Решение № 60 от 19.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Кюстендил, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500293 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по подадена въззивна жалба с вх. № 2090/01.03.2023 г. от И. А. З., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. И. Ю. от САК с адрес ********, насочена против Решение № 53 от 01.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 276/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е отхвърлил като неоснователен иска на И. А. З. срещу *** АД гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение от 6511 лева, ведно със законна лихва и разноски и е осъдил И. А. З. да заплати на *** 400 лева деловодни разноски.

Въззивникът релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че в мотивите липсва анализ на събраните по делото доказателства и доводи на страните. Възразява срещу мотивите на съда за отхвърляне на иска, а именно, че експертизата не можела да определи размера на щетата, като некореспондиращи с приетото експертно заключение. Аргументира се, че в приложената от вещото лице проформа – фактура бил определен размер на обезщетението 12 864 лева, а в заключението си вещото лице посочило, че не може да се определи стойността на щетите в пълен размер. Подчертава, че след приспадане на заплатената от застрахователя част от обезщетението, дължимият остатък е в размер 6875,48 лева, респективно искът като доказан по основание и размер следва да бъде уважен в претендирания размер. Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна *** АД чрез пълномощника адв. М. Г., с който се излага становище за неоснователност на 1 депозираната въззивна жалба и се възразява срещу изложените в нея твърдения като необосновани, а първоинстанционното решение се приема за правилно, без наличие на пороци, водещи до неговата отмяна. Навежда аргументи за непълнота на изготвената по делото експертиза и изразява съмнение в нейната правилност. Счита, че ответното застрахователно дружество не е в риск по застраховка „Автокаско“ за процесното застрахователно събитие, доколкото от събраните по делото доказателства останали неизяснени причините за възникването на пожара, както и дали пожарът е възникнал в движение при експлоатацията на МПС, по начин описан в исковата молба, като твърди, че такъв пожар и запалване не представляват покрит застрахователен риск по застраховка „Автокаско“ по клауза „Бюджетно каско“.

Иска се оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноските за въззивната инстанция. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Постъпила е частна жалба вх. № 4035/28.04.2023 г. от И. А. З., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. И. Ю. от САК с адрес ******** срещу определение № 381 от 07.04.2023 г. по гр. д. № 276/2022 г. по описа на ДнРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което И.

А. З. e осъден да заплати на *** АД 840 лева деловодни разноски.

Частният жалбоподател навежда аргументи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, като постановено в противоречие със закона, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че препис от искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските не му е бил връчен за изразяване на становище, същевременно неясно било дали същото е депозирано в срок, както и дали е спазена разпоредбата на чл. 80 ГПК, тъй като определението било изцяло немотивирано. Смята, че съдът е формулирал неправилен диспозитив, доколкото в него не се съдържа изявление за изменение на определението, нито отмяна на осъждането му за присъдените с решението 400 лева разноски, при което в резултат ищецът се осъжда за общо сума 1240 лева разноски, каквато сума нито се претендира от ответника, нито е направена като разноски от него. Иска се обезсилване на обжалваното определение, респективно отмяната му като неправилно и отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК на ответното дружество.

В срока за отговор е депозиран писмен отговор от *** АД чрез пълномощника адв. М.

Г., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба и се оспорват изложените в нея възражения като необосновани. Иска се оставянето й без уважение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в производството; в условие на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

2

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. А. З., който е предявил против *** АД иск да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 6 511.48 лева, представляваща незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат на застрахователно събитие, настъпило на *** г. около 13.04 часа в *****, когато при настъпил пожар по време на движение от центъра на с. П. с посока главен път София – Калотина изгаря собствения на ищеца лек автомобил марка „**“, модел „V 60“, с рег.№ ***, шаси № *****, за който към момента на застрахователното събитие била налице действаща застраховка „Автокаско“ по застрахователна полица № Е20610021301, сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от *** АД. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Автокаско“ по отношение на МПС марка „**“, модел „**“, с рег.№ ***, собственост на ищеца. Искът се оспорва по размер, като се пояснява, че ответникът е направил две калкулации на щетата на автомобила и е съставил ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение, с което е определил и изплатил обезщетение в размер на 5988.52 лева. Приема се, че определеното застрахователно обезщетение напълно покрива разходите на възстановяване на процесния автомобил. Навеждат се аргументи за икономическа нецелесъобразност на ремонт на автомобила и наличие на хипотезата на „тотал щета“. При последната обезщетението следвало да бъде определено след приспадане стойността на запазените части на увредения автомобил.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че ищецът И. А. З. е собственик на лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег.№ ***, шаси №*****, че за автомобила към момента на застрахователното събитие е била налице действаща застраховка „Автокаско“ по застрахователна полица №Е20610021301 , сключена с ответното *** АД, както и че ответното дружество е определило и изплатило обезщетение в размер на 5988.52 лева, въз основа на образувана пред него щета № 2103016192/04.06.2021 г.

От приложеното по делото Удостоверение от МВР ГД „ПБЗН“ се установява, че на *** г. около 13.04 часа е възникнал пожар на адрес: ул. „***в“, с. П., община Б., при който е повреден лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег.№ ***.

И. З., като собственик на застрахования автомобил, е уведомил застрахователя *** 3

АД за настъпилото застрахователно събитие и е отправил искане за оценка на вреди по застраховка "Автокаско", за което е образувана щета № 2103016192/04.06.2021 г.

Причинените в резултат на пожара повреди на автомобила са описани в приложени по делото опис – заключения на щета на МПС, както следва: Опис на щета №2, опис на щета №5, опис на щета №6.

От приложените по делото два броя рекапитулация по щета № 2103016192/04.06.2021 г. се установява, че от страна на застрахователя е определено застрахователно обезщетение в размер на 2 378.73 лева и в размер на 3 609.79 лева, като изплащането на обезщетението от страна на застрахователя не е оспорено от ищеца.

За правилно решаване на спора от страна на РС- Дупница е допусната съдебнаавтотехническа експертиза, изпълнена от експерта С.Б.. Вещото лице посочва, че пожарът е настъпил в следствие на неизправност в електрическата инсталация на автомобила и получаване на „късо съединение“, при което се е възпламенила първо кабелната изолация, а след това тапицерия и други горими материали от автомобила в близост до проблемният участък. Според експертът е трудно да се установи стойността на щетата в пълен размер, поради факта, че е невъзможно да се определят всички увредени детайли и агрегати. От приложената към заключението проформа – фактура се установява, че стойността на щетата е в размер на 12 864.00 лева. Вещото лице пояснява, че към тази стойност не е калкулирана стойност на седалките от купето, което би повишило значително стойността на ремонта.

Според експерта няма гаранция, че при извършване на ремонт, няма да се появят още засегнати детайли, които ще трябва да се подменят. В заключение е допълнил, че дори и при извършване на ремонт не могат да бъдат отстранени миризмите на изгоряло и навлезлите сажди или прахообразни вещества във въздоховодите на климатизиращата система при гасенето на автомобила. В съдебно заседание вещото лице по реда на чл.200 ГПК пояснява, че пожарът е възникнал в следствие на късо съединение в багажното отделение.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.Х.Г. – племенник на ищеца. Последния установява, че шофирал процесния автомобил, когато усетил силна миризма на изгоряло. Погледнал и видял, че отзад автомобила гори. Веднага спрял и сигнализирал пожарната. Докато дойде пожарната с помощта на две притекли се на помощ лица успели почти да изгасят пожара.

По делото са приети Общи условия на *** АД за застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства „Автокаско“.

Във въззивното производство е изслушана и приета повторна съдебно – автотехническа експертиза, изготвена от експерта Н. В.. Вещото лице установява, че по време на движение се е запалила инсталацията в двигателния отсек на автомобила, вероятно от късо съединение. Основните увредени части от интериора на автомобила са: огледало за обратно виждане, челно стъкло, стъкло задна лява врата, стъкло ляв панел, панел ляв, стъкло врата багажник, двата стоп-фара, стъкло десен панел, стъкло задна дясна врата. Експертът пояснява, че не са посочени увредени части в двигателния отсек, където е възникнал пожара от запалената ел. инсталация и предвид, че пламъкът бързо е обхванал вертикалния пояс и в 4 последствие арматурното табло и интериора на автомобила, може да се заключи, че температурата е достигнала значителна стойност там и има увредени части /ел. инсталация, евентуално филтри, капаци, ремъци и т.н./. Експертът определя, че справедливата пазарна стойност на автомобила към *** г. е 13780,00 лева. Размера на щетите експертът определил на база общите условия при застраховка „АВТОКАСКО" при застраховка на сухопътни превозни средства /СПС/ при тотална щета, при което съгласно т. 7.1 от ОУ на застрахователя, където е прието, че следва да представлява 70 % от стойността на автомобила преди произшествието, като е определил последната на 9646,00 лева. Пояснено е, че причинената повреда на автомобила представлява „тотална” щета, тьй като разходите за възстановяването на автомобила биха надвишили стойността на същия преди произшествието. Експертът посочва, че в случая разликата от 4134 лева между СПС на автомобила /13780 лева/ и определената щета /9646 лева/ би могло теоретично да се счита за стойност на запазените части след процесното произшествие.