Решение № 263 от 03.04.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Добрич, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Т. С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230100974 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Р. И.

М. с ЕГН ********** и С. И. М. с ЕГН **********, двамата с адрес: с. ***, чрез адвокат Ю. О., вписана в АК-Добрич, с която срещу „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД , с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Г.Д.-М., са предявени кумулативно субективно съединени искове за установяване по отношение на ответника, че ищците, в условията на солидарност, не дължат задължението по изпълнително дело №20167390400517г. по описа на ЧСИ С.С., вписан с рег.

№739 в КЧСИ, образувано по издаден в полза на “БАНКА ДСК” ЕАД – гр.

София, със седалище и адрес на управление – ***, изпълнителен лист от 23.12.20211г. по ч.гр.дело №6433/2011г. по описа на ДРС, поправен за ЯФГ с Определение №6/10.01.2012г., за следните суми: 5543,87 евро, съставляваща неиздължена главница по договор за предоставяне на кредит за текущо потребление от 26.05.2008г. и допълнително споразумение от 20.04.2011г.;

418,76 евро, представляващи договорна лихва за периода от 11.02.2011г. 19.12.2011г.; 89,83 евро – наказателна лихва за периода 11.02.2011г. 19.12.2011г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2011г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 236,75 лв. - държавна такса, вземането по който изпълнителен лист е прехвърлено на ответника „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД с договор за цесия 12.07.2012г.

В исковата молба се излага следното: със заповед за изпълнение на парично задължение № 665 от 23.12.2011г. и изпълнителен лист, издадени по 1 ч. гр. д. №6433/2011г. на районен съдДобрич, ищците са осъдени, при условията на солидарност, да заплатят на „Банка ДСК" ЕАД сумите, както следва: 5543.87 лв., представляващи неиздължена главница по договор за предоставяне на кредит за текущо потребление от 26.05.2008г. и допълнително споразумение от 20.04.2011г.; 418.76лв., представляващи договорна лихва за периода. 11.02.2011 - 19.12.2011г., 89.83лв. - наказателна лихва за периода 11.02.2011г. - 19.12.2011., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2011г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 236.75лв. държавна такса. С определение № 6 от 10.01.2012г. на PC-Добрич по същото ч. гр. дело №6433/2011г., съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка в заповед за изпълнение №665 и в изпълнителен лист от 23.12.2011год., издадени по така соченото дело, като по отношение валутата на главница, договорна и наказателна лихва сумите да се четат в евро, вместо в описаната валута - лева.

На 12.07.2012г. между „Банка ДСК" ЕАД, вписана в ТР към АВ с ЕИК 121830616, в качеството на продавач и ОТП "Факторинг България" ЕООД, вписано в ТР към АВ с ЕИК.201058040, в качеството на купувач, е сключен договор за покупко - продажба на вземания /цесия/, предмет на гореописания изпълнителен лист.

Изпълнително дело №20167390400517г. по описа на ЧСИ с рег.№739 на КЧСИ С.С. е образувано, въз основа на молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с изх. № 273/02.12.2016г., т.е. изминал бил период от време почти пет години от издаване на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното дело.

След образуване на изпълнителното производство, кредиторът предприел действия за реализиране на вземанията си, като е изпратил запорни съобщения до банки. Направено било искане за налагане вписване възбрана върху притежаван от ищците имот, който според тях, е единствен по смисъла на закона - чл. 444, т.7 от ГПК, поради което е несеквестируем. Впоследствие са извършени и други действия, като насрочване на опис, оценка и продажба на ниви, които обаче, не били собственост на ищците.

В исковата молба се сочи, че постъпления на суми за удовлетворяване вземанията на кредитора по изпълнителното дело /“ОТП Факторинг България“/, са постъпили на 14.09.2018г. От момента на издаване на изпълнителния лист до първото валидно извършено действие, т.е. от 23.12.2011г., до момента на постъпване на първата парична сума по образуваното дело на 14.09.2018г. е изминал период много по-дълъг от 5 години /близо седем години/. Според ищците, това е довело до прекратяване правото за предприемане принудителни действия срещу тях.

Навеждат се твърдения, че е погасено правото на взискателя да търси по принудителен път сумите по издадения изпълнителен лист, поради погасяване на задължението с изтичане на най-дългата петгодишна давност 2 хипотезата на чл. 110 от ЗЗД. Непредприемането на изпълнителни действия, непоискване извършването на такива от страна на взискателя във визирания период в продължение на времето от 2011г. до 2018г., според ищците, водело до погасяване правото на принудително събиране на сумите в изпълнителното производство.

В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че вземането на ответника не е погасено по давност, то ищците считат, че не дължат сумите по издадения изпълнителния лист, поради изцяло изплащане на задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, редовно уведомен, е представил писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Според ответника, не са налице новонастъпили след влизане в сила на заповедта факти, на които ищците да основават предявените отрицателни установителни искове по чл. 439 от ГПК, което от своя страна водело до тяхната недопустимост.

Твърди, че поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 517/2016 г., ведно с приложената към нея заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 6433/2011 г. по описа на PC -Добрич, била връчена на всеки един от ищците още на 20.01.2017г. чрез кмета на с. О.. Предвид това, че длъжниците не са подали възражение по чл. 414 от ГПК в установения за това срок, заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила спрямо всеки от тях още през 2017г., като всички възражения, с които те са разполагали към тази дата, понастоящем били преклудирани според ответното дружество.

Преклудирано се явявало възражението на ищците за погасяване по давност на вземането преди влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Според ответника, не са налице новонастъпили след влизане в сила на заповедта факти, на които ищците да основават предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, което от своя страна водело до неговата недопустимост.

В случай, че съдът приеме предявените отрицателни установителни искове за допустими, ответникът оспорва същите като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне, тъй като процесното вземане не било погасено по давност, или чрез плащане.

Счита следните факти за безспорни: Усвояването на суми по Договор за потребителски кредит № 110000000015628050 от 26.05.2008 г., предоговорен с Допълнителни споразумения от 27.05.2011г. и 20.04.2011г. от С. И. М. и Р.

И. М.; Признанието на ищците за стабилизиране на изпълнителни титули по ч.гр.д. №6433/2011г. по описа на PC - гр. Добрич; извършената цесия на процесното вземане между Банка ДСК и ОТП Факторинг България; Фактът, че по изпълнително дело 517/2016 по описа на ЧСИ Сл. С., рег.№ 739, район на действие - Окръжен съд Добрич, са постъпвали суми за погасяване на задължението. Пояснява се, че на 26.05.2008г. между кредитора Банка ДСК, от една страна и С. И. М. (кредитополучател) и Р. И. М. (поръчител), от друга, 3 е сключен Договор за кредит в размер на 6 000 евро и Договор за поръчителство към него. С Допълнителни споразумения от 27.05.2010г. и 20.04.2011г., първоначалните договорки между страните са променени, а срокът за издължаване на усвоените средства е продължен до 20.04.2021г .

Поради необслужване на задължението на 19.12.2012г., Банка ДСК като кредитор, е подала заявление в Районен съд - гр. Добрич за снабдяване с изпълнителни титули по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 6433/2011 по описа на PC -Добрич. На 12.07. 2012 г. между Банка ДСК и ОТП Факторинг България е подписан Договор за покупкопродажба на вземания (цесия), по силата на който, „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности. Сред тези вземания е и това срещу С. И. М. и Р. И. М., произтичащо от Договора за кредит за текущо потребление от 26. 05.2008 г. и Договора за поръчителство към него.

Твърди се, че длъжниците са надлежно уведомени за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера. Ако съдът приеме, че уведомяването е ненадлежно, то ответното дружество, моли по делото да се приеме, че ищците са уведомени за прехвърляне на вземането с връчване на отговора на исковата молба, ведно с приложените към него писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, досежно погасяване на задължението - както чрез изплащане, така и по давност. Моли се, съдът да съобрази, че след датата на цесията, с кредитополучателя са водени преговори за доброволно погасяване на дълга, вследствие на което, на 15.11.2013 г. от страна на кредитополучателя по сметка на кредитора “ОТП Факторинг България” ЕАД е постъпила сума за погасяване на задължението в размер на 51,13 евро.

С доброволното погасяване на сума по кредита, според ответното дружество длъжникът извършил признание на дълга, което от своя страна прекъсвало погасителната давност на вземането. От доброволното плащане сума по дълга започвала да тече нова погасителна давност.

На следващо място, ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения, че първите постъпления по делото са извършени на 14.09.2018г.

Твърди се, че първите постъпления по изпълнителното дело, разпределени и преведени в полза на взискателя са от 05.06.2017 и същите са в размер на 203,24 евро. След това, по сметка на дружеството - взискател по изпълнителното дело, за погасяване на задължението са постъпили и други суми /описани в табличен вид в отговора/. Ответникът изразява становище, че постъпването на суми именно по изпълнителното дело, както въз основа на реализиране на конкретен изпълнителен способ, така и доброволно от страна 4 на длъжника, поддържало висящността на изпълнителния процес и прекъсвало, както погасителната давност, така и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В резултат на натрупването на законна лихва за забава върху главницата, общият размер на постъпленията по изпълнителното дело към момента на подаване на писмения отговор /15.07.2022г./ не бил достатъчен да погаси задължението, противно на твърденията на ищците. Към 15.07.2022г. задължението на ищците, при отчитане на постъпилите плащания, е в размер на: 5 543,87 евро непогасена главница; 157,83 евро - непогасени договорни и наказателни лихви по ИЛ; 247,93 лв. - непогасени разноски.

По изложените съображения, ответникът моли за прекратяване на производството по делото като недопустимо, а в условията на евентуалност за отхвърляне на исковете като неоснователни.

В съдебно заседание, ищците, редовно призовани, не се явяват, процесуалният им представител, моли за уважаване на исковете, като основателни и доказани и претендира разноски.

В съдебно заседание, за ответника се явява юрисконсулт Б.Н., редовно упълномощен. Оспорва допустимостта на иска и навежда доводи по съществото на спора. Поддържат се и аргументите развити в писмения отговор, като моли, исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят разноските в производството.

ДРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: