Решение № 263910 от 14.06.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София,

14.06.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 13 с-в в открито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров при участието на секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12360 по описа за

2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искове с правно основание чл.108 от ЗС и 537, ал.2 от ГПК.

Ищецът – Столична община /чрез кметът на район „Витоша“ - Т.Б.П.,*** община Й.Ф./ твърди, че е собственик на ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор *** съобразно КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изп. д. на АГКК, за който по действащия регулационен план със Заповед № РД-09-50-264/27.05.1997г. на Гл. архитект на гр. София е отреден УПИ XX-175, кв.179, м. „Гърдова глава“, район „Витоша“, на основание § 42 от ПЗР ЗИДЗОС / Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост/.

Излага, че

УПИ XX-175 е идентичен с имот пл. № 17, кв. 179 по стар регулационен план одобрен със Заповед № 514/25.12.1978г. и с парцел XVIII-17, кв.179 по регулационен план на м. „Кр. Село – Боянско – V ч.“ одобрен със Заповед № 419/18.06.1959г.

Твърди, че за ½ ид. ч. /330 кв.м./ от парцел XVIII-17, кв.179 по регулационен план на м. „Кр. Село – Боянско – V ч.“ одобрен със Заповед № 419/18.06.1959г. е бил съставен АДС № 2981/6187/08.01.1967.

Според ищеца на 11.05.2017г. в СО-Район „Витоша“ е била внесена преписка по реда на чл. 587, ал.2 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗС за признаване право на собственост на П.С.В.-М. за ПИ с идентификатор *** чрез извършване на обстоятелствена проверка по молба-декларация с рег. № РВТ/17-ГР94-1977/2017г. Въз основа на входираната молба-декларация е било установено, че за ПИ с идентификатор ***, с площ от 667 кв.м. има АДС № 2981/6187/08.01.1967. за ½ ид. ч. от парцел XVIII-17, кв.179 /330 кв. м./, като тази информация е била изложена в удостоверителната част на молбата-декларация.

Ищецът твърди, че въпреки удостоверените и заверени по-горе факти досежно собствеността на имота, е бил съставен Нотариален акт № 44, том II, рег. № 340, дело № 195 от 03.07.2018г. от нотариус В.Г.удостоверяващ правото на собственост върху целия имот на П.С.В.-М. въз основа на давностно владение и наследство.

Актът е вписан в Агенцията по вписванията под № 12, том XCIX, дело № 31198 от 03.07.2018г.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо, че в отношенията между него и П.С.В.-М. той се легитимира като собственик на ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, за който по действащия регулационен план е отреден УПИ XX-175, кв.179, както и да осъди последната да предаде владението на върху посочения имот.

Претендира направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по делото - П.С.В.-М. – не е депозирала отговор на исковата молба в предвидения по чл. 131 от ГПК срок.

Доказателствата са писмени.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, съобразно събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Процесният недвижим имот представлява ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г., находящ се гр. София, район „Витоша“, ул. *****, с трайно предназначение и начин на ползване като урбанизирана територия за ниско застрояване /до 10 м./, при съседни имоти с идентификатори ***, ***, ***.. Цялата площ на имота е 667 кв.м..

Република

България е придобила собствеността върху ½ ид. ч. от парцел XVII-17, кв.

179, местност „Кр. Село-Боянско“ /цялата от 330 кв.м./, бивша собственост на К.В.К. и П.И.К., за което обстоятелство е съставен Акт за държавна собственост № 6137/2981/л. 5 по делото/ от 08.01.1967г.

На

03.07.2018г. нотариус В.Г., вписана в рег. на нот. камара под № 340, е съставила Нотариален акт № 44, том II, рег. № 6671 по нот. дело № 195 от 2018г.

/л. 10/, вписан в Служба по вписванията с вх. № 43380/03.07.2018г., Акт № 12, том XCIX, с който е признала за собственик въз основа на давностно владение ответницата – П.С.В. – М. на ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на изп. д. на АГКК, находящ се в гр.

София, район „Витоша“, ул. *****, целият с площ от 667 кв.м.

По делото е представена преписката във връзка с горната нотариална процедура,при което се установява,че съществуват поне три различни варианта на молбата-декларация на П.С.В.

– М..

На л.9 /с исковата молба/ е представена такава с подписи на молбата и описа на имота,без дата и с отбелязване в удостоверителната част ,че за ½ от парцела има Акт за държавна собственост № 6137/2981от 08.01.1967 г.В тази част е подписана от В.Г.на длъжност главен специалист Общинска собственост,Началника на правния отдел в район Витоша Д.Т.,от кмета на района инж.Т.П. и секретар Р.Т..

Към изисканата преписка с рег. № РВТ/17-ГР94-1977/2017г. на л.79 е представена молба-декларация с дата 11.05.2017 год. с подписи,но без каквито и да е отразявания в удостоверителната част.

На л.88 е представена молба декларация ,която като текст е идентична с декларацията на л.9,но визуално не е еднаква с тази декларация.

На л.111 от делото е представена молба декларация със съдържание различно от тези на л.9 и л.88.В същата е има подписи под молбата и описа на имота,а в удостоверителната част се съдържат изявления с подписи на В.Г.на длъжност главен специалист Общинска собственост,Началника на правния отдел в район Витоша Д.Т.,че за имота няма АДС и не е деклариран като общински.Има подписи и на кмета на района инж.Т.П. и секретар Р.Т..

На

10.01.2019 г. е съставен АКТ № 3270 за ЧАСТНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ /л.145/, който легитимира Столична община като собственик върху 50% /или ½ ид. ч./ от ПИ с идентификатор 68134. 1934.175, за който е отреден УПИ XX-175 от кв.179 по действащ ПУП на м. „ж.к. Гърдова глава“, одобрен със Заповед № РД-09-50-264 от 27.05.1997г. на Гл. арх. на СО и Решение № 85 от 06.08.2003г. на СОС, на основание чл.2, ал.1, т.1 и чл.59, ал.1 от ЗОС във вр. с §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Имотът се намира в гр. София, ул. „*****, м. „ж.к. Гърдова глава“, кв. 179, при съседи ***, ***, ***,

***.. В УПИ XX-175, кв.179, м. „ж.к. Гърдова глава“ участва с 10 кв. м. ПИ с идентификатор *** – общинска собственост, което представлява сметки по регулация за УПИ XX-175.

По делото не са ангажирани гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът следва да е собственик на имота, а ответникът да го владее без правно основание, т.е. искът по чл. 108 от ЗС е ревандикационен иск, предявен от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В тази връзка основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт да е без правно основание.

Съобразно задължителната практика на ВКС съдът дължи отделно произнасяне в установителната част на иска по въпроса със собствеността на спорния имот и с осъдителен диспозитив по въпроса за предаване на владението му.

С оглед предоставените правомощия по чл. 178, ал.2 на ГПК, настоящият съдебен състав възприема приложената на л.111 от делото молба-декларация подадена до Нотариус при Районен съд – гр. София чрез Кмета на район Витоша като необективно и противоречиво доказателствено средство.Според съда именно това е декларацията представена пред нотариуса,тъй като върху нея има негов подпис.Именно това е молбата-декларация,в която се удостоверява,че за имота с идентификатор *** няма съставени АДС и АОС и въз основа на нея нотариусът е признал молителката за собственик.

Относно установителната част на иска:

С оглед разпределението на доказателствената тежест по искове за собственост, в които едната страна се легитимира с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, а другата- с акт за държавна или общинска собственост, ВКС в своята практика е приел, че когато актът за държавна или общинска собственост се ползва с материална доказателствена сила, в тежест на всяка от страните е да докаже своето право на собственост. Обратното- когато едната страна по иск за собственост се легитимира с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, а другата- с акт за държавна или общинска собственост, който не се ползва с материална доказателствена сила, в тежест на страната, която оспорва констативния нотариален акт и се позовава на акт за държавна или общинска собственост, който няма материална доказателствена сила, е да докаже правото си на собственост върху спорния имот - Решение № 181 от 17.12.2019 г. по гр. д. № 66 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение.

Според трайно установената практика на ВКС, която настоящият състав споделя за правилна, „Актове за държавна или общинска собственост, които съдържат описание на фактическото и правно основание за придобиване на собствеността, се ползват с обвързваща материална доказателствена сила относно удостовереното в тях право на собственост на държавата или на общината. Обратното- несъдържащите описание на фактическото и правно основание за придобиване на собствеността актове за държавна или общинска собственост нямат такава материална доказателствена сила.“ - Решение № 181 от 17.12.2019 г. по гр. д. № 66 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение.

В процесният АЧОС е посочено законовото основание, въз основа на което ищецът - Столична община - се легитимира като собственик на ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор 68134. 1934.175, за който е отреден УПИ XX-175 от кв.179, а именно чл.2, ал.1, т.1 и чл.59, ал.1 от ЗОС във вр. с §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

Поради гореизложените правни и фактически констатации се налага изводът, че приложения АЧОС отговаря на постановените от ВКС критерии, на които трябва да съответстват актовете за държавна и общинска собственост, за да се ползват с предоставената от нормата на чл. 179, ал.1 на ГПК материална доказателствена сила. Като последица от това обстоятелство, настоящият съдебен състав, доколкото не е постъпило искане за произнасяне по истинността на посочения документ, е обвързан и следва да признае за осъществили се фактите изложени в него, а именно че Столична община е собственик на ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор 68134. 1934.175, за който е отреден УПИ XX-175 от кв.179.

В

Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11 / 2012 г. ОСГК на ВКС се е произнесло по въпроса за наличието на материална обвързваща сила на констативните нотариални актове, като е заключило, че „нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.“, както и допълва, че „при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.“

Въпреки цитираната по-горе съдебна практика и констатацията на ВКС, че „когато едната страна по иск за собственост се легитимира с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, а другата- с акт за държавна или общинска собственост, който се ползва с материална доказателствена сила, в тежест на всяка от страните е да докаже своето право на собственост“, на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ следва да се даде предимство на даденото в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. разпределение на доказателствената тежест.

По делото ищецът – Столична община – е представил Акт за държавна собственост № 6137/2981 от 08.01.1967г., който свидетелства за придобито от държавата право на собственост върху ½ ид. ч. от парцел XVII-17, кв. 179, местност „Кр.

Село-Боянско“ /цялата от 330 кв.м./.

Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.