благоевград, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500460 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. М. Ч., назначена за особен представител на жалбоподателката М. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., ул. „М.“ № 10, срещу Решение № 44/17.02.2026 г., постановено по гр.д. № 976/2025 г. по описа на Районен съд Г.Д..

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Сочи се, че по делото не е представен договор за заем, а от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не е доказано по категоричен начин да е сключен и неформален такъв. Твърди се, че от свидетелските показания не ставало ясно на коя М. са давани пари и на какво основание, не ставало ясно дали е имало уговорка за връщане на парите.

Поради това е недоказано твърдяното в исковата молба, че между страните съществува валидно възникнало договорно правоотношение по договор за заем. Представеният пред съда документ от дата 12.08.2024г. не съдържа белезите на запис на заповед. В представения запис на заповед от дата 02.07.2024г. не се съдържа каузалното правоотношение – договор за заем.

Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт, като вместо него да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявения иск.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от адв.

Е. А. – Х., пълномощник на въззиваемия С. И. Т.. Сочи се, че решението на 1 първата инстанция е правилно и законосъобразно. От ангажираните по делото доказателства се установявало наличието на всички елементи на договора за заем. Сочи се също така, че в хода на процеса ответната страна е извършила плащане по договора на сумата в размер на 50 евро, за доказването на което се представя разписка към писмения отговор.

Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, както и да присъди на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пред Районен съд Г.Д. е депозирана искова молба от ищеца С. И. Т. против ответника М. А. М., с която е предявен осъдителен иск за сумата в размер на 1950 лв., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

В исковата молба ищецът сочи, че е дал на ответника заем в размер на 950 лв., за което била подписана запис на заповед. М. М. се задължила да върне сумата до дата 01.07.2025г. Впоследствие поискала сумата от още 1000 лв., която ищецът й дал в заем, а тя му подписала разписка за предадена сума.

Задължила се да върне сумата до 01.12.2024г. На посочените дати, а и към момента на подаване на исковата молба, сумата не е върната. Поради това е направено искане ответника да заплати на ищеца дадените в заем 1950 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда.

Ответникът М. А. М., чрез особения си представител адв. М. Ч., оспорва иска и прави искане за неговото отхвърляне.

Районният съд е уважил иска, приемайки че между страните е сключено валидно заемно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника в заем сумата в размер на общо 1950 лв., както и че до датата на падежа сумата не е върната.

Пред първата и настоящата съдебна инстанция са ангажирани писмени доказателства, от които се установява следното:

На 02.07.2024г. ответникът М. М. е подписала запис на заповед, видно от който се е задължила до 01.07.2025г. да заплати на ищеца сумата от 950 лв. На 12.08.2024г. М. е подписала разписка, в която е удостоверила, че безусловно се задължава да заплати сумата от 950 лв. плюс още 1000 лв., последната сума до 10.12.2024г. Не е посочено на кого следва да се върне тази сума.

Подписите в разписката и записа на заповед не са оспорени, поради което се приеме, че те са подписани от лицето, сочено за издател, а именно ответника М..

Пред настоящата съдебна инстанция е представена разписка, видно от която в хода на процеса ответникът е върнал на ищеца сумата от 50 евро, като основание е посочено – връщане на пари. Въззиваемият Т. сочи, че това е за погасяване на част от дадения заем в размер на общо 1950 лв. Жалбоподателят М. не е отрекла това обстоятелство.

2

Представено е и прокурорско постановление, видно от което се съдържа признание на М., че е получила в заем от Т. сумата от 1950 лв.

Пред първата инстанция са разпитани двама свидетели – Ц. и Г., които сочат, че Т. дал на М. сумата от 1000 лв., която тя следвало да върне, заедно с предходно дадените 950 лв. За това се подписал документ.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че по делото се доказа, че ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 950 лв., след което сумата от още 1000 лв. в заем, за което се подписала разписка и запис на заповед. Установява се и това, че до датата на падежа сумата от общо 1950 лв. не е върната. Даването на сумата се доказва от представените по делото разписка и запис на заповед, като не е оспорено, че те са подписани от М. М.. Свидетелите също установяват, че ищецът е дал на ответника сумата от 1000 лв. Представени са доказателства, че М. е погасила част от процесната сума, а именно 50 евро, след завеждане на делото.

Поради това съдът намира, че по делото се установява по безспорен и категоричен начин, че ищецът е предоставил на ответника в заем сумата от общо 1950 лв., както и че тази сума не е върната на уговорения падеж.

Установява се и това, че в хода на процеса ответникът е погасил част от дължимата сума, а именно сумата от 50 евро.

Районният съд е уважил иска изцяло. Доколкото след постановяване на решението е заплатена сумата от 50 евро, ще следва решението на първата инстанция да се отмени в частта, с която е уважен искът за сумата от 50 евро и вместо това искът за тази сума се отхвърли, като погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса. В останалата част съдебният акт е правилен и ще следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора ще следва жалбоподателката да бъде осъдена да заплати разноски в полза на въззиваемия в размер на общо 500 евро, от които 200 евро за особения представител и 300 евро възнаграждение за адвоката на въззиваемата страна.

Ще следва М. М. да бъде осъдена да заплати в полза на съда дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 19,94 евро.

В полза на особения представител – адв. М. Ч., ще следва да се присъди възнаграждение в размер на 200 евро за участието й във въззивното производство.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 44/17.02.2026 г., постановено по гр.д. № 976/2025 г. по описа на Районен съд Г.Д., в частта с която е уважен искът, с който М. А.

М., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.Д., ул. „М.“ №10, е осъдена да заплати на С. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.Д., ж.к. Д., бл. Ю, ет. 2, ап. 6, сумата в размер на 50 евро /левова равностойност 97,79 лв./, представляваща част от дължима заемна сума по договор за паричен заем, обективиран в Запис на 3 заповед от 02.07.2024 г. и Разписка от 12.08.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.07.2025 г., до окончателното й изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с който е осъдена М. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.Д., ул. „М.“ №10, да заплати на С. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.Д., ж.к. Д., бл. Ю, ет. 2, ап. 6, сумата в размер на 50 евро /левова равностойност 97,79 лв./, представляваща част от дължима заемна сума по договор за паричен заем, обективиран в Запис на заповед от 02.07.2024г. и Разписка от 12.08.2024г., като погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44/17.02.2026 г., постановено по гр.д. № 976/2025 г. по описа на Районен съд Г.Д. в останалата му част.

ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.Д., ул. „М.“ №10, да заплати на С. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.Д., ж.к. Д., бл. Ю, ет. 2, ап.

6, сумата в размер на 500 евро, представляваща сторени във въззивното производство разноски.

ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.Д., ул. „М.“ № 10, да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград сумата в размер на 19,94 евро.

ПОСТАНОВЯВА на особения представител - адв. М. Ч., да се заплати сумата в размер на 200 евро - възнаграждение за участието й в производството пред настоящата съдебна инстанция, което е внесено предварително от страна на въззиваемия С. И. Т..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4