Решение № 505 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110210693 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. И. К., с ЕГН:**********, срещу наказателно постановление № СО-ОД-Р-24-25ОК-168/06.06.2024г., издадено от зам.-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община /наричана за краткост подолу Наредбата/ е наложена административно наказание глоба в размер на 5000 лева на основание чл. 154а, ал. 2 от същата Наредба.

С подадената жалба се иска отмяна на процесното наказателно постановление, като се твърди, че същото е незаконосъобразно. Релевира се довод за липса на описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като се сочи, че порокът е допуснат и в двата процесуални документа. Излагат се твърдения по повод на това, че нито в АУАН, нито в атакуваното НП е изяснен въпросът, касаещ собствеността на процесното моторно превозно средство, поради което се достига до неопределеност на наложеното на жалбоподателя наказание и до липса на точна индивидуализация на извършеното нарушение. Сочи се неизпълнение на задължението на административнонаказващия орган при определяне на наказанието да съобрази разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. В допълнение се инвокират доводи, свързани с липсата на мотиви досежно неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай. В тази връзка се навеждат твърдения относно неизпълнение на задължението на наказващия орган да издаде процесното НП едва след като провери дали не са налице основанията за прилагане института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. П., която моли жалбата да бъде уважена. Счита, че от събраните в производството писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Поставя акцент върху посоката на движение на процесното тежкотоварно моторно превозно средство – в посока „Околовръстен път“ като твърди, че видно и от трите издадени и представени по делото направления, същите включват така указания маршрут. Алтернативно моли за намаляване размера на така наложената глоба до минимално предвидения в Наредбата, а именно 300 лева, предвид и влошеното здравословно състояние на жалбоподателя, за което представя доказателства. Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от адв. П., която моли да се потвърди изцяло обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Моли да не се намалява така наложеното административно наказание по съображения, свързани с първостепенната важност на засегнатите обществени отношения.

Намира за недоказано обстоятелството, че санкционираното лице към датата на съставяне на процесния АУАН и установяване на нарушението е имало издадено направление за извозване на строителни отпадъци, поради което и счита за осъществен вменения на същото лице състав на нарушение. По отношение размера на адвокатското възнаграждение моли съда да съобрази практиката на Съда на ЕС и в частност определено Решение, като определи такова възнаграждение, което да отговори на естеството на делото, което не се откроява с фактическа и правна сложност. На последно място моли съда да вземе предвид и Постановление № 2/1980 г. на ВКС, касаещо въпроса за разноските.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.03.2024г. около 13.10 часа по подаден сигнал е извършена проверка от служители на Столичен инспекторат в гр. София, район „Овча купел“, ул. „Траян Танев“ № 93. На място е установено, че със съдействието на органите на СДВР е спряно тежкотоварно МПС с рег. № ***. Служителите на Столичен инспекторат изискали от водача на тежкотоварното превозно средство Р. И. К. издадено направление по реда на Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община/НУОПОЧТСО/, като от страна на жалбоподателя не било представено такова. Свидетелят Ц. Н. П. в присъствието на колегата си С. З.П. съставила на К. АУАН № 24-25ОК- 168/18.03.2024г. за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и процесното наказателно постановление № СО-ОД-Р-24-25ОК-168/06.06.2024г., с което на Р. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата на основание чл. 154а, ал. 2 от 2

Наредбата.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката Ц. П. и свидетеля С.Б.. В тази връзка съдът прецени, че показанията на последния свидетел, изпълняващ длъжността „ръководител автотранспорт“ и явяващ се пряк началник на жалбоподателя, не са от естество да опровергаят извършването на нарушението от обективна страна. Този свидетел не може да посочи какви документи е представил жалбоподателя на проверяващите и най-вече защо последният не е представил така поисканото му направление при условие, че по думи на свидетеля, със сигурност е разполагал с такова.

На следващо място фактическите изводи на съда почиват и върху показанията на актосъставителя П., които с оглед разкритата релевантна за делото информация се явяват ценен доказателствен източник по отношение на редица обстоятелства, включително и главния факт - извършване на дейност по транспортиране на строителни отпадъци и земни маси, без да представи съответното издадено направление в тази посока. От показанията на актосъставителя се установява още и фактът, че камионът е бил в движение непосредствено преди спирането му за проверка, като същият се е движел и по маршрут извън гр. София.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в рамките на преклузивния срок за това и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество, жалбата е частично основателна като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Така съгласно текста на чл. 22, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата. Видно от заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.24г. И.З.П., заместник-кмет на Столична община /СО/, е оправомощен от кмета на СО да издава наказателни постановления. Законът за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ като нормативен акт от по-висока степен от Наредбата изрично урежда материалната компетентност в случай на изрично овластяване и на заместник-кметовете на общини.

Съдът намира, че нарушението е доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства от обективна и субективна страна, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната на атакуваното НП на 3 формално основание.

В противовес на възражението на жалбоподателя настоящата съдебна инстанция намира, че нарушението е описано достатъчно ясно, съпроводено с изискуемите реквизити и в двата процесуални документа, като на същото е дадена и съответстващата правна квалификация.

Съобразно разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата се забранява транспортирането на строителни отпадъци и земни маси без издадено направление по реда на НУОПОЧТСО. В тази връзка в § 2, т. 30 от ДР на НУОПОЧТСО е дадена легална дефиниция на транспортиране, съобразно която това е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.

В процесния случай видно от показанията на актосъставителя П., подкрепени и от приложения по делото снимков материал, се установи, че към момента на проверката тежкотоварното МПС е осъществявало типичната дейност по транспортиране на строителни отпадъци и земни маси, като камионът се е движел по маршрут и по-конкретно по ул. „Траян Танев“№ 93, която не фигурира в което и да било от представените направления за извозване. В тази насока съдът намира за необходимо да отбележи, че не споделя възражението на защитата по повод доказаността, че за процесния изминат маршрут има надлежно издадено направление, който извод е направен единствено на база посочената в представеното направление посока на движение, а именно ул. „Софийски Околовръстен път“.

С оглед на това съдът приема, че е осъществено изпълнителното деяние на нарушението по чл. 29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата, като несъмнено се доказа и че жалбоподателят Р. К. по време на проверката по неизвестни и за свидетеля Байрактаров причини, не е представил направление, издадено по реда на НУОПОЧТСО.

Съдът намира, че доводите на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, са неоснователни. Събраните гласни доказателства посредством разпита на актосъставителя, която се явява и очевидец на вмененото нарушение, категорично подкрепят последното.

Нарушението е извършено от субективна страна умишлено, като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е целял.

Нарушителят е съзнавал, че извършва транспортиране на строителни отпадъци без издадено направление по реда на НУОПОЧТСО, като е целял настъпването на общественоопасните последици, които поради чисто формалния характер на нарушението се изчерпват със самото деяние.

Санкционната разпоредба на чл. 154а, ал. 2 от Наредбата, съгласно актуалната към датата на извършване на нарушението редакция, предвижда административно наказание глоба в размер от 100 до 5000 лева за нарушение по чл. 29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата. В тази връзка прави впечатление 4 изключително широкия диапазон на предвиденото административно наказание, като в процесния случай на жалбоподателя е наложена глоба в максималния размер от 5000 лева. Така наложеният размер съдът счита за несъобразен с обществената опасност на нарушението и най-вече с тази на конкретното лице – нарушител, санкционирано за първи път за извършване на процесното нарушение.

Изложените в обжалваното НП съображения според настоящия състав не могат да обосноват налагането на глоба в максимален размер на физическо лице, на което, видно от представения трудов договор, е било възложено по служба да извърши процесното транспортиране без съответното направление. На следващо място съдът намира, че процесното административно нарушение не разкрива висока степен на обществена опасност или най-малкото не разкрива такава в този интензитет, който административнонаказващият орган е вменил на жалбоподателя. Отделно от това следва да се отбележи, че субектът на административнонаказателна отговорност не е възложителят, а физическото лице, водач на МПС, което във връзка с изпълнение на служебните си задължения е следвало да извърши процесния транспорт. По изложените съображения съдът счете, че атакуваното НП следва да бъде изменено, като размерът на наложеното административно наказание глоба бъде намален от 5000 лева до неговия законоустановен минимум от 100 лева.

В останалата си част процесното НП се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото съдът счита, че на нито една от страните не следва да се присъдят разноски. На жалбоподателя не следва да се присъждат разноски независимо че НП е изменено досежно размера на административното наказание, тъй като по същество се доказа, че нарушението е извършено и то виновно, като единствено размерът на наказанието е определен неправилно от административнонаказващия орган.