Решение № 1049 от 07.12.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. Стара Загора, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина П. при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина П. Гражданско дело №

20225530102639 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ.

Ищцата Д. М. Т. изнася в исковата молба, че на 04.02.2014 г., на основание чл.68 ал.1, т.1 от КТ сключила за първи път трудов договор с Вечерно средно училище ”Захари Стоянов” гр. Стара Загора. Същият бил прекратен със заповед №2/04.02.2015 г. На 04.02.2015г. била сключила нов трудов договор с ответника, отново на основание чл.68 ал.1, т.1 от КТ за същата работа за една година. На 05.02.2016 г. и била връчена заповед № 2 за прекратяване на договора, поради изтичане на срока. На 08.02.2016 г. бил предоставен трудов договор №2/08.02.20216 г., вече за неопределено време , който тя била подписала. На 03.11.2021г. получила предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение с основание чл.328, ал.1, т.10 Б и на 03.02. получила заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №2/26.01.2022 г., считано от 03.02.2022 г. Брутното трудово възнаграждение било в размер на 1859.42 лева за месец Януари 2022г. От 02.10.2015г. се била пенсионирала и получила пенсия за осигурителен стаж и възраст. Малко след като й бил прекратен трудовия договор от 03.02.2022 г., отишла в училището и поискала да й изплатят 2 брутни трудови възнаграждения, съгласно чл. 222 ал. 3 от КТ. Било й отказано с мотива, че била изтекла погасителна давност и вече това обезщетение не й се дължало.

Ищцата не била съгласна с тази констатация, поради което подава настоящата искова молба.

Ищцата правилно била сключила трудов договор на основание чл. 68 ал. 1, т. 1 от КТ с Вечерно средно училище ”Захари Стоянов” гр. Стара Загора за срок от една година, тъй като била новопостъпил работник. Вторият договор обаче също бил сключен като срочен за една година на основание чл. 68 ал. 1, т. 1 от КТ . Този договор противоречал на чл. 68 ал. 3 и ал.

1

4, където се казвало, че такъв договор се сключвал по изключение за работи и дейности, които нямали временен, сезонен или краткотраен характер. Видно от пар. 1, т. 8 от КТ, изключение било налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Длъжността „хигиенист” нямала временен, сезонен или краткотраен характер. Не било налице и изключението описано в пар. 1, т. 8 от КТ, освен това такова не било и посочвано в трудовия договор, което да обоснове срочността му. За това съгласно чл. 68, ал. 5 се приемало, че този договор бил за неопределено време. След като бил за неопределено време нямало как да се прекрати, поради изтичане на срока и се прекратявал едва с предизвестие изх. №29/03.11.2021 и издадената заповед №2/26.01.2022 г., а именно от 03.02.2022 г.

Следователно нямало как да е изтекла давността по чл. 222 ал. 3 от КТ, която била 3 години , съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ.

Искането до съда е да осъди ответника Вечерно средно училище ’’Захари Стоянов”, ЕИК000803515 представлявано от директора Георги Николаев Еремиев, с адрес гр. Стара Загора , ул. ”Ангел Кънчев” № 82, да заплати на Д. М. Т., ЕГН **********, ***, сумата от 3718.84 лева , на основание чл. 222, ал. З, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца, при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира и направените разноски, съобразно списък на разноските.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна:

Ответната страна твърди, че искът е допустим.

От името на ответника Вечерно средно училище "Захари Стоянов" се заявява, че изложените в исковата молба твърдения и направените въз основа на тях правни изводи в голямата си част не отговаряли на истината и поради това се оспорват, както по основание, така и по размер.

Ответната страна не оспорва, че ищцата била работила във Вечерно средно училище "Захари Стоянов" като това се случило с поредица от трудови договори, сключени последователно или с кратко прекъсване между тях. Хронологично трудовите правоотношения се развивали в следната последователност:

1. Трудов договор № 2/04.02.2014 г. с начало на постъпване на работа, считано от 05.02.2014 г. за срок от една година.

2. Следва прекратяване на трудов договор № 2/04.02.2014 г. със Заповед № 2/04.02.2015 г., считано от 05.02.2015 г., поради изтичане на срока.

3. Трудов договор № 2/04.02.2015 г. е начало на постъпване на работа, считано от 05.02.2015 г. за срок от една година.

4. Следва прекратяване на трудов договор № 2/04.02.2015 г. със Заповед № 2/05.02.2016 г., считано от 05.02.2016 г. - поради изтичане на срока.

5. Трудов договор № 2/08.02.2016 г., считано от 08.02.2016 г., сключен за 2 неопределено време.

6. Последният трудов договор бил прекратен с тримесечно писмено предизвестие от работодателя, като след изтичането на предизвестието е издадена Заповед № 2/26.01.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 03.02.2022 г.

Видно от Писмо изх. № 1056-23-765#1 от 20.10.2021 г. на ТП на НОИ - Стара Загора на 02.10.2015 г. ищцата Д. Т. упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и от 02.10.2015 г. получила такава.

С исковата молба се претендирало заплащане от страна на ответника на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 3718,84 лв., представляващо две брутни трудови възнаграждения на ищцата. Тази претенция на ищцата била неоснователна поради следните причини: За да възникнело правото за получаване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ били необходими няколко материалноправни предпоставки, които да са налице едновременно. Това били: На първо място - прекратяване на трудовото правоотношение, без значение от основанието, на което е прекратено. На второ място - към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно КСО. За определяне на размера на самото обезщетение била от значение и продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при съответния работодател - дали той бил работил повече или по-малко от 10 години при него.

Безспорно в конкретния случай ищцата Д. Т. била работила при ответника, когато придобила право на пенсия - на 02.10.2015 г. Тогава същата се намирала при действието на Трудов договор № 2/04.02.2015 г., който бил прекратен на 05.02.2016 г. С прекратяването на този трудов договор възникнало правото на ищцата да получи обезщетението по чл.222, ал.

3 от КТ, което за нея би било в размер на две брутни месечни заплати, изчислени към месеца, предхождащ дължимостта на обезщетението. От този момент нататък (05.02.2016 г.) ищцата можела да предяви претенциите си за изплащане на това обезщетение от работодателя. Тя обаче не го сторила, поради което към настоящия момент правото за получаване на това обезщетение било погасено по давност, с изтичане на три години от 05.02.2016 г. Неоснователни били твърденията в исковата молба, че това обезщетение било дължимо и при прекратяване на безсрочния трудов договор № 2/08.02.2016 г., което прекратяване настъпило на 03.02.2022 г. Без връзка с правния спор били разсъжденията относно предишните срочни трудови договори, сключвани с ищцата. Те били прекратени по съответния ред и тяхното прекратяване не било оспорвано от страна на ищцата. Не било налице противоречие с материалноправна норма или с житейската практика да бъдат сключени два срочни договора за по една година, още повече, че законодателят бил дал възможност за това. След прекратяване на втория срочен трудов договор имало три дни, в които ищцата не била в трудовоправни отношения с работодателя като едва на 08.02.2016 г. сключила последния трудов договор, който бил за неопределено време. Към този момент Д.

Т. вече била пенсионер и ако искала, можела да получи обезщетението си по чл. 222, ал. 3 от КТ след прекратяване на договора, по времето на който било настъпило правото на пенсия.

Неоснователни били изводите в исковата молба, че двата срочни трудови договора и 3 сключеният по-късно безсрочен такъв представлявали едно трудово правоотношение, което било прекратено едва на 03.02.2022 г. Нямало доказателства по делото, че страните били договорили такова трудово правоотношение. Напротив налице били редица писмени доказателства, които били приложени по делото, които установявали, че с подписването на отделните договори, страните били изразили ясно каква е волята им - да сключат два срочни трудови договора, а няколко дни след прекратяване на втория срочен трудов договор да сключат договор за неопределено време. В конкретния случай била неприложима разпоредбата на чл. 68, ал. 5 от КТ за приравняване на сключените между страните срочни трудови договори като такива за неопределено време. Напротив, това били срочни трудови договори и като такива били прекратени. Нито една от заповедите за прекратяване на двата срочни трудови договора не била оспорвана от ищцата по съответния ред, в законоустановения срок. Всяка една от тези заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение (Заповед № 2/04.02.2015 г. и Заповед № 2/05.02.2016 г.) били стабилни актове, които до тяхната отмяна се считали за законосъобразни и били влезли в сила.

Недопустимо било в друго исково производство, каквото е настоящото по чл. 222, ал. 3 от КТ, инцидентно да се въвеждат твърдения за недействителност на клаузи от трудови правоотношения, които действали преди и били прекратени с влезли в сила заповеди за прекратяване. Извън посочените по-горе аргументи относно срочните трудови договори твърдението в исковата молба, че същите представлявали един договор за неопределено време, се заявява, че за конкретния случай било налице изключението, посочено в чл. 68, ал.

4 от КТ, което гласяло: "По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок наймалко една година може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година". Именно такъв бил настоящият случай - с ищцата бил сключен повторен трудов договор, който бил за една година, следователно не било в нарушение на чл. 68, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Налице били и някои от критериите, изброени в § 1, т. 8 от ДР на КТ, които обосновавали необходимостта от сключване на два последователни срочни трудови договора. През 2012 г. Вечерно средно училище "Захари Стоянов" било разположено на четвърти етаж на сградата на IX ОУ, гр. Стара Загора.

Сградата на IX ОУ към онзи момент била в лошо състояние, с необходимост от основен ремонт. През 2014 г., поради наистина лошото състояние на сградата, особено на четвъртия, последен етаж, възниквала необходимостта от допълнителен помощен персонал - хигиенист, който да се включи в ежедневното почистване на сградата. В този период имало постоянни течове от покрива, избивал мухъл и ежедневно падала мазилка, която трябвала да бъде почиствана. Именно в този период (от 04.02.2014 г.) била назначена като хигиенист ищцата Д. Т.. Първоначално договорът й бил срочен - за една година, тъй като ръководството на училището имало уверението, че Община Стара Загора съвсем скоро ще започне ремонт на сградата. В очакване на ремонта, директорът на училището назначавал допълнителния хигиенист временно, с идеята, че след основен ремонт на сградата, може би нямало да има необходимост от двама хигиенисти за поддържането на един етаж, който ползва Вечерното 4 училище. По независещи от ръководството на училището причини ремонтът на сградата се бавил и бил отлаган няколко пъти, което налагало повторното сключване на едногодишен срочен договор с ищцата. Виждайки, че и след изтичането на втория срочен трудов договор на ищцата (на 05.02.2016 г.) все още не било ясно кога ще бъде направен ремонтът директорът пристъпвал към сключване на постоянен трудов договор с Д. Т., тъй като законът не позволявал сключването на последващ - трети срочен трудов договор. Едва през 2018 г. ВСУ "Захари Стоянов" било преместено временно в сградата на СУ "Георги Райчев", а на сградата на IX ОУ започвал основен ремонт. През учебната 2019/2020 г. Вечерното училище било върнато вече в ремонтираната сграда на IX ОУ, където се помещавало и към настоящия момент. В този период обаче трудовият договор на ищцата бил вече за неопределен срок и неговото действие и прекратяване било подчинено на други разпоредби на КТ. В периода на действие на срочните трудови договори, сключени с ищцата, видно от изложеното по-горе били налице икономически, технологически и други обективни причини по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на КТ, които обосновавали сключването на два последователни срочни трудови договора. Поради тази причина не можело да се възприеме твърдението в исковата молба, че срочните трудови договори са станали безсрочен договор, който бил прекратен едва на 03.02.2022 г. Именно поради това правото на обезщетение по чл. 222, ал.

Разпечатката съдържа 34 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d3865a0-eb1c-426a-8ea2-5131a21b0ca1