Акт от 18.07.2022, Административен съд - Монтана

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 307/18.07.2022 г. гр. Монтана

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: Соня Камарашка при секретаря Александрина Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 214 по описа за 2022г. на Административен съд - Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр чл.197, ал.2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано е по повод подадена жалба от Т.М.В. *** против Решение №66 от 12.05.2022г. издадено от И.д. Директор на ТД на НАП Велико Търново с което е оставена без уважение жалбата му и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№С 220012-022-0025520/26.04.2022г. издадено на основание чл.200 и чл.205 във вр. чл.195, ал. 1-3 от ДОПК по изп. дело

№12040042559/2004г. от П*** В*** на длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана. В жалбата се твърди, че е налице погасяване на публичните вземания поради изтекла погасителна давност, съгласно нормата на чл.171, ал.1 от ДОПК тъй като публичните вземания са погасени с изтичането на 5 годишен давностен срок. Излага доводи, че не е налице прекъсване на давността, като е следвало да се уважи и направеното от него възражение за изтекла давност като се прекрати изпълнителното дело. Наложеното обезпечение не съответства на вземането му и е несъразмерно, за което липсват мотиви изложени от страна на публичния изпълнител довели до налагане на възбрана върху недвижими имоти.

Излага и доводи за нищожност на издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки, поради липса на мотиви и компетентност за издаването му. При тези доводи моли за отмяна на решението и потвърденото ПНОМ.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, като поддържа жалбата си. Представя издадено му Удостоверение с Изх.№120202200132751 от 05.07.2022г. от ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана с отразено в него липса на задължения. По съществото на делото се моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него ПНОМ, като се излагат доводи за нищожност на ПНОМ досежно липсата на доказателства на публичния изпълнител да е възлагано изпълнителното производство, както и по отношение на останалите посочени по делото публични изпълнители, факта че по представеното удостоверение за него липсват задължения, както и че наложените обезпечителни мерки са несъразмерни.

Ответникът по оспорването - Директор на ТД на НАП - Велико Търново, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт А.М. намира жалбата за неоснователна, а решението по жалба срещу ПНОМ издадено от и.д. Директор на ТД на НАП - Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на В. и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№С 220012-022-0025520/26.04.2022г. издадено от старши публичен изпълнител за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. В писмено становище развива подробни доводи в тази насока.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган административна преписка.

По допустимостта.

Жалбата е подадена от надлежна страна за която обжалваният акт е неблагоприятен и в преклузивния седемдневен срок по чл. 197, ал.

2 от ДОПК на 26.05.2022г. е заведена в Административен съд – Монтана с вх.№1184, като обжалваното решение е изпратено по пощата до жалбоподателя и е получено лично на 20.05.2022 г. видно от известие за доставяне на л.9 от делото, което налага извода за нейната допустимост.

От фактическа страна съобразно приетите и приобщени по делото писмени доказателствени средства, намира за установено следното:

От представената по делото административна преписка е видно, че в ТД на НАП офис Монтана е на производство изп. д. №12040042559/2004г. след приемането му от Агенция за държавни вземания с длъжник настоящият жалбоподател, за дължими от него суми по наложени глоби с НП, разноски и такси по водени съдебни производства и издадени по тях изпълнителни листове, актове за установяване на задължения и др. ведно с дължимата лихва. Изпратено му е съобщение за доброволно изпълнение изх.

№42559/2004/000001/02.06.2005г. от Агенция за държавни вземания РД – гр.Видин от публичен изпълнител П*** П*** за възникнали задължения по издадени Наказателни постановления /НП/, с разписка съобщението е връчено лично на жалбоподателя, без да е отразена дата на получаването. Изпратено е съобщение за доброволно изпълнение изх. №42559/2004/000003/28.02.2007г. от Агенция за държавни вземания РД – гр.Видин от публичен изпълнител М*** С*** за възникнали задължения по издадени НП в размер на общо 1250,00лева и разноски, което е връчено на жалбоподателя лично на 07.03.2007г.

С Постановление

№42559/2004/000009/15.05.2007г. на АДВ при РД гр.Видин от публичен изпълнител М*** С*** са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на жалбоподателя – възбрана върху описани недвижими имоти. Постановлението е съобщено на жалбоподателя В. лично на 21.05.2007г.-, видно от известието за доставка на л.44 по делото, като липсват доказателства същото да е обжалвано и не се твърди от страните по делото.

С Постановление

№42559/2004/000012/05.08.2008г. на АДВ при РД гр.Видин от публичен изпълнител П*** В*** са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на жалбоподателя – запор по всички банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми предоставени за доверително управление във всички регистрирани търговски банки в РБългария.

От приложените по делото Разпореждания за присъединяване на публичен изпълнител П*** В*** и С*** Д*** през 2016г., 2017г. и 2018г., видно от л.20-40 по делото на основание чл.217, ал.2 от ДОПК публичните изпълнители са присъединили и други публични задължения на длъжника настоящ жалбоподател към изпълнителното дело. Всички разпореждания за присъединяване са връчени лично на жалбоподателя, като липсват доказателства да са обжалвани, а и такива не се твърдят от страните.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С180012-022-0047967 от 05.07.2018г. на ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана от публичен изпълнител П*** В*** са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на жалбоподателя – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление в Общинска банка и Ю*** и Еф Д*** България АД за сумата от 62069,13лева, връчено при отказ от 23.07.2018г. от страна на В..

С възражение вх.№94-Т-22 от 01.04.2022г. по описа на ТД на НАП Велико Търново офис Монтана жалбоподателя е навел искане за погасяване по давност на задълженията му, като е посочил 14 бр. позиции по издадени НП, фиш и АУЗД, ведно с дължимите суми по тях.

По депозираното от жалбоподателя възражение е издадено Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение, съгл. чл.225 от ДОПК с изх.№С220012-035-0241592/03.05.2022г., което е изпратено по електронен път на жалбоподателя.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки

/ПНОМ/ изх.№С 220012-022-0025520/26.04.2022г. издадено на основание чл.200 и чл.205 във вр. чл.195, ал. 1-3 от ДОПК по изп. дело

№12040042559/2004г. от П*** В*** на длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана по отношение на длъжника настоящ жалбоподател е наложена възбрана върху земя и сграда, стопански двор на АПК с.С*** , връчено по електронен път на В. на 17.04.2022г.

Недоволен от издаденото ПНОМ жалбоподателя е обжалвал същото пред Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново, които с оспореното Решение №66/12.05.2022г. е оставил жалбата на В. без уважение и е потвърдил като правилно и законосъобразно ПНОМ изх.№С 220012-022-0025520/26.04.2022г. издадено на основание чл.200 и чл.205 във вр. чл.195, ал. 1-3 от ДОПК по изп. дело

№12040042559/2004г. от П*** В*** на длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана.

По делото е приложена Заповед №1276/07.04.2022г. на изп. директор на НАП за определяне на изпълняващ длъжността Директор на ТД на НАП гр.Велико Търново, К*** В*** издател на оспореното решение.

В настоящето производство като доказателство е прието от жалбоподателя Удостоверение с Изх.№120202200132751 от 05.07.2022г. от ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана на основание чл.87, ал.6 от ДОПК с отразено в него липса на задължения от страна на жалбоподателя. От ответника са представени и приети справка за общите задължения но Т.М.В. актуална към 06.07.2022г., в която в първата графа задължения – е посочено няма задължения, а във втората са посочени справка за задълженията, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител към 06.07.2022г., както и справка за погасените по давност/отписани задължения към 06.07.2022г.

Приложена е история за възлагане по ЗЛ, от която е видно общо задължения от страна на жалбоподателя от 4672,41лева на л.72 от делото. От писмена справка приложена на л.71 по делото е видно, че П*** В*** е назначен по служебно правоотношение в ТД на НАП Велико Търново, Дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“, сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“ – ИРМ Монтана от 01.01.2010г. до 31.05.2016г. на длъжност „публичен изпълнител и от 01.06.2016г. до датата на справката – 12.07.2022г. на длъжност „старши публичен изпълнител“. С*** Д*** е заемала по служебно правоотношение в ТД на НАП Велико Търново, Дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“, сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“ – ИРМ Монтана за времето от 20.10.2014г. до 31.05.2022г. включително длъжността „публичен изпълнител“.

Приложено е по делото история за възлагане на ЗЛ, като видно от отразен Акт за възлагане от 29.05.2018г. изп. дело на жалбоподателя е възложено на публичен изпълнител П*** В*** , като са налице и отразени по номера актове за временно възлагане и на други публични изпълнители.

Съдът, намира за установено от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът следи служебно за допуснати нарушения при издаване на обжалвания административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК, дори да няма наведени доводи за това, като е длъжен да се произнесе и относно нищожността на оспорения акт. Съдът намира, че решението е издадено от компетентен орган съобразно правомощията му по чл.

197, ал. 1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма и при изложени мотиви, от които могат да се направят нееднозначни изводи за волята на административния орган.

Видно от приложените по делото доказателства изпълнителното производство №12040042559 срещу жалбоподателя е образувано през 2004г. пред Агенция за държавни вземания. От 01.01.2010 г. Агенцията за държавни вземания се влива в НАП към която преминава и принудителното изпълнение при събиране на публичните вземания. От приложената по делото писмена справка е видно, че П*** В*** е назначен по служебно правоотношение в ТД на НАП Велико Търново, Дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“, сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“ – ИРМ Монтана от 01.01.2010г. до 31.05.2016г. на длъжност „публичен изпълнител и от 01.06.2016г. до датата на справката – 12.07.2022г. на длъжност „старши публичен изпълнител“.

Снежана Д*** е заемала по служебно правоотношение в ТД на НАП Велико Търново, Дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“, сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“ – ИРМ Монтана за времето от 20.10.2014г. до 31.05.2022г. включително длъжността „публичен изпълнител“. От история за възлагане на ЗЛ представена по делото е видно, че на публичен изпълнител П*** В*** с конкретен акт за възлагане воденото изп. производство се е намирало при него, като такива актове за временно възлагане са били издавани и на други публични изпълнители извършвали отделни действия по изпълнителното производство. Наред с това всички изпълнителни действия са били надлежно съобщавани на жалбоподателя и същият е разполагал с правна възможност да ги обжалва при несъгласие. Поради което твърденията му за нищожност на ПНОМ досежно компетентност на неговия издател са неоснователни. Още повече, че твърденията му за нищожност на предходни Постановления за налагане на възбрана и запор не са относими към настоящето производство, за което жалбоподателя има процесуална възможност да сезира по горестоящия административен орган, а след неговото произнасяне и съда.