Решение № 1768 от 24.07.2020, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1588/2020
- Вид
- Решение № 1768
- Подписан
- 24.07.2020
- В сила
- 23.11.2020
- Състав
- РАДОСТИНА ПЕТКОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5 , т. 2 и ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5 , т. 2 и ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 211, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 245, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1768 24.07.2020 година град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина
Петкова секретар Илияна Гальова като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова гражданско дело номер 1588 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Производството е образувано по повод искова молба Л.С.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *** против ответния работодател ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, БУЛСТАТ“ *********, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Скоблелев“ 21 обективно съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗИНЗС във вр. чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за осъждането му да заплати на ищеца /след направено и прието изменение на размера на исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от 1581.65 лв. - главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство в размер на 321.15 часа по време на действащото между страните служебно правоотношение за периода от 02.03.2017 г. до 01.03.2020 г. вкл., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.03.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.Направено е доказателствено искане по чл. 195 и чл. 156, ал. 2 от ГПК.
Ищецът твърди, че за исковия период се e явявал на работа за изпълнение на служебните си задължения в 7.30 часа, т.е. 30 минути преди да започне дежурството му в
8.00 часа, през които 30 минути е изпълнявал служебните си задължения да се подготви за инструктаж, да се запознае с оперативната обстановка, да участва в инструктажа. Наред с това твърди, че след приключване на дежурството е оставал още 45 минути след работното си време, през което време извършвал дейности по сдаване на дежурството, обхождане и проверяване на територията и особеностите на поста. Ищецът твърди, че това допълнително време от общо 1 час и 15 минути не е било взето предвид от работодателя и не е формирало трудовото му възнаграждението до 11.05.2019 г., а след тази дата е бил отчитан само половин час от това допълнително отработено време. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, ищецът чрез упълномощените си адвокатски представители, поддържа исковите си претенции в увеличения им размер и моли съда да ги уважи, като му присъди и разноските по делото.
В законовия едномесечен срок по чл.
131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете като неоснователни. Изложил е съображения, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време според нормата на чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС и са включени в т. нар. „отработено време”, а 60-минутната или 90-минутна почивка не представлява работно време и не би следвало да се заплаща от работодателя като „отработено време”. Сочи, че в ежедневните ведомости е обособена отделна графа, в която са разпределени нормативно установените почивки за всеки служител от наряда.
Счита, че нормативно определените часове за полагане и заплащане на извънреден труд са посочени в чл. 187, ал. 5 , т. 2 и ал. 7 ЗМВР във вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР /отм./. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, ответникът чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на исковете.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно съединени искове по чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗИНЗС във вр. чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл.
179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
По делото страните не спорят, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване помежду им, че между тях съществува служебно правоотношение, по силата на което за исковия период ищецът е заемал длъжността „надзирател“ в Затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора Бургас, като наред с това страните не спорят, а и от данните по делото се установява, че за исковия период ищецът е работил на смени, като е изпълнявал дежурства по график.
По делото е представена заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на Затвора Бургас, с която е определено работно време за служителите от надзорно-охранителния състав в общежитията към затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови смени – дневна смяна от 8 ч. до 20 ч. и нощна смяна – от 20 ч. до 8 ч. и 8-часови смени от 8 ч. до 16.30 ч. и от 6 ч. до 14.30 ч., като в т. 9 на същата заповед е определено, че началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора следва да е 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място. Представена е и заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015 г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, с които са определени реда за разпределение на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, като в последната заповед е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Със заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на Главния директор на ГД“ИН“ е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Впоследствие със заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас е наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30 минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
По делото е представен протокол №
856/21.02.2019г, съставен в изпълнение на заповед № 139 от м.февруари 2019г. на Началника на Затвора Бургас във вр. със заповед № Л-360 от 11.01.2019г. на Главния директор на ГД“ИН“, в който е посочено, че след извършена проверка на времето за провеждане на инструктаж, приемане и сдаване на постове и освобождане на дежурната смяна е констатирано, че в Затворническо общежитие „Дебелт“ сутрешният инструктаж на дежурната смяна, сдване на постове и освобождане на дежурната смяна трае 30 мин. Посочено е, че протоколът е изготвен от комисия в състав от 9 членове, като е подписан само от 6 от тях. По искане на ищеца повод на основание чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване на истинността на същия протокол. Съобразно указаната на ответника доказателствена тежест по направеното оспорване, по делото е разпитан св. Д. М., заемащ длъжност началник
Сектор „Надзорно-охранителна дейност” в Затвора Бургас, който заявява, че той е изготвил протокола, а положения в него срещу името му подпис е изпълнен от него. Заявява, че задачата по заповедта е била да се извърши замерване на времето за подготовка и инструктаж, а последното включва явяването на служителя за инструктаж, поради което не е замервано поотделно времето, за което служителите се преобличат и подготвят за инструктаж. Сочи, че данните, които е получил за Затворническото общежитие Дебелт са предоставени от началника на същото обезщежитие – св. Я. Ж., но няма обяснение защо последният не е подписал протокола. От показанията му се установява, че от останалите лица, които са вписани в протокола като членове на комисията инспектор Караколев не е бил на място при извършване на замерването, тъй като е служител на ГД“ИН“ в гр. София и работното му място е в гр. София, поради което протоколът му е изпратен по месторабота. За всички останали лица, посочени като членове на комисията, св.
Манолов сочи, че лично са му дали посочените в протокола данни, като няма обяснения защо някои от тях не са подписали протокола.
За доказване на останалите твърдения и възражения по искане на ищеца по делото е разпитан св. М. Ж., а по искане на ответника е разпитан и св. Я. Ж. Свидетелят М. Ж. е посочил, че от 2017г. работи като надзирател в Затворническото общежитие „Дебелт“ и познава ищеца, тъй като двамата са работят в една смяна на 24- часови дежурства. Заявява, че работното време при 24- часовите дежурства е от 8.00 часа на единия ден по 8.00 часа на следващия ден. Сочи, че освен 24-часовите дежурства, ищецът е давал и дежурства в болница. От показанията му се установява, че надзирателите, вкл. и ищеца идват на работа в 7.30ч., като в 8.00 часа започва инструктажа, а реално смяната им започва в 8.30 часа. Заявява, че преди инструктажа се преобличат, подготвят се, правят „развод“, проверява им се здравословното състояние, разписват се във ведомости. Свидетелят сочи, че след приключване на 24-часовото дежурство, си тръгват от работа на следващия ден в 8.45 часа, след като идващите на работа за новата смяна застъпят. В показанията си св. Я. Ж.- началник на затворническото общежитие в Дебелт заявява, че същото е открито на 04.04.2017г., като инструктажа на смяната започва в 8.00ч. и е първото действие, с което започва смяната и продължава около 10 мин., а отвода трае не повече от 5-6 мин. и е последното действие, с което приключва смяната на надзирателя. Свидетелят Ж. сочи, че началото на смените в общежитието започват в 8.00 часа и приключва в 8.30 часа, като времето над 24 часа се отбелязва в отделна графа и представлява времето за приемане и сдаване на дежурството, като същото е около половин час, като заявява, че няма изискване надзирателя да се явява по-рано на работа.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, е прието от съда. Вещото лице е посочило, че през процесния период за ищеца са отчетени 196 смени, от които 139 броя 24-часови дежурства,32 броя - 12-часови дневни смени, от които 20 броя - 12-часови нощни смени и 5 броя 12- часови нощни дежурства в болница. Вещото лице също е изчислило, че за периода от 02.07.2017 г. до 30.06.2019 г. при формиране на трудовото възнаграждение на ищеца не са включени и не са заплащани суми за дейности по приемане и сдаване на дежурство, като за периода 01.07.2019 г. – 01.02.2020 г. в начисленото и изплатено трудово възнаграждение са начислени суми, съответстващи на отработено време от 30 минути за 24-часовите смени и от 15 минути при 12- часовите нощни смени, които са приспаднати при изчисленията.
С оглед гореустановената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е посочено също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Съгласно чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени и съгласно ал. 6 този труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.