Решение № 867 от 11.07.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 867

/ 11.07.2019 г.

Град Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХLІV-ти наказателен състав

На ОСМИ юли две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА наказателно административен характер дело № 1985 по описа за 2019 година Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на М.Д.Д., ЕГН **********,*** срещу НП № 19-7779-000249/26.03.2019 г., издадено от П Д Т Началник на РУ – Камено при ОД на

МВР – Бургас, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДВП, и на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДВП на жалбоподателката е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 150а от Закона за движение по пътищата ЗДвП), на основание чл.

177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 120,00 лева и за нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДВП на жалбоподателката е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 /двадесет/ левана основание чл. 185 от

ЗДВП.

В жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно, като се моли за неговата отмяна. Посочва, че МПС-то е собствено на фирма, в която жалбоподателката работи, и същата процесния ден твърди, че е отбила колата, за да може да се смени с друго лице, което да седне на шофьорското място. Сочи, че неплатените фишове са на нейния шеф, както и че при проверката е оказала пълно съдействие на полицейските служители. Моли за отмяна на атакуваното НП.

В проведеното по делото с.з. жалбоподателят не се явява. За нея се явява адв. Ж Д. от АК – София, която поддържа жалбата по посочените в същата доводи и моли за отмяна на атакуваното НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован за дата и часа на съдебното заседание, също не изпраща представител.

Съдът намира жалбата за допустима – същата е депозирана в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и съдържа нужните реквизити, а като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.03.2018 г. Свидетелят- актосъставител –Т.П.П. - мл. автоконтрольор към РУ – Камено при ОД на МВР – Бургас, бил дежурен като мл. Автоконтрольор, съвместно със свой колега за времето от 07.30 ч. до 19.30 ч. на територията на РУ – Камено при ОД на МВР – Бургас, като около 12.30 часа в града, непосредствено пред техния движещ се патрулен автомобил, свидетелят забелязал да се движи по ул.

Освобождение в посока гр .Българово, л.а. „Тойота”, модел „Айго“, с рег. №, който пред погледите на полицейските служители, навлязъл в лентата за насрещно движение, пресякъл маркировка „М-1”, единична непрекъсната линия, спрял до контейнер и водачът, впоследствие установен като жалбоподателката, слязла да изхвърли боклуци. На буркани, на аварийни със служебния си автомобил, св. П., спрял зад нея, поискал на водачката документи и установил, че това е лицето- жалбоподателка- М.Д.Д.. Същата предоставила лична карта за снемане и проверка на самоличност, като съдействала по време на проверката. На въпрос за представяне на СУМПС, същата отговорила, че не си носи свидетелството за управление. След направена справка с радиостанция за отдалечен достъп се установило от свидетеля, че СУМПС на водачката й е временно отнето, четири месеца, преди датата на спиране. П. обяснил на водачката, че ще й състави АУАН, и че автомобилът й ще бъде дерегистриран, тъй като свидетелството й е отнето.

Лицето имало и неплатени глоби, установени при извършената проверка по неплатени фишове по номера, както следва-

№ Н48403 от.13.09.2018 г., фиш № 146149 ОТ 19.09.2018 г., ФИШ № 43578 от 15.10.2018 г.В акта свидетелят изрично описал във връзка с обстоятелствата на констатиране на нарушенията, че водачката освен че е пресякла пътната маркировка М1, е навлязла в лентата за насрещно движение и е спряла в активната лента , като пречела на останалите участници в движението.

Посочено е също, и че процесното МПС е собствено на фирма. „С“-ЕООД,ЕИК - клон Бургас, И „Я“-ЕООД. Описано е, и че

СУМПС е било отнето със ЗППАМ №

18-0320-000357 ОТ 31.201.2018 Г., отнето на същата дата и влязла в сила, като отнемането е на основание чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДВП. В акта, съставен на място и в присъствието на водачката свидетеля описал, че с посоченото поведение, същата е нарушила следните разпоредби на ЗДВП- чл. 98, ал. 1, т. 1; чл. 150А, ал. 1 и чл. 186, ал. 7 - за неплатени глоби. На водачката бил връчен екземпляр от акта, като на място, същата вписала, че няма възражения.. Иззети с акта били и 2 броя регистрационни табели и свидетелството за регистрация на МПС, тъй като нейното свидетелство за управление вече било отнето. Водачът подписал акта.

Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.

Въз основа на съставения АУАН, на 26.03.2019 г. Срещу жалбоподателя било издадено- НП № 19-7779-000249/26.03.2019 г., издадено от П Д Т Началник на РУ – Камено при ОД на МВР – Бургас, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДВП, и на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДВП на жалбоподателката е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 150а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 120,00 лева и за нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДВП на жалбоподателката е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева. В НП изложената в акта фактическа обстановка, била дословно възпроизведена.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя П., потвърждаващи съдържанието отразено в АУАН, от приложените по делото писмени доказателствени средства, които са единни в смислов аспект и непротиворечиви помежду си.

Показанията на актосъставителя, съдът намира за ясни, логични и последователни, като свидетелят посочи обстоятелства относно проверката, и по-конкретно че при проверката водачът не е представил изискумите от закона документи, както е как и по какъв повод и къде е спрял, пресичайки пътната маркировка, както и относно незаплатените глоби с Фиш.

Относно писмените доказателства, съдът намира, че същите са валидни и надлежно присъединени към доказателствения материал и спомагат да бъдат изяснени в пълнота обстоятелствата по процесното събитие.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за частично основателна, като съображенията за това са следните:

Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното в посочената част

НП са спазени изискванията, за издаването им от съответни компетентни органи, за което по делото са били приложени изрично и Заповеди за компетентност. Относно всяко едно от нарушенията, при така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Досежно нарушението по чл.98, ал.1,т.

1 от ЗДВП

Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.

Няма спор, че на 19.03.2018 г.

Свидетелят- актосъставител –Т.П.П. - мл. автоконтрольор към РУ – Камено при ОД на МВР – Бургас, бил дежурен като мл. Автоконтрольор, съвместно със свой колега за времето от 07.30 ч. до 19.30 ч. на територията на РУ – Камено при ОД на МВР – Бургас, като около 12.30 часа в града, непосредствено пред техния движещ се патрулен автомобил, свидетелят забелязал да се движи по ул.

Освобождение в посока гр .Българово, л.а. „Тойота”, модел „Айго“, с рег. №, който пред погледите на полицейските служители, навлязъл в лентата за насрещно движение, пресякъл маркировка „М-1”, единична непрекъсната линия, спрял до контейнер и водачът, впоследствие установен като жалбоподателката, слязла да изхвърли боклуци. С това си поведение и спирайки в активната лента за движение, водачката безспорно, както е посочено и в акта, е създавала пречки за останалите участници в движението. Същата е навлязла и в насрещната лента на движение.

Поведението на водачката, свързано със спиране до процесните контейнери до дом № 51 на ул. „Освобождение“, е неправомерно по посочения текст на закона. Съдът не кредитира и намира за защитна версия заявеното от жалбоподателката, че е спряла, за да се смени с друг шофьор, при положение, че свидетелят П. и неговият колега непосредствено са наблюдавани поведението на водачката и че същата е спряла, за да изхвърли боклук в контейнера. Не може да се сподели и напълно неоснователно е и възражението за габаритите на МПС-то и дали се касае за такова с малки, средни или големи габарити, като задълженията за спазване на разпоредбите на ЗДВП са за всички участници в движението, независимо от габаритите на МПС-тата, които управляват.

На следващо място, дори и да се приеме, че МПС-то е с неголеми габарити, това не оневинява водача /нямо отношения към състава на нарушението/, като и не променя факта, че е пречело на останалите участници в движението. Следователно, съдът намира, че с поведението си жалбоподателка-

М.Д.Д. е реализирала от обективан и субективна страна състава на посоченото нарушение, за което правилно е било подведена под отговорност от АНО, като правилно е била определена и нормата, визираща нарушението. Тук би могло само в допълнение да се посочи, че легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

Според чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице "престой" –спиране, на автомобила, за да може водачката, да си изхвърли боклука, като същото е извършено по смисъла на закона след извършване и на горепосоченото нарушение по пресичане на маркировката и навлизане в насрещна лента и спиране в активната лента, с пречене на останалите участници в движението. Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-то жалбопаделката е извършила нарушение на чл.98, ал.1, т .1 ЗДВП. Следва да се има предвид, че законът не изисква пречките да се непреодолими или реално движението да е било невъзможно, а само да е създадена така обстановка, която да затруднява другите водачи. Видно от заявеното от свидетеля П. без съмнение начинът на паркиране на автомобила следва да се тълкува като "пречка" пред нормалното движение по улицата за останалите участници в движението. /виж например - Решение №

239 от 17.02.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2292/2016 г. / По отношение на авторството на деянието - няма спор, че лекият автомобил е собственост на юридическо лице, нито има спор че към момента на деянието е бил управляван именно от жалбоподателката, в чието присъствие е съставен и актът и и е бил връчен екземпляр от същия. Следователно, правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – "Глоба" в размер на 20 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й. В случая нарушението не може да се квалифицира като "маловажно" по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.

Разпечатката съдържа 45 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d3b7e32-16b5-48be-9170-3d40af460a1b