Решение № 1732 от 11.09.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 3362/2013
- Вид
- Решение № 1732
- Подписан
- 11.09.2017
- В сила
- 12.05.2020
- Състав
- ЕЛЕНА ТОДОРОВА РАДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 450, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.452, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.507 · Граждански процесуален кодекс
- чл.507, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.507, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.136 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 43 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.772 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е
***,
… септември 2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Кирилка И., след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№3362 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „К.-**“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Н.Н. със съдебен адрес ***, твърди, се е снабдил с обезпечителна заповед от 7.08.2008г., издадена от състав на СГС по гр.д.№2185/2008г.Допуснатата обезпечителна мярка е запор върху сметките на „П.И.“ ЕООД в различни банки, включително и при ответника „У.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, пл.“******.По тази заповед е образувано изп.дело №200877904000093 по описа на ЧСИ В.И.– Б..Твърди, че обезпечителният запор е наложен на 24.06.2008г. в 9,25 часа и в отговор на запорното съобщението, с писмо изх.№1112/2314 от 26.08.2008г. ответникът е отговорил, че сметките на длъжника са блокирани, без да дава конкретен размер на вземанията му.Твърди, че след приключване на гр.д.№ .№2185/2008г., с влязло в сила Решение№2557 от 03.06.2010г., въз основа на издаден изпълнителен лист от 11.03.201г. е образувано изп.дело№201177904000035 по описа на същия ЧСИ.По наложения изпълнителен запор е преведена незначителна сума с обяснение, че това са наличностите по сметките на длъжника.Ищецът твърди, че след подаден сигнал до СРП е образувано ДП№15378/2011г., въз основа на което е поискано разкриване на банкова тайна за движението и наличностите на длъжника по банковата му сметка при ответното дружество и въз основа на издаденото от съда разрешение, се установява, че в периода от 24.06.2008г.- датата на налагане на запора – до 22.09.2008г. от сметката на „П.И.“ ЕООД, разкрита на името на ответното дружество, са изтеглени или преведени, на посочените в исковата молба дати, суми, в посочените размери.Общият размер на паричните средства, с които длъжникът се е разпоредил в процесния период от време е 85 251,49лв.
С оглед качеството на банката- ответник на пазач и трето задължено лице, за ищеца възниква право да иска плащане от него, а поради неизпълнение на задължението по чл.507, ал.2 и 3 ГПК ответникът дължи и обезщетение за забава върху главницата, което определя в размер на 26 382,39лв за периода от 13.06.2010г. до 13.06.2013г.
Моли съда, след установяване основателността на изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 111 633,88лв, от която 85 251,49лв, представляваща признато вземане на ищеца срещу „П.И.“ ЕООД, с което ответникът неправомерно се е разпоредил след налагане на запора на 24.06.2008г. и сумата от 26 382,39лв, представляващо обезвреда за периода на забава, посочен от него.Претендира законната лихва и разноските по делото.
В срока за отговор ответникът оспорва основателността на предявените осъдителни искове.
Твърди, че първото запорно съобщение е връчено на банката на 24.06.2008г. в 12,58 часа, а не както сочи ищеца на същата дата в 9,25часа.В този смисъл оспорва посочения час в съобщението, тъй като не е вписан от служител на банката.Твърди, че по сметката на длъжника в изпълнителното производство, сумите по дебитна и кредитна част от сметката пред 24.06.2008година са следните: 6,00лв, събрани от банката като такса теглене над определена сума; 6 000лв- теглене на пари на каса и 77 532,37лв- извършен вътрешнобанков превод.Това движение по сметката касае периода от 11.01.29 часа до 12.23.30 часа на 24.06.2008година- т.е. преди получаване на запорното съобщение от ЧСИ.Следователно предявеният главен иск се явява неоснователен, тъй като тези пари към момента на получаване на запорното съобщение, в 12,58 часа на същата дата, не са се намирали по сметките на длъжника.
Ответникът твърди, че и останалите претендирани суми в т.2-6 от обстоятелствената част на исковата молба, не са дължими от банката, тъй като те са събрани от нея на правно основание- договор за особен залог, сключен от ответника и длъжника на ищеца „П.И.“ ЕООД, обект на койт са вземания на последния.Договорът за особен залог е обезпечение на договор за кредит от 25.10.2007г., сключен между същите страни, от същата дата- т.е. преди налагане на запора, поради което банката се явява кредитор с обезпечено вземане, което му носи качество на привилегирован такъв.Поради уговорената и настъпила, съобразно т.17.2 от договора за кредит, е настъпила предсрочна изискуемост, а налагането на запор, има действие на упражнено от банката изявление за настъпване на тази предсрочна изискуемост, същата е имала право да усвои съответната сума от салдата по сметките на длъжника.
При така изложеното ответникът счита, че в качеството си на трето задължено лице по смисъла на чл.507, ал.3 ГПК, не носи отговорност пред кредитора- ищец.Ето защо предявеният главен иск се явява неоснователен.
Поради извод за неоснователност на главния иск, твърди липса на основателност и на предявената акцесорна претенция и моли и тя да бъде отхвърлена.Претендира разноските по делото.
В допълнителната искова молба ищецът, чрез своя процесуален представител, оспорва твърдението на ответника, че банката е получила запорното съобщение в 12.58 часа на
24.06.2008година.Твърди, че поставеното удостоверяване от банката относно часа на получаване на документа не може да има обвързващо значение за съда и другата страна, както такова не могат да имат и вътрешнитеправила на банката.Разписката към запорното съобщение е тази, която удостоверява надлежно момента на получаване на запорното съобщение.Движението на паричните средства на длъжника сочи, че разпорежданията с тях са извършени след налагане на запора.
Не спори относно договорната обвързаност между ответника и неговия длъжник, описана в отговора на исковата молба, но твърди, че тя е непротивопоставима на ищеца.Договорът за особен залог би предопределил качеството на привилегирован кредитор на банката, ако е било налице вписване на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ и това би повлияло върху разпределението на получените от осребряването средства.Такова пристъпване към изпълнение не е налице, поради което и банката не е имала право да се удовлетвори, а е следвало да преведе сумата по сметка на СИ.Моли съда да уважи исковете.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа заявената теза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Не се спори по делото относно следните факти:
Че по реда на чл.389 и сл ГПК, на 17.06.2008година, по гр.д.№2185/2008г. по описа на СГС, е издадена обезпечителна заповед в полза на настоящия ищец против „П.И.“ ЕООД за сумата от 189 207,79лв, за налагане на запор върху вземания на длъжника до размер на посочената сума по отношение на трети лице- банки, между които е настоящия ответник „У.“АД и на 23.06.2008година ищецът е подал молба до ЧСИ В.Б., с рег.№779 в регистъра на КЧСИ, за образуване на изпълнително дело и налагане на запор върху вземанията на „П.И.“ ЕООД спрямо посочените банки.
Че с Решение № 2557 от 03.06.2010година, постановено по гр.д.№2185/2010г. по описа на СГС, допълнено с Решение от 20.12.2010година, „П.И.“ ЕООД, е осъден да заплати на настоящия ищец посочените суми и на 11.03.2011година на ищеца е издаден изпълнителен лист, поради това, че актовете на съда са влезли в сила.
Не се спори по делото, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело №
201177904000035 по описа на ЧСИ В.Б., както не се спори и че по издадената обезпечителна заповед е образувано изпълнително дело №200877904000093 по описа на същия СИ, като от него е наложен запор върху вземанията на длъжника, чрез запорно съобщение от 23.06.2008година с изх.№00542 от тази дата, на ЧСИ В.Б. адресирано до „У.Б.“ АД и получено от банката на 24.06.2008година.
Не се спори по делото и че на 26.06.2008година банката дава отговор на ЧСИ, че сметките на длъжника са блокирани и дългът е необезпечен.
Твърдението на ищеца, че въз основа на решение на състав на СРС , е разкрита банковата тайна на „П.И.“ ЕООД, въз основа на искане на СРП по висящо досъдебно производство№15378/2011г. по описа на 03РУП- СДВР, касателно откриване, закриване и движение на парични суми по банкови сметки за периода от 24.06.2008г. до 29.03.2011година, се установява от представеното заверено копие от Решение от 22.05.2012година, постановено по ЧД№9695/2012г. по описа на СРС, 10-ти състав, съобразно което съдът е постановил разкриване на банкова тайна за наличностите и движението на банкова сметка№96601016367306, с титуляр „П.И.“ ООд, находяща се в „У.Б.“ АД.
Въз основа на този акт банката е предоставила с писмо от 19.06.2012година на органите на досъдебното производство заверени копия от документи, свързани с наличностите, движението по сметките и извършените финансови операции за периода от 24.06.2011 до 29.03.2011година по сметката на титуляра, с което е представила 42 броя документи.
Досъдебното производство, образувано по сигнал на настоящия ищец е прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление.
Не се спори, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че между длъжника на настоящия ищец и ответника по делото е сключен договор за банков кредит- овърдрафт №001, на 25.10.2007година, по силата на който банката- кредитор е предоставила на кредитополучателя да ползва кредит в размер на 50 000лв.Сумата по кредита следва да се усвои и ползва целево, като кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума заедно с начислените лихви и комисиони, в уговорените срокове.С договора страните са уговорили лихвен процент при редовен дълг, както и лихвен процент при просрочие.Обезпечението на вземането на банката е договор за особен залог върху вземанията на длъжника, постъпили по сметката му, находяща се в банката, под №96601016367306.Уговореният от страните срок за погасяване на дълга е25.10.2008година.
Съгласно представените ОУ на банката, за които е се спори, че са действали към момента на сключване на договора за банков кредит, както и по отношение на това, че са част от неговото съдържание- т.17.2 - при налагане на запор по законоустановения ред по отношение на сметките на кредитополучателя, по силата на т.13.1.6, от ОУ, кредитът, ведно с лихвите се превръща в незабавно изискуем, а налагането на запор има действието на упражнено волеизявление на банката за прихващане на изискуемите вземания-главница, лихви и разноски, до размер на сумата по запора, срещу равностойните и задължения за размера на съответната сума от салдата по сметките на кредитополучателя и/ или солидарно задължените с него лице при нея, за което длъжникът дава изрично съгласие и се счита уведомен.
По делото не се спори и относно това, че на
25.10.2007година страните по договора за кредит сключват договор за особен залог, имащ обезпечителна функция по отношение на горната сделка, с предмет на заложното право на кредитора – залог върху вземанията си за постъпление по откритите на негово име в банката сметки, конкретно разплащателна сметка №96601016367306.
Съгласно т.4.2 от договора залогодателят се е съгласил, при условията на Наредба №3 на БНБ за парични преводи и платежни системи, служебно да задължава сметките му по нея до размера на изискуемите вземания на банката по договора за кредит.С разпоредбата на т.5.1 от договора страните са се съгласили, че при неизпълнение на което и да е задължение, произтичащо от договора за банков кредит, при което вземанията на банката стават предсрочно изискуеми, залогоприемателят има право да се удовлетвори чрез изпълнение върху заложените вземания, като ги инкасира служебно и едностранно по реда на Наредба№3 на БНБ за парични преводи и платежни системи от сметките, на които залогодателят е титуляр при залогоприемателя, като за събиране на вземанията на кредитора по този ред, длъжникът- залогодател е дал изрично съгласие, както и да прихваща всичките си вземания по договора за кредит срещу задълженията си по салдата по сметките
Няма спор, че в ЦРОЗ е извършено вписване на договора за особен залог по партидата на длъжника- кредитополучател, на 26.10.2007година под № 2007102600430, който факт се удостоверява от представените от ответника документи на листове 78-82 от делото.