Решение № 15094 от 15.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15094 гр. София, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110120232 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. Т. М. срещу /фирма/.

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 25.11.2009г., издаден по гр. д. № 32270/2009г. по описа на СРС, бил осъден да заплати на ответника сумата от 582,18лв. главница, ведно със законната лихва от 22.06.2009г. до окончателното плащане, възлизаща на 823,62лв. за периода 22.06.2009г.-12.04.2023г., 245,83лв. лихви и 125лв. разноски. Въз основа на изп. лист било образувано изп. дело № 3341/2009г. по описа на ЧСИ Н. М. за събиране на вземанията. Счита, че давността за вземанията започнала да тече на 25.11.2009г. и на 25.11.2019г. изтекла 10-годишната погасителна давност.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника посочените по-горе суми поради погасяването им по давност.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Твърди, че заведеният иск е неоснователен, а изп. дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и са вдигнати наложените обезпечителни мерки. Посочва, че дружеството не е дало повод за завеждане на иска и в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени за разглеждане са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

По делото не е спорно, че в полза на ответното дружество е издаден изп. лист на 25.11.2009г. по гр. д. № 32270/2009г. по описа на СРС, съгласно който ищецът е осъден да му заплати сумата от 582,18лв. главница, ведно със законната лихва от 22.06.2009г. до окончателното плащане, 245,83лв. – лихва от 12.07.2006г. до 22.06.2009г. и 125лв. – разноски по делото.

Не е спорно, че въз основа на изп. лист е образувано изп. дело № 3341/2009г. по описа на ЧСИ Н. М. за събиране на вземанията, като с постановление от 04.05.2023г.

1 съдебният изпълнител е прекратил производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Между страните не е спорно, а и се установява от материалите по изпълнителното дело, че за вземанията е изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност и вземанията са погасени. Ето защо, предявените отрицателни установителни искове следва да бъдат уважени.

Спорен е въпросът относно дължимите разноските за настоящото производство, като ответникът твърди, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Съгласно чл.

78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата на закона изисква наличието на две кумулативни предпоставки, за да останат разноските в тежест на ищеца – ответникът да не е дал повод за завеждане на иска и да е признал иска. В случая не е налице нито една от двете предпоставки. Ответникът признава определи факти, но изрично с отговора на исковата молба твърди, че искът е неоснователен. Предвид това, липсва признание на иска.

Отделно от това, съдът намира, че с поведението си е дал повод за завеждане на иска. Видно от съдържанието на изп. дело, ответникът е подавал молби на 06.12.2017г., 22.12.2018г., 18.02.2021г. 01.12.2021г., с които е искал предприемане на изп. действия спрямо длъжника.

Макар към датата на подаване на тези молби изп. производство да е било прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция, това поведение на ответника показва, че същият все още търси събиране на вземането и не се е дезинтересирал от него, което обосновава интерес у ищеца да заведе отрицателния установителен иск. Ответникът не е бездействал, а е инициирал действия по събиране на вземанията, с което е дал повод за завеждане на иска и следва да отговоря за сторените разноски.

По изложените съображения, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски от 71,07лв. за държавна такса и 475лв. за адв. възнаграждение или общо 546,07лв.

Направеното от ответника възражение за прекомерност на адв. хонорар е неоснователно, тъй като същият е под минимума по Наредба № 1/2004г.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление /населено място/, искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумите от 582,18лв. - главница, ведно със законната лихва от 22.06.2009г. до окончателното плащане, възлизаща на 823,62лв. за периода 22.06.2009г.-12.04.2023г., 245,83лв. – лихва от 12.07.2006г. до 22.06.2009г. и 125лв. – разноски по делото, за които е издаден изп. лист от 25.11.2009г. по гр. д. № 32270/2009г. по описа на СРС, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление /населено място/, да заплати на М. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 546,07лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2