Разпореждане № 3710 от 29.10.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3710 гр. Благоевград, 29.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20251210102418 по описа за 2025 година

Производството по настоящото ч.гр.д.№2418/2025г. по описа на Районен съд-Благоевград е по реда на чл.418 във вр. с чл.417, т.2 от ГПК и е образувано по заявление на „ представлявано от Ни.- изпълнителни директори, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника В. В. В., ЕГН **********, гр.Б, за следните суми: сумата от 997.91 лв. /деветстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/ - дължима главница; 110 лв. /сто и десет лева/ - договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 05.05.2025г. до 05.10.2025г.; 127.80 лв.

/сто двадесет и седем лева и осемдесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 05.05.2025 г. до 14.10.2025 г., по Договор за потребителски кредит №7053429208/03.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 21.10.2025г. до изплащане на вземането. Претендират се и сторените по делото разноски.

Към заявлението са приложени: Договор за потребителски кредит №7053429208/03.04.2023г., Извлечение от счетоводните книги; декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма; заявление-декларация за установяване на договорни отношения и др.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, 1 заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е отпуснал на кредитополучателя В. В. В. потребителски кредит в размер на 2600 лв., застрахователни премии в размер общо на 869.10 лв., от които застраховка Пакет BANK Пакет 3 сметка - 569.39 лв. и Застраховка пакет Bank пакет 3 кредит + сметка – 299.71 лв., или общ размер на кредита 3469.10 лв., при уговорен годишен лихвен процент - 41.07 %, ГПР - 49.31%, обща сума, дължима по потребителя – 5603.76 лв., при равни месечни погасителни вноски в размер на 186.79 лв. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл.7 от договора за кредит, общият размер на кредита от 3469.10 лв. включва главницата от 2600лв. и 869.10 лева - застрахователни услуги, които са включени в общия размер на кредита.

Следователно според договора с потребителя е предвидено, че длъжникът потребител получава като чиста стойност на кредита 2600 лв. (чл.7 от договора), а към това плаща още общо 869.10 лв. - застрахователни услуги.

Тази сума обаче не е отделена като допълнително плащане към кредита или плащане за услуга, а е капитализирана към главницата и е получена обща такава в размер на 3469.10 лв., като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница /получена от длъжника сума/ и застрахователните услуги.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа на ясен и разбираем език годишният процент на разходите на кредита /ГПР/. В случая съдът констатира, че вместо дължимата застрахователна премия да е включена в общия размер на разходите по кредита, същата е посочена като част от олихвяемата главница по договора, като по този начин посоченият ГПР е начислен върху сума в размер на 3469.10 лв., включваща главница и застрахователна премия, а не само върху главницата от 2600 лв. Така уредена, клаузата относно ГПР разкрива на първо място характеристиките на неравноправна, като уговорена в резултат на действия на кредитора, представляващи нелоялна търговска практика. В чл.3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета изрично се сочи, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при 2 предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка. Следователно застрахователната премия несъмнено представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на яснота дали този разход в договора е включен при изчисляването на ГПР противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. При невключване на застрахователната премия в процента на разходите, а отразяването й като падежно вземане по самия договор за потребителски кредит, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузата от договора, касаеща годишния процент на разходите, е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.

Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита - в случая 2600 лв., представляваща отпуснатата в заем сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Начислената договорна лихва също не подлежи на присъждане, още повече че същата е начислявана и върху сумите за застраховка.

В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-17/21 на СЕС, съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

В настоящия случай, заявителят в депозирана молба с вх.

№25629/28.10.2025г. е декларирал, че от страна на длъжника са извършени плащания по договора за кредит в размер на 4555.87 лв., като с тази сума са погасени плащания по договора посочен по пера - главница, договорна лихва, наказателна лихва, съдебни разноски, спорни съдебни вземания за лихви, спорни съдебни вземания за главница.

Предвид гореизложеното и като взе предвид, че длъжникът е изплатил сумата в размер на 4555.87 лв., а размерът на отпуснатия заем е 2600 лв., т.е. същият е внесъл изцяло размера на отпуснатия кредит, то заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Предвид изложеното на заявителя не се дължат разноски по делото. Водим от горното, съдът

3

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, депозирано от заявителя „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, седалище и адрес на управление гр.С - изпълнителни директори, срещу длъжника В. В.

В., ЕГН **********, гр.Брегово, ул. „Димо Хаджидимов“ бл.12, ап.12, за заплащане на следните суми: сумата от 997.91 лв. /деветстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/ - дължима главница; 110 лв. /сто и десет лева/ - договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 05.05.2025г. до 05.10.2025г.; 127.80 лв. /сто двадесет и седем лева и осемдесет стотинки/ обезщетение за забава за периода от 05.05.2025 г. до 14.10.2025 г., по Договор за потребителски кредит №7053429208/03.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 21.10.2025г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Благоевград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4