Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 02.01.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3769/2025
Вид
Решение № 2
Подписан
02.01.2026
В сила
06.02.2026
Състав
Албена Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 143 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 399 · Кодекс на труда
  • чл. 402 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл. 416 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
  • чл. 62 ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 63 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 63, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 21 ал. 4 т. 3 · Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Варна, 02.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110203769 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на „АПОЛО ХЕЛИОС РИЗОРТ” ЕАД с Е И К 202381089 против НП № 03-014191/27.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

С депозираната пред съда жалба се навеждат твърдения, че издаденото НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Оспорва се изложената в НП фактическа обстановка, като се твърди, че Е. Р. не е изпълнявала трудови функции в проверявания обект по време на проверката от контролните органи, а се е намирала в обекта, за да се запознае с колегите си и да получи изискуемия начален инструктаж.

Обективира се в жалбата извод за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Релевира се довод, че е допуснато нарушение на нормата на чл. 40 ал. 2 от АУАН, като същият е съставен в отсъствие на представляващ дружеството, на представител на което не е връчена надлежна покана за съставяне на акта. Излага се становище, че нарушението е квалифицирано неправилно съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.2 от КТ, доколкото същата препраща към нормата на чл. 62, ал. 3 от КТ, в която по отношение предоставянето на документи е визирано единствено задължение на НАП към ИА“ГИТ“. Според въззивника АНО не е обосновал налагането на санкция, надвишаваща минималния размер за съответното нарушение, като не е съобразил смекчаващите обстоятелства, каквито са незабавното уведомяване на служителката, липсата на вреди, ниската обществена опасност, липсата на предходни нарушения от същия вид. С оглед сочените обстоятелства се излага становище, че е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на извършеното нарушение.

1

Иска се НП да бъде отменено и в полза на дружеството да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство, въззивникът, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Х., която в съдебно заседание оспорва жалбата. По същество излага становище, че издаденото НП е правилно и законосъобразно. Намира, че в хода на съдебното производство са събрани безспорни доказателства за извършеното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Излага становище, че са необосновани и недоказани твърденията, че Р. не е полагала труд в деня на проверката, като счита, че същите се оборват от събраните писмени и гласни доказателства по делото. Намира за неоснователен доводът за липсата на вредни последици от деянието, като сочи, че такива законът не предвижда като съставомерни, поради което настъпването им е релевантно за ангажиране отговорността на работодателя. Излага се становище, че е неприложима в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено и в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсутлско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Н. Г. и свидетелят по акта – М. Ж.. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП, както и заверено копие на служебна бележка № 2219/12.06.2025г., и заверено копие на декларация от Е.Х.Р. и копие на протокол № 2174/12.06.2025 г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 11.06.2025 г., около 20.25 ч, служители на ДИТ – Варна – свид. Н. Г. и свид.

М. Ж., и двете на длъжност „инспектор“, извършили проверка по работни места в хотел „Аполо спа ризорт“, стопанисван от „Аполо Хелиос Ризорт“ЕАД с ЕИК 202381089, находящ се в кк „Златни пясъци“, общ. Варна. В кухненската част на ресторанта към хотела, инспекторите заварили група лица, облечени с работни облекла, които извършвали дейност във връзка с приготвяне на вечеря за гостите на ресторанта. Едно от посочените лица била Е.Х.Р. с ЕГН: **********. В предоставена й декларация по чл. 402 от КТ, същата посочила, че има сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател, работи в проверявания обект на длъжност „готвач", с работно време за деня от 14:30 ч. до 22:00 ч., с три почивки в рамките на работния ден - две по 15 минути и една от 30 минути, с един почивен ден в рамките на работната седмицата - по график и с договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1800 лева.

Впоследствие са изискани и представени в сградата на ДИТ - Варна документи, касаещи отношенията на дружеството-жалбоподател с установените да осъществяват трудови функции в обекта лица. При извършената проверка на документите е установено, че въззивникът, в качеството на работодател, е сключил с Е.Х.Р. с ЕГН:

********** трудов договор № 2290/ 11.06.2025 г., за изпълнение на длъжността „готвач-бригадир", за който е представен протокол от НАП за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение № 1 към чл. 8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с изх. № 30Е002865733/ 12.06.2025 г. с час на регистриране 09:52:03 ч.

При така установените факти, свид. Г. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН № 03-014191/16.08.2025 г. за нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ за това, че на 2

11.06.2025 г., в 20.35 ч. в кухня на хотел „Аполо спа ризорт", находящ се в к.к. Златни пясъци, общ. Варна, стопанисван от „Аполо Хелиос Ризорт' ЕАД с ЕИК 202381089 е допуснал Е.Х.Р. с ЕГН ********** да полага труд като „готвач" в полза на „Аполо Хелиос Ризорт' ЕАД, преди да е получено от същата копие на протокола от НАП за вписани и невписани електронни трудови записи, съгласно Приложение № 1 към чл. 8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, а именно копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62 ал. 2 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.3 от КТ е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Аполо Хелиос Ризорт' ЕАД с ЕИК 202381089, като на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от събраните по делото гласни и писмени доказателства. При формиране на фактическите си изводи, съдът кредитира изцяло гласните доказателства, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля, като взе предвид, че същите са непротиворечиви, кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

НП и АУАН са издадени от компетентни лица. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления за нарушения на кодекса се издават от ръководителя на органа по чл. 399, или оправомощени от него длъжностни лица съгласно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В посочения смисъл е и нормата на чл. 6 ал.2 т. 21 от от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”/Приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., доп., бр. 28 от 29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г., изм., бр. 20 от 9.03.2021 г., в сила от 9.03.2021 г./, като видно от приобщеното по делото копие на Заповед 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ последният надлежно е оправомощил Директора на Дирекция „ДИТ“ – Варна с тези свои функции.

В случая лицето временно изпълняващо длъжността „Директор на ДИТ – Варна също е надлежно оправомощено видно от приобщеното с АНП по делото копие на Заповед № 1077/28.05.2024 г.

Същевременно компетентността на лицата, осъществяващи трудови функции на длъжност „инспектор“ в ИА“ГИТ“ да издават актове за констатираните от същите нарушения, произтича от нормата на чл. 416 ал.1 от КТ съотв. от разпоредбата на чл.

21 ал. 4 т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, според която при установяване на нарушение на законодателството 3 инспекторът в ИА“ГИТ“ съставя акт за установяване на административно нарушение и образува административнонаказателно производство. От събраните писмени и гласни доказателства, а именно – показанията на св. Н. , заверено копие на протокол за извършена проверка, съотв. от съдържанието на АУАН и НП е видно, че актосъставителят е осъществявал функции на длъжност инспектор при ДИТ-Варна към момента на извършване на проверката в процесния обект, и в това си качество същият е оправомощена по силата на цитираните разпоредби да издаде оспорвания акт.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Неоснователни са доводите на въззивника за допуснато процесуално нарушение с оглед дерогиране разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. От приложеното към материалите по АНП копие на покана с изх.№ 25072801/11.07.2025 г. е установено, че същата е надлежно връчена на упълномощен представител на въззивника, като екземляр от акта му е връчен срещу подпис, с което е гарантирано правото на защита на дружеството-жалбоподател в първата на фаза на административнонаказателното производство.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а според нормата на чл. 63 ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Разпоредбата на чл. 62 ал.3 от КТ сочи, че в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта като Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на заетостта и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от данните за съответното вписване.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че на 11.06.2025 г. в обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, лицето Е.Р. е престирало работна сила свързана с извършване на трудови функции, въз основа на сключен трудов договор с въззивника, с който същата е назначена на длъжността „готвач“. За формиране на своите правни и фактически изводи съдът съобрази, както гласните доказателства, събрани чрез разпита на актоъставителя и свидетеля по акта, които са непротиворечиви и взаимодопълващи се, така и приобщените по делото писмени такива - трудов договор с Р. съотв. електронен запис на протокол с изх.№ 30Е002865733/12.06.2025 г., от 09.52ч., копие на декларация по чл. 402 от КТ, подписана от лицето, копие на работен график за мес. юни 2025 г. и копие на обяснение от служител ТРЗ – А.Д..