Определение № 2251 от 08.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2251 гр. Пловдив, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501805 по описа за 2025 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, представлявано от ИД З.Б., чрез юриск. Б. Д. против Разпореждане с рег.№ 13964/ 15.05.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 7414/ 2025г. по описа на ПРС – VII гр. с., с което заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на ЗИ на жалбоподателя срещу Д. К. Ж. с настоящ адрес ................................... По изложени съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалвания акт и произнасяне по същество.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение против длъжника Д. К. Ж. с настоящ адрес .................................. за вземания по сключен договор за кредит на длъжника с „БКАБ“ ЕАД №IENP-441325 от 7.01.2020г. В Заявлението е посочено, че кредиторът на длъжника е сключил с „Иновативни финанси „ ООД Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 10.06.2022г, като последният е прехвърлил процесното вземане в полза на заявителя „ АСВ“ ЕАД по аналогичен договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 1.7.2024г.

С Разпореждане от 24.04.2025г. заповедният съд е указал на заявителя да представи доказателства за сключените Договори за продажба и прехвърляне на вземания, като е указал и правните последици от неизпълнение указанието на съда.

С молба от 07.05.2025г. заявителят е оспорил необходимостта от представяне на исканите доказателства като приложения към заявлението по чл.410 ГПК и е развил становището си, цитирайки съдебна практика на СЕС, в която се разяснява относно служебното задължение 1 на съда да следи за неравноправни клаузи в договора , както и , че целта на заповедното производство по чл.410 и сл. ГПК е само да провери дали вземането е спорно, като е достатъчно само заявителят да твърди вземането да съществува.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е констатирал , че заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основа на посочените последователни договори, вкл. позовавайки се на т.4г на ТР №4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г. относно настъпилото частно правоприемство преди подаване на заявлението /в случая 01.04.2025г/, поради което е констатирано също така, че не се явява установено от молителя чрез представяне на доказателства за това, а когато е по цесия - и такива за уведомяване на длъжника за да има действие спрямо длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД, тези доказателства като приложения по изискването и на основание чл.410, ал.3 ГПК. Поради липса на доказателства за тези обстоятелства , заповедният съд е отхвърлил заявлението.

С частната жалба заявителят оспорва приетото от заповедния съд с възражението за това, че в производството по чл.410 ГПК съдът е ограничен от преценката дали подаденото заявление следва да се уважи, дали са налице положителните предпоставки по чл.410 ГПК и липсата на отрицателните предпоставки по чл.411 ГПК. Посочените аргументи са неотносими към процесния случай, доколкото посочената проверка относно наличието на положителните предпоставки, както и липса на отрицателните предпоставки за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК, както и дали вземането е спорно, следват първоначалната предпоставяща проверка на заповедният съд дали заявителят се легитимира в заповедното производство като настоящ надлежен кредитор на претендираните вземания не само по твърдения в заявлението, но и чрез представяне на доказателства в тази насока, които съставляват необходимите приложения, съобразно изричната разпоредба на чл.410, ал.3 ГПК. Това именно е изричното изискване и на тълкувателната съдебна практика на ВКС, обективирана в относимото за случая ТР по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на което правилно се е позовал заповедният съд.

По така изложените съображения заявлението подлежи на отхвърляне поради недаказана процесуалноправна и материалноправна легитимация относно претендираните вземания по подаденото заявление, а обжалваният съдебен акт на заповедния съд ще се потвърди като правилен и законосъобразен.

Посочената от жалбоподателя съдебна практика на някои посочени в жалбата съдилища в страната не се явява преобладаваща и обвързваща настоящата инстанция, вкл. и на настоящия съд и съдебен състав.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с рег.№ 13964/ 15.05.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 7414/ 2025г. по описа на ПРС – VII гр. с., с което заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на ЗИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 срещу Д. К. Ж. с настоящ адрес .....................................

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3