Решение № 8 от 11.01.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Смолян, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440100734 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „***“ АД гр.София против М. А.

К., в която се твърди от ищеца, че на 24.02.2022 г. ответникът, като заемател е сключил с ищцонвото дружество ,в качеството му на заемодател Договор за кредит ,.*“ („Договора“) под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай е 1 200 лв.

/хиляда и двеста лева/ и по силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на 1 200 лв.

С подписване на договора ищецът се е задължил да заплаща текущото си задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор преди сключването му на ищеца е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ). описващ всички условия по договора съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и че Кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „ VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие“, за което му е предоставена и Тарифа. Срокът на договора е определен в чл. 4 ал. 1 т. 1 — 1 година, а съгласно чл. 4 ал. 2 влиза в сила от датата на неговото подписване, което означава, че процесният договор е изтекъл на дата 24.02.2023 г.

Усвоени по кредита са следните суми на следните дати: 1. На 25.02.2022г. е усвоена сума в размер на 1000 лв. 2. На 28.02.2022 г. е усвоена сума в размер на 1000 лв; 3.

На 09.03.2022 г. е усвоена сума в размер на 500 лв. и 4. На 11.03.2022 г. е усвоена сума в размер на 500 лв. , с което е усвоен целия кредитен лимит.

Твърди се от ищеца, че ответникът е направил едно плащане в размер на 170,00 лв., с което са погасени текущи задължения и законна лихва за забава, посочени в таблицата на ИМ. По договора са останали непогасени задължения за Главница в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ - считано ог крайния срок на договора 24.02.2023г., Договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл. 4 ал. 1 т. 2 от Договора - 15 % върху усвоената главница в размер на 415,97 лв. /четиристотин и петнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ за периода от 28.03..2022 г. до 24.02.2023 г., Такса ангажимент за фиксиран 1 лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата в общ размер на 690,84 лв. претендираната сума е за периода 28.03.2022 г. до 24.02.2023 г. , Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от Договор в общ размер на 164,48 лв. за периода 27.04..2022 г. до 24.02.2023 г.,

Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от Договор в общ размер на 164,48 лв. за периода 27.04..2022 г. до 24.02.2023 г., Неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1, 2 и 3 от Договора в общ размер на 657.92 лв. за периода 27.04.2022 г. до 24.02.2023 г. , Начислени такси по чл. 20 ал. 4 от Договора за ограничаване негативни последици нри просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от Кредитополучателя в общ размер на 144 лв. за периода 27.05.2022 г. до 24.02.2023 г., Законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл. 20 ал. 3 от Договора в общ размер на 93,32 лв. / за периода 27.05.2022 г. до 24.02.2023 г„ както и Законна лихва за забава в размер на 155.85 лв. , начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на 3000 лв. и за периода от 24.02.2023 г.

/изтичане срока на договора/до 01.08.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ , както и Законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното погасяване изчислена върху всяка от дължимите/присъдени/ суми.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, дължими по процесния договор за кредит. Претендира и за разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В с.з. ищецът р. пр. не изпраща представител.

Ответникът оспорва иска чрез пълномощника си адв.М.*, като излага твърдения, че договорът за кредит е недействителен, поради което дължи връщане само на чистата стойност на кредита.Не оспорва, че е усвоил сумата от 3 000,00 лв. по договора за кредит, както и че е направил едно плащане по договора в размер на 170,00лв.Поради недействителността на договора счита, че с така извършеното плащане следва да бъде намален размера на дължимата главница, който счита за основателен до размер на сумата от 2 830,00лв., а за разликата до 300лв. искът за главницата , както и всички други искови претенции следва да се отхвърлят.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, направи следните фактически и правни изводи:

По делото е безспорно, че на 24.02.2022 год. между страните е бил сключен договор за кредит „*“, по силата на който ищецът "***“ АД гр.

София е предоставил на ответника М. А. К. кредит в размер на 3 000 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части.

В чл.1 ал.2 от Договора е предвидено, че пприди подписване на договора е избрал доброволно да ползва допълнителен пакет услуги п о вид и цена, подробно описани в приложение –Тарифа за допълнителен пакет услуги „VIP обслужване“ по продукт * и такси за ограничаване на негативните последици при просрочие.Препоръчителна цена за избрания пакет допълнителни услуги е в размер на 60% от кредитния лимит.

Съгласно чл.4 ал.1, договорът е бил сключен за срок от една година, при фиксиран годишен лихвен процент- 15 %. Уговорено е също,че върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0, 042 %.Лихвата се начислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приема, че календарният месец е с продължителност 30 дни. Предвидено е също,че кредитополучателят се задължава да не променя лихвеният процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксианв лихмен процент по см. на §1 т.5 от ЗПК, за което кредитополучателят заплаща на кредитодателя такса ангажимент, в размер на 0,07% на ден 2 върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки 30 дневен период от усвояване на главницата.ГПР по заема е 49,32%.

В чл.15 от Договора са предвидени неустойки за неизпълнение на договорни задължения на кредитополучателя-за представяне на съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора и представяне на Удостоверение за липса на задължения по чл.87 от ДОПК, както и Удостоверение за настоящ адрес, които неустойки се начисляват и прибавят към текущото задължение.

Не се спори между страните, че ответникът е усвоил по договора сумата от 3 000,00лв., както и, че е извършил едно плащане в размер на 170,00лв. , с която са погасени вземанията, подробно отразени в приложената към исковата молба справка.

Възраженията на процесуалния представител на ответника срещу предявения иск касаят действителността на сключения между страните договор за кредит. Така наведените доводи съдът счита за основателни, поради следното:

Така сключеният между страните на 24.02.2022г. договор за кредит * притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. В чл. 10 - чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания относно реда за сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, нарушаването на част от които води до неговата недействителност. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Касае се за изначална недействителност на договора, тъй като посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания са относими към момента на сключването му. Неспазването на което и да е от тези изисквания е въздигнато от законодателя в достатъчно тежък порок, водещ до недействителност на договора с правни последици, уредени в чл. 23 ЗПК.

На първо място, съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение№ 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран-изрично е уговорен само годишен лихвен процент 49, 32 %. Липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания е отнесено направеното от ответника плащане. Следователно договорът не отговаря и на изискването на чл.11ал.1 т. 12 от ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването наглавницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо на допълнителните разходи.

На следващо място съдът намира, че клаузите на чл. 4 ал. 1 т. 2. 2. и т. 2. 3., въвеждащи задължение за заплащане на „такса ангажимент“ от кредитополучателя срещу задължение на кредитодателя да не променя лихвения процент, са неравноправни и нищожни. Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В чл. 10а ал.

2 от ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението на кредита. Въведената с чл.4 ал.1 т.2.2.и т.2. 3. от процесния договор „такса ангажимент“ срещу задължение на кредитодателя да не променя лихвения процент е именно действие поусвояване и управление на кредита и се явява в пряко противоречие с чл.10а от ЗПК.

Тези клаузи са и неравноправни по смисъла на чл. 143т.5 от ЗЗП, тъй като предвидената такса от 0,07% на ден неоснователно обогатява кредитодателя за сметка накредитополучателя и на практика увеличава подлежащата на връщане сума с 25, 2 % за 1 година /съгласно уговорката в договора, че календарния месец е от 30 дни/.

В допълнение на горните аргументи за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на „такса ангажимент“, следва да се посочи и, че добросъвестността като 3 изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл. 143 от ЗЗП е пряко свързано с пояснението, че недобросъвестността следва да бъде разгледана с оглед правните й последици – постигане на значително неравновесие между правата на търговеца и на потребителя. Тази несъразмерност е значителна, когато е налице съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната неек*лентност, както и в несъответствие във възможността им да упражнят своите права за защита по договора. В конкретния случай, от начина, по който е уредено задължението на кредитополучателя за заплащане на такса за фиксиран лихвен процент /на дневна база- по 0, 07 % върху усвоената главница/, се обосновава извод и за нарушаване на добрите нрави, тъй като не е обичайна практика лихвения процент да се увеличава в такива кратки периоди /срокът на договора е 1 година/, а и е малко вероятно кредитополучателят да притежава необходимите знания и умения за изчисляване на тази такса, която води до увеличаване на подлежащата на връщане сума с близо 25%.