Решение № 592 от 11.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Катина Минева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20254100500869 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.06.2025 година, постановено по гр. дело № 23 по описа на Еленски районен съд за 2025 година, спрямо “АГРО-СОЛЕЙ“-ЕООД, село Сливовица, Златаришко, е прието за установено, че дължи на „СЕРЕС“-ЕАД, гр. Сливен, вземания за наемна цена и договорни лихви по две споразумения. Отхвърлен е искът за лихва за времето от 11.1020**година насетне. В полза на ищеца са присъдени разноски.

В частта, с която исковете са уважени решението е обжалвано от “АГРОСОЛЕЙ“-ЕООД, село Сливовица, Златаришко, с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо претенциите със законните от това последици – присъждане на разноски за две инстанции.

Вземанията били погасени по давност, уговорката за лихва била недействителна, защото споразуменията, в които е предвидена, не били сключени в писмена форма с нотариална заверка на подписите, както това е сторено с основния наемен договор.

По делото останало недоказано твърдението наемодателят-ищец да е предал имотите на наемателя.

Ответникът по жалбата - „СЕРЕС“-ЕАД, гр. Сливен – е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Претендира разноски за въззивното производство.

1

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл.79, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 232, ал. 2, предложение първо, от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - „СЕРЕС“-ЕАД, гр. Сливен - излага в исковата си молба, че на 26.07.20** година с ответното дружество сключили договор за наем на земеделски земи за срок от пет стопански години и наемна цена от 1 655,04 лв. на година. Заради неизпълнение на задължението на наемателя за плащане страните постигнали две споразумения; с последното – от 07.08.20** година, уговорили нов падеж на вземането за наемна цена – 31.01.20** година, и лихва върху дължимите суми. По реда на настоящото производство се търси признаване на вземането за наемна цена за стопанските години от 2018/20** до 20**/20**година в размер на 8 275,20 лв., и договорна лихва върху наемната цена за съответната стопанска година от 07.10.20** година до 07.10.20** година.

Претендира и разноски.

Ответната страна – “АГРО-СОЛЕЙ“-ЕООД, село Сливовица, Златаришко оспорва исковете с доводи, аналогични на оплакванията по жалбата. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическата обстановка и следващите от нея изводи, посочени в мотивите на атакуваното решение. На основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Доводите на ответната страна са неоснователни. В разрез с изявлението на ответника по чл. 3 и 4 от договора е възражението му, че не е получил ползването на наетите имоти. Цитираните клаузи сочат обратното.

Валидността на споразумението, договарящо лихви, не се влияе от формата на договора, когото допълва или изменя, а от разпорежданията на закона. Последният урежда наема като принципно неформален договор. Затова споразумението от 07.08.20** година валидно уговаря лихви.

Според чл. 114, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Със споразумението от 07.08.20** година страните са предвидили нов падеж на вземането за наемна цена – 31.01.20** година. Давността, съгласно чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗЗД тече от тази дата и към момента на предявяване на иска – 13.01.20** година, не е изтекла.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 1 200 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

2

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 13.06.2025 година, постановено по гр. дело № 23 по описа на Еленски районен съд за 2025 година.

Осъжда “АГРО-СОЛЕЙ“-ЕООД, село Сливовица, Златаришко, да заплати на „СЕРЕС“-ЕАД, гр. Сливен, сумата от 1 200 (хиляда и двеста лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3