Определение № 112 от 10.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. Варна, 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502505 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на В. Г. С., вх.№ 84767/13.11.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена чрез процесуалния му представител, срещу определение № 11953/05.10.2023г. постановено по гр.д. № 9483/2023г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя против „..." АД иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 77,57 лева, представляваща начислена сума по фактура № 0265853891/30.04.2018г. за периода 05.04.2018г. до 24.04.2018г. по партида с кл. № 1100349041 и аб. № 0112102033, с адрес на потребление гр.Варна, вилна зона, м-ст.“Д...“ № ..., поради настъпила погасителна давност на вземането и жалбоподателят В. С. е осъден да заплати на „..." АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното прекратително определение. Поддържа, че е налице правен интерес от предявения иск за недължимост на сумата по фактурата от 30.04.2018г., която е обоснована с твърдения, че е фактурирано задължение за период, в който електрифицираният имот не е собственост на ищеца, както и поради това, че вземането на ответното дружество е погасено по давност.

Посочва също, че правният интерес от предявения отрицателен установителен иск произтича и от извънсъдебното оспорване от ответника обективирано в писмения отговор на неговото писмено възражение за недължимост на сумата.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна „..." АД, с който се заявява становище за неоснователност на жалбата, като искането е за потвърждаване на прекратителното определение.

1

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от ищеца В. Г. С. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника „...“ АД, че ищецът не му дължи сумата от 77,57 лева, представляваща начислена сума за потребление на ел.енергия по фактура № 0265853891/30.04.2018г. за периода 05.04.2018г. до 24.04.2018г. по партида с кл. № 1100349041 и аб. № 0112102033, с адрес на потребление гр.Варна, вилна зона, м-ст.“Д...“ № ....

Исковата молба е обоснована с твърдения, че сумата по цитираната фактура не се дължи от ищеца поради това, че през 2018г. той се е разпоредил с имота, за който е начисленото потреблението, както и поради това, че сумата е недължима поради погасяване на вземането по давност. Посочва, че на 21.06.2023г. е уведомил ответника с писмено възражение, че не дължи сумата, но същото е прието за неоснователно. На това основание счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване недължимостта на сумата спрямо ответника.

С обжалваното определение ВРС е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му. Позовал се е на липсата на оспорване от страна на ответника на факта на погасяване на вземането срещу ищеца по давност, както и че възможността ответникът да предприеме изпълнителни действия е абстрактна, а не конкретна предвид направеното признание.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Съгласно уредената в чл. 124, ал. 1 от ГПК възможност, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това. Допустимостта на иска е функция на наличието на правен интерес и надлежното упражняване на правото на иск. Правен интерес е налице всякога, когато е налице извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума, без да е необходимо по отношение на същата да е инициирано принудително събиране. В този случай правната квалификация на иска е чл.124, ал.1 от ГПК, а в случай, че се твърди недължимост на сума, за която се провежда принудително изпълнение искът е с правна квалификация чл.439, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим при наличие на предпоставките на посочената хипотеза – наличие на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които погасяват вземането.

В случая позоваването на ищеца е на две самостоятелни основания за недължимост на сумата по фактура № 0265853891/30.04.2018г. – поради това, че не е потребил фактурираното за посочения адрес на потребление количество електроенергия предвид на това, че се е разпоредил с имота през 2018г. и второ, поради това, че вземането начислено за 2 периода от 05.04.2018г. до 24.04.2018г. е погасено по давност.

Посочените основания за недължимост на сумата са били доведени до знанието на ответника чрез подаване на писмено възражение от ищеца преди сезиране на съда и са били приети за неоснователни с подадения от ответното дружество писмен отговор на възражението. Следователно към датата на подаване на исковата молба е налице извънсъдебен спор между страните досежно дължимостта на сумата от 77,57 лева, който е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Коментираното в обжалваното прекратително определение обстоятелство, че в отговора на исковата молба ответникът е признал, че вземането му към ищеца е погасено по давност следва да бъде съобразено като признание на релеванен факт, който обаче ще резултатира при формирането на изводи по същество на предявения иск, но не и касателно допустимостта му.

Обстоятелството, че длъжникът би могъл да прави възражения за недължимост на вземането /поради изтекла давност или на друго основание/ в рамките на предявен срещу него осъдителен иск не го лишава от правото на активна защита, чрез предявяване на иск за отричане вземането на кредитора при доказано същестуващ извънсъдебен спор. Нещо повече, в случай че кредиторът не заявява правата си по съдебен ред, правото на иск не може да бъде отречено на длъжника, който желае да разреши спора за вземането със сила на пресъдено нещо, още повече като се съобрази и факта, че давността не се прилага служебно.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца В. С. е налице правен интерес от предявения отрицателен иск за установяване по отношение на ответника „...“ АД недължимостта на сумата от 77,57 лева, представляваща начислена сума по фактура № 0265853891/30.04.2018г. за периода 05.04.2018г. до 24.04.2018г. по партида с клиентски № 1100349041 и абонатен № 0112102033, с адрес на потребление гр.Варна, вилна зона, мст.“Д...“ № ..., поради което обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло и делото върнато за произаняне по предявения иск.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11953/05.10.2023г. постановено по гр.д. № 9483/2023г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя против „..." АД иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 77,57 лева, представляваща начислена сума по фактура № 0265853891/30.04.2018г. за периода 05.04.2018г. до 24.04.2018г. по партида с клиентски № 1100349041 и абонатен № 0112102033, с адрес на потребление гр.Варна, вилна зона, м-ст.“Д...“ № ... и В. С. е осъден да заплати на „..." АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4