Решение № 2051 от 09.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2051 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20221100511278 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Р. И. В. и Н. И. В. – ответници по гр. дело № 48332/2021 г., Софийски районен съд, 27 състав срещу постановеното по него Решение № 7663/06.07.2022 г., с което е признато за установено по отношение на ответниците по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, че всеки от тях дължи разделно (при равни квоти от 1/2) на „Т.С.“ ООД с ЕИК:

******* сумата от 10 000.00 лева, представляваща неизплатена част от продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, изградени в груб строеж“, съдържащ се в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти в „груб строеж“ № 36, том III, рeг. № 2643, дело № 309/2018 г., ведно със законната лихва от 01.06.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед № 1967 по чл. 417 ГПК от 15.06.2021 г. по ч.гр.д. № 31000/2021 г. по описа на СРС, 27 състав.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Сочи се, че не била доказана установителната претенция, както и че сключеният договор между страните не бил изпълнен. Моли се за отмяна на първостепенния акт в цялост. Претендират се разноски.

Насрещната страна „Т.С.“ ООД счита жалбата за неоснователна. Иска потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба от „Т.С.“ ООД с твърдението, че дружеството е сключило договор за покупко-продажба с ответниците Н. И. В. и Р. И. В., съдържащ се в Нотариален акт № 36, том III, рег. № 2643, дело № 309 от 14.05.2018 г. на Нотариус с рег. № 386 НК с предмет продажба на ответниците на следните три недвижими имота, намиращи се на адрес: гр. София, ул. ******* а именно: апартамент № 2 – самостоятелен обект с идентификатор *** /стар идентификатор:

1

***/ със застроена площ от 86, 30 кв.м.; гараж № 2 – самостоятелен обект с идентификатор *** /стар идентификатор: ***/ и 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** /стар идентификатор:

***/, в който е изградена сградата, съставляваща УПИ IV-756, квартал 83 по плана на гр. София, местност „Кръстова вада“. Посочено е, че общата продажна цена била в размер на 62 736, 86 евро или 122 702, 63 лв., които било уговорено да бъдат заплатени по следния начин: 20 145, 05 лв. – преди подписване на нотариалния акт; 92 557, 58 лв. – първо плащане след подписване на договора, финансирано чрез банков кредит и 10 000 лв. до три работни дни след представяне в банката на удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Ответниците не заплатили последната посочена сума въпреки че на 12.08.2020 г. настъпило условието за това, когато било издадено удостоверението за въвеждане в експлоатация, което от своя страна било предоставено на ответниците. Поради незаплащане на дължимата сума ищцовото дружество подало заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение, след което било образувано изпълнително дело, по което длъжниците изплатили всичко. Тъй като длъжниците подали възражение, за ищцовото дружество възникнал правен интерес да инициира исково производство.

Въз основа на изложеното е отправено искане до съда да бъде установено спрямо ищеца съществуването на вземането от ответниците по делото Н. И. В. и Р. И. В. в общ размер на 10 000 лв. /по 5 000 лв. всеки от тях/ - остатък от договорна продажна цена на трите обекта, ведно със законна лихва върху тази сума от 01.06.2021 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане.

Ответниците са оспорили исковата претенция по основание и размер. Посочили са, че ищецът не е изпълнил договора. Недвижимите обекти предмет на договора не отговаряли на изискванията по ЗУТ. Сградата нямала изградена ВиК мрежа.

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, изградени в „груб строеж“ № 36, том III, рег. № 2643, нот. дело № 309/2018 г. на Нотариус с рег. № 386 и район на действие СРС със страни „Т.С.“ ООД /продавач/ от едната страна, а от другата Н. И. В. и Р. И. В. /купувачи/. Предмет на договора са следните самостоятелни обекти: апартамент № 2 с идентификатор: *** със застроена площ от 86, 30 кв.м.; гараж № 2 с идентификатор: *** и 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор: ***, в който е изградена сградата, съставляваща УПИ IV-756, квартал 83 по плана на гр. София, местност „Кръстова вада“. Продажната цена на цитираните имоти е в размер на 62 736, 86 евро или 122 702, 63 лева. Тази сума е предоставена от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД под условието за обезпечаване на отпуснат кредит за покупка на имота. В т. I I от договора е изразено съгласие от купувача дължимата цена да бъде заплатена на три пъти: първата сума в размер на 92 557 лв. по сметка в „Прокредит банк“ ЕАД, с която ще бъде погасен частично кредит, отпуснат от банката на дружеството. Второто плащане в размер на 10 000 лв. се заплаща по сметка на дружеството в три работни дни след предоставяне в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата и удостоверение за тежести от Службата по вписванията при СРС за вписана първа по ред ипотека върху имотите в полза на банката. Третата сума от 20 145, 63 лв. била платена преди сключването на договора.

В производството е представено Удостоверение № 661/12.08.2020 г., издадено от Главен архитект на Столична община за въвеждане в експлоатация на строеж, намиращ се в поземлен имот с идентификатор ***, УПИ IV-756, квартал 83 по плана на гр.

София с адрес: гр. София, ул. „*******“ ******* с възложители изчерпателно изброените в него лица между които и това на двамата ответници. В удостоверението е посочено, че липсват ограничения за използването на имота.

Според Удостоверение от Службата по вписванията № 55723/2020 г. за периода 14.05.2018 г. – 12.11.2020 г. за цитирания гараж има учредена договорна ипотека, обезпечаваща паричната сума, отпусната като кредит за покупката на недвижимия имот. В Удостоверение от Службата по вписванията № 55722/2020 г. за периода 14.05.2018 г. – 12.11.2020 г. е посочено, че за цитирания апартамент има учредена договорна ипотека, 2 обезпечаваща паричната сума, отпусната като кредит за покупката на недвижимия имот.

Ответниците са представили в производството писмо от „Софийска вода“ АД с изх. № ТУ-1928/21.06.2016 г. адресирано до „Т.С.“ ЕООД, в което е посочено, че дружеството не разполагало с информация за редовно изграден и въведен в експлоатация уличен водопровод, преминаващ пред лицето на имота.

В своето Решение № 766/06.07.2022 г. съдът след преценка на доказателствата по делото е приел, че между страните има валидно сключен договор за покупко-продажба на трите процесни имота. Два от имотите били на етап „груб строеж“, което обуславяло издаването на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж. Представеното писмо от „Софийска вода“ АД било издадено две години преди сключването на договора. Съдът е съобразил, че за издаването на цитираното удостоверение било необходимо заявителят да представи договори с комуналните дружества за присъединяването им към преносната мрежа. По тези съображения е уважен искът на „Т.С.“ ЕООД.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Спорният по делото въпрос е дали е настъпило предвиденото в договора за покупкопродажба на недвижими имоти, изградени в „груб стореж“, сключен на 14.05.2018 г. условие за плащане на втората сума от продажната цена в размер на 10 000 лв. предвиден в т. II, съобразно посоченото в него задължение на продавача преди плащане на сумата да предостави разрешение за ползване или разрешение за въвеждане на сгради в експлоатация.

От неоспорения нотариален акт, както и предвид обявените за безспорни между страните обстоятелства по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав приема, че по делото е доказано наличието на сключен между страните договор за покупко-продажба на недвижими имоти в изискуемата от закона форма, включително задължението да се изплати на продавача втората сума в размер на 10 000 лв.

Твърдението на ответниците, че ищцовото дружество не им предоставило удостоверението за въвеждане в експлоатация е неоснователно, тъй като към подадената искова молба е приложено процесното Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 661/12.08.2020 г., поради което се счита, че то е достигнало да знанието на ответниците и е възникнало основанието да платят дължимата сума. Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право – чл. 235, ал. 3 ГПК.

Не следва да се обсъжда твърдението, че дружеството-продавач не е предоставило в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 661/12.08.2020 г. То е направено едва в устните състезания пред първоинстанционния съд.

Защитата на ответниците се основава на твърдението, че строежът не отговарял на изискванията на ЗУТ за въвеждането му в експлоатация, тъй като сградата нямала изградена ВиК мрежа. Действително свързването на вътрешните инсталации на строежа с общите мрежи се извършва въз основа на договор – чл. 177, ал. 5 ЗУТ. Представянето на такъв договор е едно от изискванията за издаване на разрешение за въвеждане в експлоатация – чл.

3

177, ал. 1 ЗУТ. Приложеното по делото Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 661/12.08.2020 г. е издадено на основание чл. 177, ал. 3 ЗУТ, т.е. следва да се приеме, че вътрешните водопроводни инсталации са свързани с общата мрежа. Предоставеното с отговора на исковата молба писмо от „Софийска вода“ АД с изх. № ТУ-1928/21.06.2016 г. до „Т.С.“ ЕООД, в което е посочено, че дружеството не разполагало с информация за редовно изграден и въведен в експлоатация водопровод е с дата 21.06.2016 г., която предхожда с четири години и два месеца датата на издаване Удостоверението за въвеждане експлоатация, която е от 12.08.2020 г.

Поради това първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски се дължат на въззиваемата страна. Същата е поискала присъждането им за адвокатско възнаграждение, но не е представила списък по чл.

80 ГПК, както и доказателства за извършването им. Поради това на въззиваемата страна не се следват разноски.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7663/06.07.2022 г. постановено по гр. дело № 48332/2021 г., Софийски районен съд, 27 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4