Решение № 8 от 19.01.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Габрово, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Благовеста Костова

Членове:

Пламен Попов

Славена Койчева при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова в присъствието на прокурора Ал. Хр. Ал. като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214200600258 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Д.Д. в качеството и на служебен защитник на подсъдимия В.Х. срещу Присъда № 31 от 11.10.2021г., постановена по НОХД № 628/2021г. на РС-Габрово.

С горната присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия В.Х. за виновен в това, че на 21.09.2020 г. в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у З.А.Б.. от гр. Габрово, че ще и съдейства за осигуряване на ежегодна финансова помощ от американска фондация, с което и причинил имотна вреда в размер на 620 лева- престъпление по чл. 211, предл. трето, във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” от НК, за което и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК съдът го е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил на В. М. Х. едно общо най-тежко наказание по настоящата Присъда, по Определение за одобряване на споразумение № 103/18.05.2021 г. по НОХД № 597/2021 г. по описа на РС – Велико Търново, в сила от 18.05.2021 г., по Определение за одобряване на споразумение № 13/07.06.2021 г. по НОХД № 20215310200301/2021 г. по описа на РС – Асеновград, в сила от 07.06.2021 г., по Определение за одобряване на споразумение № 60/13.07.2021 г. по НОХД № 135/2021 г. по описа на РС – Омуртаг, в сила от 13.07.2021 г. и по Определение за одобряване на споразумение № 130/16.07.2021 г. по НОХД № 581/2021 г. по описа на РС – Добрич, в сила от 16.07.2021 г., в размер на три 1 години и четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така определеното общо наказание с осем месеца, като е определил общо наказание за изтърпяване от четири години лишаване от свобода. Съдът е постановил същото да се изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС, като на основание чл. 25, ал.2 от НК е приспаднал изтърпяната част по който и да е от съдебните актове, включени в настоящата съвкупност, ако е налице такава. На основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК от така определеното общо наказание е приспаднал времето, през което спрямо подсъдимия В. М.

Х. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” с Определение № 260095/12.03.2021 г. по ЧНД № 228/2021 г. на РС - Асеновград, както и на основание чл. 59, ал.2 от НК времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР от РУ – Асеновград и с Постановление на РП – Пловдив, ТО Асеновград.

Съдът на основание чл. 45 от ЗЗД е осъдил подсъдимия В. М. Х. да заплати на З.А.Б.. от гр. Габрово сумата от 620 /шестстотин и двадесет/ лева, представляващи обезщетение за нанесените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.09.2020 г., до окончателното им изплащане.

На подсъдимия са възложени направените по делото разноски и дължимите държавни такси.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв.Д. в качеството и на защитник на подсъдимия Х., като несправедлива. Защитникът счита, че не са отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства, а именно дадените на досъдебното производство обяснения от подсъдимия, изразеното съжаление за стореното и декларираната готовност да възстанови на пострадалата сумата от 620.00 лева.Прави се искане да се измени обжалваната присъда, като се намали размера на наложеното наказание на подсъдимия Х., както и и да се отмени приложението на чл.24 от НК.

Подсъдимият Х. се явява лично пред настоящата инстанция. Поддържа жалбата изготвена от неговия защитник жалба, изразява желание да възстанови дължимата сума на пострадалата и счита, че наложеното му наказание е прекалено голямо.

Адв.Д. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Гражданската ищца З.Б. оспорва жалбата и поддържа искането си да и бъде възстановената инкриминираната сума.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата.

Солидаризира се с мотивите на присъдата и счита, че решаващия съд правилно е отсъдил фактите и обстоятелствата по делото и е наложил справедливо наказание на подсъдимия.Счита, че с оглед съдебното минало на Х. правилно е приложен и чл.24 от НК.Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

2

Въззивният съдебен състав , след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС- Габрово е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник адв.Д. от ГАК. При провеждане на предварителното изслушване на подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционният съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е извършил престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.

Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

На основание приетата за установена фактическа обстановка, решаващият съд е приел от правна страна, че подсъдимия Х., както от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл. 211, предл. трето, във вр. с чл.

209, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” от НК.

РС-Габрово е определил на подсъдимия Х. наказание от пета година лишаване от свобода и съобразявайки разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е намалил с една трета така определеното наказание лишаване от свобода, като е наложил на В.Х. наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода. Размерът на наложеното наказание е предмет на оспорване от страна на подсъдимия и неговия защитник.

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът е отчел като отегчаващи вината обстоятелства завишената степен на обществена опасност на дееца, който е криминално проявен и има осъждания за други идентични престъпления, както и това ,че деянието е насочено към материално затруднено лице в напреднала възраст за което сумата с която е ощетено представлява съществена финансова загуба. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчете факта ,че подсъдимият макар да е в 3 трудоспособна възраст не се е интегрирал в обществото и не полага обществено полезен труд, за да изкарва прехраната си. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени направените самопризнания от подсъдимия на досъдебното производство с които същия е съдействал за разкриване обективната истина по делото и изразеното съжаление за стореното.

При това положение въззивната инстанция намира, че правилно и законосъобразно РС-Дряново е определил наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като на осн. чл.58а от НК е редуцирал същото на десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500.00 лева. решаващият съд е отчел лек превес на смекчаващите вината обстоятелства и правилно и законосъобразно е определил наказание от пет години лишаване от свобода, което е под средния размер предвиден за съответното престъпление и на осн. чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал същото до три години и четири месеца лишаване от свобода.Въззивният съд счита, че така определеното наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на дееца. Правилни са изводите на съда, че не са налице предпоставките за конфискуване на част от имуществото на подсъдимия, най-малко поради факта ,че същия няма такова.

Решаващият съд правилно е приложил материалния закон, като на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК е определил на подсъдимия Х. едно общо наказание по присъдата по настоящото дело и по следните присъди: по Определение за одобряване на споразумение № 103/18.05.2021 г. по НОХД № 597/2021 г. по описа на РС – Велико Търново, в сила от 18.05.2021 г., по Определение за одобряване на споразумение № 13/07.06.2021 г. по НОХД № 20215310200301/2021 г. по описа на РС – Асеновград, в сила от 07.06.2021 г., по Определение за одобряване на споразумение № 60/13.07.2021 г. по НОХД № 135/2021 г. по описа на РС – Омуртаг, в сила от 13.07.2021 г. и по Определение за одобряване на споразумение № 130/16.07.2021 г. по НОХД № 581/2021 г. по описа на РС – Добрич, в сила от 16.07.2021 г.. Определеното общо наказание е в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода.

РС-Габрово е приел ,че са налице предпоставките на чл.24 от НК за увеличаване на размера на така определеното общо наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода с осем месеца лишаване от свобода.

Въззивният съд изцяло споделя този извод по съображениета изложени от решаващия съд.Действително, подсъдимият В.Х. е деец с висока степен на обществена опастност, с трайно изградени криминални навици по отношение на който са наложени множество ефективни присъди, които не са постигнали целите на личната превенция и не са постигнали възпиращ ефект по отношение на престъпната дейност на подсъдимия.На следващо място, РСгаброво правилно е отчел ,че деянията от формираната съвкупност са извършени през кратък период от време и по идентичен начин, което говори за една системност в действията на Х. при осигуряване на препитанието му 4 по противоправен начин. Правилно е приложен материалния закон при определяне на подсъдимия Х. на първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното общо наказание от четири години лишаване от свобода.

Присъдата не е обжалвана в гражданско-правната и част. Въззивният съд при служебната проверка на същата, констатира ,че РС-Габрово правилно и законосъобразно е уважил предявения граждански иск от пострадалата Б. за причинените и имуществени вреди в резултат на престъплението за което е осъден Х. и е присъди инкриминираната сума от 620.00 лева.

При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното отменяване и същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 32 от 11.10.2021г. постановена по НОХД № 628 по описа за 2021г. на Габровски районен съд, като правилна и законосъобразна.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5