Решение № 97 от 05.04.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Варна, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Д.а при участието на секретаря Ели К. Т. като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело № 20213001000681 по описа за 2021 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Производството е въззивно, образувано по жалба на „УП България 4“ ЕООД– гр. София, ЕИК 200361515, чрез адв.Р.М. от АК –Видин срещу решение №139/26.05.2021г. по т.д. № 1113/2020год. на ВОС, с което съдът е: отхвърлил исковете на въззивното дружество, за осъждане на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК 10353369, да заплати на въззивника: (1) сума в размер 27 280,86 лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец август 2017 г., за която е издадено Дебитно известие №107/30.09.2017год. към фактура 106/12.09.2017год., както и сума в размер 7 608,34лв. представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им плащане; (2) сума в размер 3 105,26 лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец август 2017 г., за която е издадено Дебитно известие №109/01.10.2017год. към фактура 106/12.09.2017год., както и сума в размер 866,05лв. представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им плащане; 3. сума в размер 80 219,09лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за 1 произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2017 г.-по ф-ра № 108/30.09.2017год., както и сума в размер 16 794,42 лв. представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата, за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената сума на главницата от подаване на иска до окончателното им плащане, 4. Сума в размер 6 883,73лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2017 г.-по дебитно известие 110/01.10.2017год. към ф-ра № 108/30.09.2017год, както и сумата от 1919,54лв.-обезщетение за забава от 01.01.2018год. до предявяването на иска, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Осъдил е въззивника, да заплати н а „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК 103533691, сумата 4 266 лева разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, гр. София, като трето лице - помагач на страната на ответника.

Производството е образувано и по частна жалба на въззиваемата страна срещу определение № 1213/21.9.2021год. с което съдът е оставил без уважение молбата на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК 103533691, Варна, за изменение на решението в частта за разноските, по реда на чл.248 ГПК. В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като и незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването са налице висящи преюдициални производства, по проверка за законосъобразност на Решение СП-1 и СП-2/15.10.2020год. на КЕВР, / адм.д. 10875/2020год., адм.д. № 10872/2020год. и др. по описа на АСГГ/, до приключване на които делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. За това се иска от въззивнаат инстанция производството да бъдде спряно до окончателното произнасяне на административните съдилища относно законосъобразността на Решение СП-5, обжалвано по адм.д. № 1719/2021год. на АССГ.

Изложени са съображения, че съдът е следвало да се произнесе по реда на чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–1 и СП-2/15.10.2020г. на КЕВР, което не е сторено с обжалвания акт. По този начин съдът е допуснал процесуални нарушение, които са попречили за постановяване на правилен съдебен акт. Иска се от съда да поправи допуснатия процесуален порок, като спре въззивното производство.

Твърди се още, че постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон-понеже съдът неправилно е приложил последиците от отмяната на т.2.7 и 2.8 –за определяне на НСП от решение СП -1/31.07.2015г.което окончателно е отменено срешене по адм.д. №14112/2018год. на ВАС.

Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон 2 и е необосновано. Съдът неправилно е приел, че ВяЕЦ на жалбоподателя не може да се отнесе едновременно към централите работещи до и над 2 250часа в рамките на 1 година.

Излага доводи, че липсва нормативен акт, определящ индивидуален критерий, по който всеки от енергийните източници може да бъде отнесем към едната, или другата група производители- на централи работещи до и над 2 250ч., поради което произведената електрическа енергия следва да бъде фактурирана по двете преференциални цени. Нещо повече, при решаване на спора съдът следва да съобрази и вече постановеното Решение № 9209/09.07.2020год. по адм.д. № 4146/2019год. на ВАС, в които е прието, че е възможно една ВЯЕЦ да се отнесе едновременно към централите работещи до 2250часа и към централите работещи над 2250часа. За това не са налице пречки по отношение на централата на ищеца да се прилагат двете преференциални цени. Твърди също, че с отмяната на Решение СП1/31.07.2015год., с обратна сила са отпаднали праговите стойностти на НСПЕ, установени с него, което означава, че не съществуват ограничения да се продава произведената енергия по преференциални цени.

В решениеето също не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юни 2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни практики. В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните, начина на заплащане на произведеното количество енергия до измененията на закона. Наведени са оплаквания и за необоснованост на решението по изложени съображения.

По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд е правилно като законосъобразно и обосновано-като постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

Твърди, че след отмяната на реш. СП-1/2015год.,, са приете реш. СП-1 и СП-2/15.10.2020год., на които със закон е придадено обратно действие. С решението е определено НСП с идентичен разер на отмененото решение.

Новоприетите решения на основание чл.13 ал.9 ЗЕ са породили правно действие, а законосъобразносттим не е от преюдициално значение. Твърди, че въведеното редуциране е съобразно нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ която е еднозначна - преференциална цена се дължи за количествата ел.енергия, 3 произведени до достигане на размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Отмяната на решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне ново основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново решение, което да увеличи преференциално изкупувания обем енергия. В този смисъл са и постановените определения по ч.т.д.№2114/2020г. на ВКС, II т.о. и по ч.т.д.

№196/2019г. на ВКС, II т.о. Неоснователно е и оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на решение СП - 5 по реда на чл.17, ал.2 от ГПК.

Твърди, че съдът е осъществил такъв контрол, възприел е приложимостта на Решение СП-5 и породените правни последици от предварителната изпълняемост на невлезлия административен акт.

В този смисъл е

Определение по т.д. № 2114/2020год. на ВКС, ІІ т.о. Изводите на съда за приложение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на закона. Отмяната на акта, с който се определя НСП има за последица единствено възобновяване на задължението на административния орган да извърши отново установяването му по предвидения в закона ред, което есторено с постановените Решение СП-1и СП-2/15.10.2020г.

По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на направените по делото разноски.

Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез ю.к. И.Д. оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения. По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.

Настоящият състав на съда намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на въззивника, като отново се отправя искане съда да упражни косвен съдебен контрол на Решение № СП-1 и СП-2 от 15.10.2020год. на КЕВР, на основание изложените в жалбата аргументи. В подкрепа на жалбата са представени и писмени бележки от процесуалния представител на въззивника. Жалбата се оспорва като неоснователна от процесуалният представител на въззиваемата страна.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Съдебното производство пред Варненския окръжен съд е образувано по предявени искове от „УП БЪЛГАРИЯ 4“ ЕООД, ЕИК 200361515, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 51Б, ет. 4, чрез адв. Р. М., против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н „Владислав Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 , с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми:- 27 280.86 лева, представляваща 4 дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник - ВяЕЦ за м. август 2017 год., за която е издадено дебитно известие № 107/30.09.2017 год. към Фактура № 106/12.09.17 год., както и сумата от 7 608.34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 год. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата от 3 105.26 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от - ВяЕЦ за м. август 2017 год., за която е издадено дебитно известие № 109/01.10.2017 год. към фактура № 106/12.09.2017 год., както и сумата от 866.05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 год. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; -сумата от 60 219.09 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от ВяЕЦ за м. септември 2017 год., за която е издадена Фактура № 108/30.09.2017 год., както и сумата от 16 794.42 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 год. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6 883.73 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник ВяЕЦ за м. септември 2017 год., за която е издадено дебитно известие № 110/01.10.2017 год. към Фактура № 108/30.09.2017 год., както и сумата от 1919.54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 год. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претенцията на ищеца се основава на качеството му на собственик на вятърна електроцентрала, състояща се от 1 ветрогенератор „Храброво 1“ в землището на с.Храброво, Община Балчик, с обща инсталирана мощност 2 000 kW която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 2024/17.06.2009-3020ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010, сключен на 27.01.2010 год. между ищеца и „Е.ОН България Мрежи“ АД. Твърди, че по силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия № 175/30.08.2011 год., сключен с „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011 год. Сочи, че въведената с Решение № Ц-018/20.06.2011 год. преференциална цена за изкупуване на ел. енергия се прилага трайно в отношенията между страните. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл.31, ал. 5 от ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.2015 год. на КЕВР е установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени 5 преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като е установено нетно специфично производство от 1907 kWh при цена 191 лева/ MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. /т.2.7/ и НСП от 2139 kWh при цена 173.06 лева/MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250ч. /т.2.8/. Сочи, че през м. август 2017 год. е произвел и доставил ел. енергия в размер на 144,243мWh, произведена след достигане на границата от 1907 kWh НСП, за което издадена фактура № 106/12.09.2017 год. на стойност 2 674.37 лева с ДДС. Тъй като през м. септември 2017 год. ВяЕЦ е достигнала прага от 2139 kWh НСП, е издадено дебитно известие № 107/30.09.2017 год. към фактурата на стойност 27 280,86 лева с ДДС и дебитно известие № 109/01.10.2017 год. към фактура № 106 на стойност 3 105.26 лева с ДДС, с които е коригирана продажната цена за ел.енергия в размер на 144,243 м W h до размера на преференц.цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1. Посочените суми не са заплатени от ответника, поради което ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 7 608.34 лева за забава на плащането на сумата от 27 280.86 лева, считано от 01.01.2018 год. до подаване на настоящата искова молба, както и сума в размер на 866.05 лева за забава на плащането на сумата от 3 105.26 лева, считано от 01.01.2018 год. до датата на подаване на исковата молба. Сочи, че през м. септември 2017 год. е произвел и доставил ел.енергия в размер на 319,757 мWh, произведена след достигане на границата от 1907 kWh НСП, но преди достигане на границата от 2 250 ефективни часове на работа, за което е издадена фактура № 108/30.09.2017 год. на стойност 66 404.58 лева с ДДС, като продажната цена за това количество ел. енергия е 173.06 лева/MWh. Тъй като през целия месец септември процесната ВяЕЦ не е достигнала 2 250 ефективни годишни часове на работа, ищецът издал дебитно известие № 110/01.10.2017 год. към фактура № 108 на стойност 6 883.73 лева с ДДС, с което коригира продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1 (191 лева/MWh) за количеството електроенергия, произведено през месец септември 2017 год. след достигане на 2 139 k W h НСП в размер на 319,757 мWh. Излага, че ответникът е заплатил само част от дължимата сума по фактура № 108 в размер на 6 185.49 лева, като неизплатения остатък възлиза на 60 219.09 лева.