Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 795 от 08.05.2026, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Административно дело 260/2026
Вид
Определение № 795
Подписан
08.05.2026
Състав
Снежина Чолакова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 795

Шумен, 08.05.2026 г.

Административният съд - Шумен - I състав, в закрито заседание на осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА като разгледа докладваното от съдията Снежина Чолакова административно дело № 260/2026 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на С. А. М., с [ЕГН], с адрес [населено място], обл.Шумен, [улица], подадена чрез адв.Г. С., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 7, против Решение № 2153-27-320/09.04.2026г. на директора на ТП на НОИ – [населено място]. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. №1012-27-25/10.03.2026г., подадена срещу разпореждане № 2113-27-1317#10/27.02.2026г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Шумен, с което на основание чл.98, ал.1, във вр.с чл.68, ал.3 от КСО на оспорващата е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх.№ 2113-27-1317 от 03.10.2025г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради издаването му при неспазване на материалния закон. Сочи се, че административният орган е разяснил причините, поради които отказва да зачете като действителен осигурителен стаж периода от 01.01.1976г. до 18.12.1976г. в размер на 11 месеца и 18 дни, а именно поради това, че през този период С. М. е била „неработеща майка“, поради което същият се зачита за осигурителен стаж, но не и за действителен такъв по § 1, т.12 от ДР на КСО. В тази връзка се обосновава незаконосъобразност на този извод, доколкото § 1, т.12 от ДР на КСО е в сила от 01.01.2015г., разпоредбата е материалноправна и не й е придадена изрично обратна сила. Същевременно съгласно ПМС № 61/1967г. за насърчаване на раждаемостта (обн.ДВ бр.2/1968г.), в сила за спорния период, времето на бременност (45 дни преди раждане), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г. от неработещи жени, майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Такава е и действащата нормативна уредба – чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО и чл.38, ал.3, т.6 от НПОС. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане за отмяна на атакуваното решение и за връщане на преписката на ръководителя на ТП на НОИ – [населено място] за ново произнасяне със задължителни указания периодът от 11 месеца и 8 дни, в рамките на който оспорващата е родила и отглеждала дете като неработеща майка, да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж. Претендират се деловодни разноски.

След като се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, който засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателката. Жалбата е подадена в 14 дневния преклузивен срок за обжалване, доколкото атакуваното решение е връчено на С. М. на 16.04.2026г., а жалбата срещу него е депозирана на 28.04.2026г. в деловодството на ТП на НОИ – [населено място]. Изложеното обосновава извода, че жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и в преклузивния срок за неговото обжалване.

При това положение съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: С. А. М. с [ЕГН], в качеството й на жалбоподател и Директор на ТП на НОИ Шумен, в качеството му на ответник.

Наред с изложеното и с оглед произтичащото от разпоредбата на чл.171, ал.4, във връзка с чл.170, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК задължение за разпределяне на доказателствената тежест, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства е в тяхна тежест да сочат доказателства. В тази връзка на оспорващата следва да се укаже, че е в нейна тежест да установи по делото всички сочени в жалбата факти, на които основава искането си за отмяна на обжалваното решение. На ответната страна следва да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила, както и при съблюдаване на материалния закон и неговата цел.

Водим от горното и на основание чл.152, ал.4, във вр.с ал.2 от АПК, чл.154, ал.1 от АПК, чл.157, ал.1 от АПК, чл.163, ал.2 от АПК и чл.170, ал.3, във вр.с ал.1 от АПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

ОСПОРВАЩА: С. А. М. - [населено място], [улица], ет.3, офис 7, чрез адв.Г. С. от ШАК.

ОТВЕТНИК: Директор на ТП на НОИ – [населено място].

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по адм.д.№260/2026 г. по описа на АдмС [населено място] на 09.06.2026 г. от 09.30 часа, за която дата да се призоват страните на електронен адрес, а при липса на такъв, на посочения от тях адрес.

ДАВА възможност на оспорващата да направи допълнителни доказателствени искания, в 7 (седем) дневен срок от уведомяването.

ДАВА възможност на ответната страна в 14 (четиринадесет) дневен срок от уведомяването, да представи писмен отговор по жалбата и да посочи доказателствата, които ще ангажира по делото.

УКАЗВА на оспорващата, че съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК е в нейна тежест да установи по делото всички сочени в жалбата факти, на които основава искането си за отмяна на обжалваното решение.

УКАЗВА на ответника, Директор на ТП на НОИ-[населено място], че е в негова тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила, както и при съблюдаване на материалния закон и неговата цел.

Настоящото определение да се съобщи на страните на електронните им адреси, а при липса на такива – на посочените от тях адреси.

Съдия: