Решение № 382 от 12.12.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Шумен, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20233630201457 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №698949-F698011/07.04.2023 год. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на ЕТ „Д.Д.-70”, с ЕИК127049065, със седалище и адрес на управление:

**************, представлявано от Д.С.Д., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание за него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Процесуалният представител на Териториална дирекция на НАП - гр.Шумен административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

1

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.02.2023 год. при извършване на данъчна проверка в търговски обект – павилион №215, находящ се в **************, стопанисван от ЕТ „Д.Д.-70”, с ЕИК127049065, представляван от Д.С.Д., с ЕГН********** от компетентни длъжностни лица при ЦУ на НАП било извършено засичане на фактическа и касова наличност. Било установено, че разчетената касова наличност от монтираното в обекта фискално устройство до момента на проверката била в размер на 180.90 лева, а фактическата наличност на парични средства била 2608.00 лева. Съгласно междинния финансов отчет, изведен от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство модел Eltrade А3 KL с ИН на ФУ ED318789 и ИН на ФП №44318489 общия регистриран оборот бил 180.90 лева.

Било установено, че отразеното в паметта на въпросното ФУ начално салдо за деня на проверката било 0, като не били извеждани и въвеждани парични средства чрез операция „служебно въведени“ или „служебно изведени“. Констатираната разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ била в размер на 2427.10 лева, от която сумата от 5.50 лева се дължала на неиздадена касова бележка, а останалата сума от 2421.60 лева на сума, която не е била отразена във фискалното устройство като „служебно въведени“ суми. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА, №0065563 от 21.02.2023 год. При съставяне на протокола представляващия търговеца е вписал под формата на обяснения по отношение на констатираната разлика, че сумата от 5.50 лева се дължи на неиздаден касов бон за продажба на цигари, а останалата сума се дължи на невъведени оборотни пари за покупка на стоки. За констатираното нарушение на търговеца на 01.03.2023 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.АN, №F698011, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006 год. на МФ. Актът е бил предявен на нарушителя и подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно №698949-F698011/07.04.2023 год. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на ЕТ „Д.Д.-70”, с ЕИК127049065, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от Д.С.Д., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на свидетелите Г.С.Р. и Л.Д.Д., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

По отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства съдът 2 намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Г.С.Р. и Л.Д.Д., доколкото същите са присъствали по време на извършване на проверката и въпреки, че интерпретират фактите по друг начин, показанията им напълно кореспондират със събраните в хода на производството писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ задължава извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.

Не се спори между страните по делото, а и от материалите по делото е видно, че наличното в търговския обект на жалбоподателя фискално устройство е притежавало техническа възможност за тези операции, поради което всяка една промяна в касовата наличност е следвало да се отразява в устройството. От представените като писмени доказателства по делото Протокол за извършена проверка серия АА, №0065563 от 21.02.2023 год., Дневни финансови отчети, а и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Л.Д.Д. се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ в размер на 2427.10 лева. В този смисъл съдът взе предвид обстоятелството, че наличната сума по каса е била в размер на 180.90 лева, началното салдо, въведено във ФУ - в размер на 0 лева, а дневният оборот, отчетен от въпросното ФУ е бил в размер на 180.90 лева. От изложеното и с оглед изявлението на представляващия данъчно задълженото лице, че не е бил издаден касов бон за продажба на цигари на стойност 5.50 лева, може да се направи извода, че данъчно задълженото лице не е отразило въвеждане на сумата от 2421.10 лева в касата, в момента на нейното действително въвеждане и с точност до минута.

В тази връзка съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата и в съдебно заседание от упълномощения процесуален представител, че посочената сума е била предназначена за закупуване на стоки и поради тази причина не е била въведена в касата. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че дори да приемем твърденията, изложени в жалбата и в показанията на свидетелката Л.Д.Д., че посочената парична сума най-вероятно е била предназначена за закупуване на цигари, които впоследствие да бъдат продавани в обекта, то това не променя по никакъв начин факта, че сумата е следвало да бъде въведена и регистрирана в намиращото се в обекта ФУ чрез операцията „служебно въведени“. В подкрепа на изложеното е именно разпита на свидетелката Димитрова, която в съдебно заседание на 15.11.2023 год. заявява, че цигарите, за които твърди, че са били предназначени посочените парични средства, се закупували от името на фирмата и се заплащали в брой срещу издадена фактура.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си да 3 отбележи във ФУ промяната на касовата наличност на 21.02.2023 год. в момента на извършването й с точност до минута, а именно въвеждането в касата на сумата от 2421.60 лева, търговецът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради изложеното настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло от настоящия състав.

В тази насока е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение №184 от 07.11.2022 год. на ШАС по к.а.н.д. №148/2022 год., Решение №88 от 15.03.2016 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №42/2016 год., Решение №20 от 9.02.2016 год. на АдмС Шумен по к. а. н. д. №294/2015 год., Решение №185 от 22.04.2013 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №55/2013 год. и др.

При определяне на приложимата санкционна норма административно-наказващият орган е отчел факта, че въпреки, че сумата, с която се различава касовата наличност е била налична в касата, доколкото липсват доказателства, че същата е получена в резултат на неотчитане на продажби, е приел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи в търговския обект на дружеството. В тази връзка на жалбоподателя е била наложена по-лека санкция, каквато е предвидена в разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, с оглед препращащата норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Освен това разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ визира като нарушение всички случаи на неотразяване във ФУ, независимо дали става въпрос за извеждане или за въвеждане на суми от касата в обекта.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от ЕТ „Д.Д.-70” като административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Правилно е била издирена и приложена и действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда глоба или имуществена санкция за лице, което извърши или допусне 4 извършване на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, какъвто се явява Наредба №Н-18/13.12.2006 год., като в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Административно-наказващият орган правилно е приложил санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС, към която препраща разпоредбата на ал.2 от същия член, в случай, че нарушението не води до неотразяване на приходите, доколкото посоченото условие е налице в настоящия случай.

В същото време обаче съдът намира, че наказващият орган не е индивидуализирал правилно наложената санкция. Наложил е санкция в размер над минимума, предвиден в посочената разпоредба, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. При определяне на наказанието не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като не е отчел и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. С оглед на изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно наложеното на търговеца наказание да бъде намалено от 1000 на 500 лева.