Решение № 393 от 02.07.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Враца, 02.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Цв. И.ов при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от И. Цв. И.ов Гражданско дело №

20221420103499 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 13 от ГПК – основно производство.

Образувано е по искова молба, подадена от „Николови-Транс” ЕООД с ЕИК 203490522 и адрес на управление гр. Враца, ул. „Родопи“ № 3 срещу И. К. Т. с ЕГН ********** и адрес гр.******.

В същата се твърди, че страните са били в трудовоправни отношения по силата на трудов договор № 133 от 01.10.2021 г. в периода от 01.10.2021 г. до 01.01.2022 г., по силата на който ответникът е изпълнявал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. Поддържа се, че длъжността на ответника е свързана с отчетнически функции, че съгласно трайната практика на Върховния касационен съд дори и длъжностната характеристика на служителя да не предвижда такива функции, те могат пряко да произтичат от естеството на възложената трудова дейност, както е и в разглеждания случай, че ответникът е запознат с длъжностната характеристика и изискванията за заемане на длъжността и за него са възникнали всички отговорности и задължения, присъщи за нея, както и че ответникът при постъпването си на работа е декларирал, че е уведомен за възможността от него да се търси дисциплинарна и имуществена отговорност. Поддържа се също, че за срока на наличното между страните правоотношение ищецът е превел на ответника сумата 23 700,00 лева, които били за трудово възнаграждение, командировъчни пари и покрИ.е на разходи по транспорта. На 22.10.2021 г. ищецът предоставил на ответника в брой допълнително сумата 1 300,00 лева. Общата сума, преведена по банков път 1 и предоставена в брой на ответника, била в размер на 25 000,00 лева. От тях дължимата сума за заплата била в общ размер на 1 376,73 лева, която включвала трудовото възнаграждение за месец октомври 2021 г. в размер на 519,52 лева, за месец ноември 2021 г. в размер на 519,52 лева и за месец декември 2021 г. в размер на 337,69 лева. За периода на трудовото правоотношение ответникът имал 71 дни командировка в чужбина, 32 от които са били заплатени по 50,00 евро на ден и 39 дни му били заплатени по 27,00 евро на ден, или общо усвоените средства за командировъчни пари били в размер на 2 653,00 евро, с левова равностойност 5 188,82 лева. За разходи по транспорта били отчетени от длъжника 14 837,60 лева или от 25 000 лева, след приспадане на 1 376,73 лева (трудово възнаграждение), 5 188,82 лева (командировъчни пари) и 14 837,60 лева оставала неотчетена сумата 3 596,85 лева, която се претендира в настоящото производство.

Искането към съда (съгласно уточнителна молба с вх. № 5646/05.05.2023 г. на Врачански районен съд) е да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 3 596,85 лева-главница, представляваща обезщетение за причинена вреда под формата на липса – разликата между преведените от ищеца по банковата сметка на ответника, във връзка с трудовото правоотношение между страните, възникнало с трудов договор № 133 от 01.10.2021 г. и съществувало в периода от 01.10.2021 г. до 01.01.2022 г., суми за трудово възнаграждение, командировъчни пари и разходи по транспорта и действително дължимите на ответника суми за трудово възнаграждение, командировъчни пари и разходи по транспорта, ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК-20.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 257,77 лева-мораторна лихва върху главното задължение за периода от 02.01.2022 г. до 20.09.2022 г., за които суми е издадена заповед № 1743 от 27.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2880/2022 г. на Врачански районен съд.

Ответникът И. К. Т. в отговора си в срока и по реда на чл. 131 от ГПК излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Поддържа, че не е налице фактическия състав на неограничена имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като при постоянните си командировки в чужбина е плащал не само с получените по неговата банкова сметка служебни аванси и с получените от работодателя на ръка пари всички разходи по транспорта, а за целта е ползвал и дебитна карта, поради което не дължи претендираните с исковата молба суми. Ответникът не оспорва обстоятелството, че за периода от 11.10.2021 г. до 17.12.2021 г. е получил от ищеца служебни аванси в размер на 24 700,00 лева, както и че в същия период е получил в брой сумата 1 300,00 лева.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:

С проекто-доклада по делото, изменен с определение от съдебно заседание, проведено на 01.06.2023 г., съдът обяви за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване 2 обстоятелството, че във връзка с трудовото правоотношение между страните, ответникът за периода от 11.10.2021 г. до 17.12.2021 г. е получил от ищеца служебни аванси в размер на 23 700,00 лева, както и че в същия период е получил в брой сумата 1 300,00 лева.

Видно от трудов договор № 133 от 01.10.2021 г., длъжностна характеристика и декларация за запознатост (л. 5-8 от делото), ответникът И. Т. бил служител на ищеца „Николови транс“ ЕООД и е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона), с месторабота гр. Враца, трудовият договор е бил за неопределено време (безсрочен), с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650,00 лева, като длъжностната характеристика била връчена на служителя срещу подпис. Страните не спорят, че трудовото правоотношение между тях е продължило от 01.10.2021 г. почти до края на 2021 г. В длъжностната характеристика е предвидено, че служителят: извършва основната си дейност по превозване на стоки и материали, след получаване на пътен лист; описва в пътния лист данните за извършените курсове и се отчита ежемесечно за средствата, изразходвани за гориво, смазочни материали и други консумативи за автомобила; грижи се за запазване на поверения му товар през време на почивките, както и спазване на графика за неговото доставяне; изпълнява и други конкретни задачи, възложени от ръководителя, свързани с изпълнение на длъжността; носи отговорност за причинени повреди на обществено и лично имущество на граждани и юридически лица или на повереното му моторно превозно средство и товара в него от виновно причинени автопроизшествия и неправилна експлоатация на моторното превозно средство и др.

С исковата молба са представени 12 броя заповеди (л. 11-22), с които ответникът е бил командирован в чужбина за следните периоди: от 01.10.2021 г. до 08.10.2021 г.; от 11.10.2021 г. до 16.10.2021 г.; от 19.10.2021 г. до 22.10.2021 г.; от 26.10.2021 г. до 29.10.2021 г.; от 31.10.2021 г. до 05.11.2021 г.; от 15.11.2021 г. до 20.11.2021 г.; от 22.11.2021 г. до 27.11.2022 г.; от 29.11.2021 г. до 04.12.2021 г.; от 06.12.2021 г. до 11.12.2021 г.; от 13.12.2021 г. до 18.12.2021 г.; от 20.12.2021 г. до 22.12.2021 г.; от 26.12.2021 г. до 30.12.2021 г., или общо 66 календарни дни, т.е. през по-голямата част от времетраенето на трудовото правоотношение ответникът е изпълнявал трудовите си задължения в чужбина под формата на командировки, като ответникът е следвало в 3-дневен срок от завръщането в България да представи на работодателя си (ищеца) финансов отчет, като приложи всички документи от пътуването.

По делото е изготвено и прието от съда заключение на съдебно-счетоводна експертиза, ценено от настоящия съдебен състав в неговата пълнота, вещото лице по която дава заключение, че за процесния период от 01.10.2021 г. до 01.01.2022 г. ищецът е предал във владение на ответника следните суми: сумата 1 376,73 лева – начислена, дължима и действително преведена по банков път работна заплата; сумата 2 653,00 евро (равностойни на 5 188,82 лева) – дължими и действително преведени по банков път командировъчни пари съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина; сумата 1 300,00 лева – изплатени в брой с касов ордер, или обща сума в размер на 25 000,00 лева.

Ответникът редовно е отчел на ищеца разходи по транспорта, платени от ответника както в 3 брой, така и със служебна банкова карта, в общ размер на 15 144,68 лева, в това число платени такси във връзка с транспорта и платено гориво. Експертизата прави извод, че е налице неотчетена от ответника към ищеца сума за процесния период, изчислена като разликата между предадените от ищеца на ответника суми и редовно отчетените от ответника разходи и че нейният размер е 3 289,77 лева.

В съдебно заседание на 01.06.2023 г. пълномощникът на ответника адв. Р. М.-Х. представи извлечение от разплащателна банкова сметка на ответника с IBAN **** **** **** **** **** ** за периода от 26.10.2021 г. до 08.11.2021 г. и наведе твърдения, че на ответника се дължи заплата за всички работни дни до края на месец декември 2021 г. и следва ищецът да му доплати сумата 181,83 лева за работна заплата, както и че ответникът е заплатил на 27.10.2021 г., по време на служебна командировка в Б., глоба в евро с левова равностойност 1 817,47 лева, като и двете суми следва да бъдат приспаднати от посочената в експертизата като дължима от страна на ответника сума, като в тази връзка оспори заключението на съдебно-счетоводната експертиза, без да прави искане за назначаване на повторна или нова експертиза.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ:

За да бъде уважен иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ е необходимо кумулативно да са налице четири предпоставки, а именно: да е налице трудово правоотношение между ищеца и ответника; работникът (служителят), чиято пълна имуществена отговорност се претендира да притежава качеството „отчетник” – да му е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности; да е установена липса (вреда с неустановен произход) и да е налице причинно-следствена връзка между поведението на работникът (служителят) и установената липса. Причинно следствената връзка се предполага и може да бъде изключена само ако работникът (служителят) докаже, че не е причинил щетата или ако я е причинил, това не е извършено виновно (умишлено или по непредпазливост).

Първата от предпоставките е налице, тъй като страните не спорят, че към твърдяната дата на настъпване на липсата ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника.

По отношение на втората предпоставка съдът съобрази, че в настоящия случай ответникът е заемал длъжност „шофьор”, като е бил запознат от страна на ищеца и негов работодател срещу подпис с характера на изпълняваната работа и с обстоятелството, че носи материална отговорност за получените служебно суми. Следва да се отбележи, че материално-отчетническа длъжност заема дори и лице, което само разнася и доставя стоки, тъй като в негово разпореждане са материални ценности, чието движение той е длъжен да отчита пред своя работодател. Отчетническия характер на длъжността се подкрепя и от нормата на чл. 1, т. 1 от Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074 за ограничаване заемането на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица, в който изрично като отчетници са определени снабдителите и пласьорите – длъжности, които до голяма степен се припокриват със съдържанието на тази на ответника. По изложените 4 съображения съдът приема за безспорно установено качеството на материално отговорно лице – отчетник на ответника.

Третата предпоставка също е налице, тъй като всички доказателства по делото сочат, че липсата на претендираната от ищеца сума е настъпила към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, от когато е настъпила изискуемостта на всички дължими от служителя на работодателя и от работодателя на служителя суми и която дата е не по-късна от 01.01.2022 г.