Определение № 14387 от 06.11.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 3384/2026
- Вид
- Определение № 14387
- Подписан
- 06.11.2026
- Състав
- Янка Ганчева
Цитирани разпоредби
- чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 69а · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14387
Варна, 06.11.2026 г.
Административният съд - Варна - XXII състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
ЯНКА ГАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Янка Ганчева административно дело № 3384/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал.2 от АПК вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С. Ю. Й. от [населено място], против Заповед на прилагане на ПАМ № 26-0433-000178/30.06.2026 г., издадена от началник РУ 01 Варна, към ОДМВР Варна, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП– временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че е налице липса на предмет и компетентност на органа издал акта, тъй като производството по издаване на НП е прекратено със заповед на административнонаказващия орган. Недоспустимо е да съществува действаща ПАМ за отнемане на СУМПС по административен ред, когато отговорността се реализира по реда на НК, липсва прокурорско постановление за наложена мярка по реда на чл. 69а от НПК. В хода на производството не е доказано, че Й. има качеството „водач“ на МПС за да бъде приложена мярка по чл. 171 от ЗДвП, автомобилът на Й. е бил паркиран в близост до районното управление и същия не го е управлявал. Приложените към преписката доказателства са противоречиви, вкл. относно часа в който се твърди, че е спрян за проверка. По изложените доводи моли да се спре предварителното изпълнение на оспорената заповед.
Съдът, за да се произнесе по направеното искане съобрази приложените доказателства и достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се налагат ПАМ, се извършва по реда на АПК, а съгласно нормата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, като законодателят е приел, че с оглед характера на регулираните обществени отношения са налице обстоятелствата на закона за допускане на предварително изпълнение на тази категория индивидуални административни актове. Този вид заповеди, за които общото правило за суспензивния ефект на жалбата е неотносим, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 ЗДвП се прилага нормата на чл. 60 АПК, уреждаща общите основания за допускане на предварителното изпълнение. От това следва, че във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 4 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Ето защо, за да се приеме, че съществува основание за спиране, жалбоподателят следва да установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява.
Така направеното искане за спиране изпълнението на заповедта е процесуално допустимо, по арг. от чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, съобразно които допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, като при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение.
Съдът констатира, че жалбоподателят не е обосновал труднопоправими вреди, които ще понесе пряко или косвено от предварителното изпълнение на административния акт. Настоящият състав на съда приема, че изложените доводи не навеждат на правния извод за търпяна значителна или труднопоправима вреда. В случая предмет на правна преценка е дали ще настъпи значителна или труднопоправима вреда за жалбоподателя, която да е противопоставима на защитаваните с акта обществени интереси. Изхождайки от регулираните с нормативния акт обществени отношения, съдът намира, че следва да съобрази превеса на защита именно на тези обществени отношения, посочени в чл. 171, ал. 1 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Вреда за жалбоподателя не е доказана, а в негова тежест е да докаже, че ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които преодоляват по значимост обществения интерес от предварителното изпълнение на акта. Наведените от жалбоподателя твърдения в искането не са от категорията по чл. 60, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, поради което не са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта. Не са ангажирани доказателства, че се осуетяват трудови задължения.
Както бе посочено по-горе, в тежест на оспорващия е не само да мотивира, но и да докаже настъпването на значителна или труднопоправима вреда за него от предварителното изпълнение на административния акт, което в настоящия случай не е сторено.
От представените доказателства не би могло да се направи извод, че от предварителното изпълнение за молителя, ще настъпят трудно поправими вреди. Причините посочени от жалбоподателя като основание за спиране са досежно законосъобразността на акта, но не и такива за спиране на предварителното изпълнение. Възражения обективирани в искането за спиране изпълнението касаят спора за законосъобразността на оспорения административен акт, те са предмет на разглеждане по съществото на спора по настоящото адм. дело, но не са обстоятелства обосноваващи спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение. Значителни или трудно поправими вреди не се предполагат и не могат да бъдат изведени само от характера на заповедта, защото по силата на закона е презюмиран общественият интерес за допускане на предварителното й изпълнение.
Оспорващият следва да обоснове вероятността от настъпването на вредите, техният вид и размер, с оглед преценката за значителността и поправимостта им, каквито доказателства в тази насока съдът приема, че не са ангажирани.
Съдът приема, че в настоящия случай не са ангажирани доказателства от страна на молителя, които да бъдат противопоставими на заложения в закона обществен интерес. Тежестта за доказване на тези обстоятелства, от което молителят черпи изгодни за себе си правни последици е на страната, която го твърди. Не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта ще доведе до настъпването на значителни или трудно поправими вреди за молителя. Посочените в искането основания са извън приложното поле на хипотезите предвидени в разпоредбите на АПК, при които съдът може да постанови спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Евентуално претърпените от молителя вреди подлежат на обезщетяване в случай на отмяна на обжалваната заповед.
По изложените съображения съдът намира, че искането за спиране следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Ю. Й. от [населено място], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед на прилагане на ПАМ № 26-0433-000178/30.06.2026 г., издадена от началник РУ 01 Варна, към ОДМВР Варна, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложена на С. Й. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП– временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 /седем/ дневен срок .
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и ответника.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�