Решение № 66 от 19.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Плевен, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА в присъствието на прокурора Д. Люб. И. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264400600142 по описа за 2026 година Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат Е. Г., служебен защитник на осъдения Т. П. П., подадена срещу определение № 4 от 21.01.2026 г., постановено по чнд № 192/2025 г. по описа на Районен съд-град Никопол.

С обжалваното определение Никополският районен съд, на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, е наложил на осъдения Т. П. П. да изтърпи най-тежкото от наказанията, определени му по нохд № 1164/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Велико Търново, по нохд № 31/2025 г. по описа на Районен съд-гр. Горна Оряховица и по нохд № 69/2025 г. по описа на Районен съд-Никопол, в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.

На основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, съдът е наложил на осъдения Т. П. П. да изтърпи най-тежкото от наказанията, определени му по нохд № 1164/2024 г. по описа на Районен съд-Велико Търново, по нохд № 31/2025 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица и по нохд № 69/2025 г. по 1 описа на Районен съд-Никопол, глоба в размер на 3000 лева, което, на основание чл. 23, ал. 3 НК, е присъединил към определеното за изтърпяване от П. най-тежко наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 24 НК, съдът е увеличил определеното за изтърпяване от осъдения най-тежко наказание с една година лишаване от свобода.

На основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът е постановил отделно изтърпяване на наказанието, наложено на осъдения Т. П. П. по чнд № 107/2023 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, в размер на една година лишаване от свобода, при първоначален строг режим, и на присъединеното към него наказание глоба в размер на 500 лева, наложено на П. по нохд № 89/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина.

На основание чл. 25, ал. 2 НК, съдът е приспаднал от определените за изтърпяване от осъдения Т. П. П. наказания по двете съвкупности, изтърпените от него до момента наказания по някои от присъдите.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, както и оплакване срещу увеличаването на определеното за изтърпяване от осъдения общо най-тежко наказание.

Прави се искане за отмяна на определението.

Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от служебния защитник на въззивния жалбоподател Т. П. П., адвокат Е. Г..

Прокурорът изразява становище, че жалбата е основателна, но не посочените в нея съображения.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по посочените в нея съображения.

2

Групирането на наказанията, наложени на въззивния жалбоподател по нохд № 1164/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Велико Търново, по нохд № 31/2025 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица и по нохд № 69/2025 г. по описа на Районен съд-Никопол, е правилно и законосъобразно, тъй като деянията, предмет на тези наказателни дела, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Използваната от основния съд юридическа техника за определяне на най-тежкото наказание обаче е неправилна и незаконосъобразна. Това е така, тъй като при определяне на общо наказание по правилата на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, съдът не разполага с правна възможност да разделя наложените на осъдения наказания лишаване от свобода от наложените наказания глоба и да определя за изтърпяване най-тежкото наказание лишаване от свобода и най-тежкото наказание глоба. Същия незаконосъобразен подход е възприел и прокурорът от Районна прокуратура-Плевен, чието предложение е послужило за образуване на съдебното производство в Никополския районен съд.

В разглеждания случай всяко едно от наказанията, наложени на въззивния жалбоподател по нохд № 1164/2024 г. по описа на Районен съдВелико Търново, по нохд № 31/2025 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица и по нохд № 69/2025 г. по описа на Районен съд-Никопол, представлява единство от наказание лишаване от свобода и наказание глоба.

Ето защо е следвало по правилата на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, решаващият съд да определи за изтърпяване най-тежкото от тях – това по нохд № 69/2025 г. по описа на Районен съд-Никопол, в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим и глоба в размер на 1000 лева.

Увеличаването на определеното за изтърпяване от осъдения Т. П. П. потежко наказание е мотивирано от основния съд с обстоятелството, че П. е извършил множество умишлени престъпления и следователно е личност със завишена степен на обществена опасност.

Изложените от решаващия съд фактически и правни съображения относно приложението на разпоредбата на чл. 24 НК са логични и убедителни, поради което се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция.

Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 322 от 29.07.1985 г. по н. д. № 342/85 г. , ІІ н.о. и 3 решение № 275 от 28.05.2010 г. по н. д. № 195/2010 г., съдът може да приложи разпоредбата на чл. 24 НК, когато след преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на извършените престъпления, личната обществена опасност на самия осъден, подбудите за извършване на престъпленията, степента и вида на вината и другите отегчаващи обстоятелства, се убеди, че и най-тежкото наложено наказание не ще изпълни целите по чл. 36 НК и преди всичко не ще въздейства поправително и възпитателно върху осъдения.

В разглеждания случай целите на наказанието могат да се постигнат единствено чрез увеличаване на определеното за изтърпяване от въззивния жалбоподател по-тежко наказание. Т. П. П. е извършил за кратък период от време /края на 2022 г. – 03.01.2024 г../ три умишлени престъпления от общ характер.Тези фактически данни характеризират П. като личност със завишена степен на обществена опасност и като човек, демонстриращ трайно изразена нагласа за извършване на престъпления. До момента са му налагани различни по размер наказания, които обаче не са постигнали целите, посочени в чл. 36 НК и по-специално личното му поправяне. Тези обстоятелства обосновават извод, че е необходимо той да изтърпи едно по-голямо по размер наказание, чрез което не само да му се въздейства поправително и възпитателно, но и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Лицата, извършили две или повече престъпления, за които са осъдени с една или повече присъди /какъвто е и П./ са с по-висока степен на обществена опасност и постигането на максимален поправително-възпиращ резултат спрямо тях обуславя и по-строгото им санкциониране посредством увеличаване на определеното им общо наказание. В аналогичен смисъл е и решение № 124 от 16.03.2009 г. по н. д. № 113/2009 год., ІІІ н. о.

Освен това, при преценката дали да се приложи разпоредбата на член 24 НК като средство за постигане на целите на наказанието и при изграждането на обективна представа за личността на дееца, съдът не е длъжен да съобразява само престъпленията, включени в съвкупността, а следва да вземе предвид и доказателствата за степента на обществената опасност на осъдения, включително и съдебното му минало. В този смисъл е решение № 1 от 05.02.2021 г. по н. д. № 951/2020 г., ІІІ н.о.

Неоснователно е и оплакването, че първостепенният съд не е 4 конкретизирал в съдебния си акт изтърпял ли е осъденият някои от наложените му наказания, и ако е изтърпял – каква е изтърпяната част от наказанията, включително и предварителното му задържане.

Внимателния прочит на мотивите на определението сочи, че съдът, на основание чл. 25 НК, е зачел изтърпените до момента от осъдения наказания по присъдите от двете съвкупности, в това число и времето, през което П. евентуално е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Правилно и законосъобразно контролираният съд е постановил, на основание чл. 68, ал. 1 НК, осъденият да изтърпи отделно и наказанието, наложено му с определение, постановено по чнд № 107/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, в размер на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим, чието изпълнение е било отложено, към което – на основание чл. 23, ал. 3 НК, е присъединено и наказанието глоба в размер на 500 лева, определено на въззивния жалбоподател по нохд № 89/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина. Това е така, тъй като деянията, предмет на нохд № 1164/2024 г. по описа на Районен съд-Велико Търново и на нохд № 31/2025 год. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, са извършени в изпитателния срок, определен на Т. П. по нохд № 118/2023 г. по описа на Окръжен съд-Враца и по нохд № 89/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, наложените наказания по които са групирани в производството по чнд № 107/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина.

Обжалваното определение следва да бъде изменено – съобразно мотивите, изложени по-горе, а в останалата част да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3 от НПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определение № 4 от 21.01.2026 г., постановено по чнд № 192/2025 г. по описа на Районен съд-Никопол, като го ОТМЕНЯ в частите, с които:

1. На основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Т. П. П. е наложено да изтърпи най-тежкото от наказанията, определени му по нохд № 1164/2024 г. по описа на Районен съд-Велико Търново, по нохд № 5

31/2025 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица и по нохд № 69/2025 г. по описа на Районен съд-Никопол, в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим;

2. На основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Т. П. П. е наложено да изтърпи най-тежкото от наказанията, определени му по нохд № 1164/2024 г. по описа на Районен съд-Велико Търново, по нохд № 31/2025 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица и по нохд № 69/2025 г. по описа на Районен съд-Никопол, глоба в размер на 3000 лева, което, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, е присъединено към определеното за изтърпяване най-тежко наказание в размер на две години и четири месеца.

На основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК, НАЛАГА на осъдения Т. П. П. да ИЗТЪРПИ най-тежкото от наказанията, определени му по нохд № 1164/2024 г. по описа на Районен съд-Велико Търново, по нохд № 31/2025 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица и по нохд № 69/2025 г. по описа на Районен съд-Никопол, в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 1000 лева, равностойни на 511,29 евро.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Решението не подлежи на касационна жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6