Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 05.01.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1911/2025
Вид
Решение № 10
Подписан
05.01.2026
Състав
Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000501911 по описа за 2025 година

С решение № 2121 от 7.04.2025 г., по гр.д. № 2360/24 г., СГС, І-13 с-в, ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Й. В. В. сумата от 10 000 лв. като застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.07.2023 г., ведно със законната лихва от 22.11.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 26 000 лв.

Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен за сумата над 10 000 лв. до сумата от 15 000 лв., е постъпила въззивна жалба от ищеца Й. В.

В . . В жалбата се твърди, че СГС е присъдил занижен размер, като не са отчетени извършените оперативни интервенции за обработка на раните, които по естеството си са средни телесни повреди. Сочи, че съдът не е съобразил факта, че активната състезателна дейност на ищеца е била ограничена, че психиката му е била силно засегната от инцидента, в който е загинал негово приятел. Моли да се присъди допълнително сумата от 5000 лв., както и разноски.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. Сочи, че обжалва 1 изцяло решението в осъдителната му част, но са изложени само аргументи досежно присъдения размер, който е счетен за завишен. Твърди, че се касае до лека телесна повреда, като възстановяването е било пълно и то само в рамките на един месец, поради което претендира отмяна на решението в атакуваната част, респ. намаляване на обезщетението. Претендира разноски.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищецът Й. В. В. твърди, че пострадал като пътник на 14.07.2023 г., като ПТП било причинено от водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Сочи, че получил открита рана на подбедрицата и травма на интраабдоминален орган, както и коремни травми, които му причинили болки и страдания, трудности при битовото обслужване, психологически притеснения и страх. Претендира като обезщетение сумата от 26 000 лв., с лихва от 22.08.2023 г., както и разноски.

Ответникът ЗАД „Дал Богг: Живот И Здраве“ АД оспорва иска по основание и размер, в това число относно механизма, като прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца във връзка с ползването на предпазен колан. Твърди също, че са пренебрегнати лекарските предписания и това е повлияло негативно на лечението.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор пред настоящата инстанция, че на 14.07.2023 г. настъпило ПТП, поради виновно и противоправно поведение на водач на самокатастрофирал (с многократно преобръщане) лек автомобил, в който е пътувала ищецът (на предна дясна седалка). Няма спор, че водачът е шофирал със скорост от 97 км/ч, че е застраховал гражданска си отговорност при ответния застраховател при инцидента и че е загинал друг пътник (на 14 г.). Не се спори, че ищецът е пътувал с поставен колан.

От СМЕ е видно, че ищецът е получил открита травма на лявата подбедрицата с нараняване на мускул (като размачканите тъкани са почистени 2 и мускулните влакна - зашити), коремна травма без увреждане на вътрешни органи, охлузване на гръден кош и коремна стена. Извършена е оперативна интервенция, при която е евакуирана натрупана кръв. Болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата и манипулациите, като възстановителният период е бил около 20-25 дни за охлузванията в зоната на корема и гърдите, а за подбедрицата – около 35 дни. Няма данни за усложнения, за нарушения на двигателните функции, за нужда от чужда помощ, за наложителни имобилизации, но отокът е довел до по-бавно възстановяване на спортните постижения. Към настоящия момент ищецът е напълно възстановен физически, като през октомври 2024 г. е участвал в маратона на София, пробягвайки цялото трасе.

Св. И. В. - майка на ищеца, разказва, че когато видяла сина си, кракът му бил целия в кръв, бил опериран на следващия ден тъй като се образувал хематом и трябвало време за да се възстанови. Сочи, че му помагала да се придвижва, тъй като той се движел с куцане. Изпитвал болки в подбедрицата, рамото и гръдния кош. След месец и половина ищецът е започнал да стъпва спокойно, а след пет месеца е почнал да спортува. Изпитвал е психически страдания по-продължително време, тъй като загиналото момче му било найблизък приятел. За известно време останал асоциален, но с връщане в училище започнал да общува отново.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Както се посочи и по-горе, страните не спорят относно настъпването на инцидента, както и досежно противоправното поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника-застраховател.

Страните спорят относно обема на претърпените вреди, респ. как същите следва да бъдат обезщетени.

От приетото заключение на СМЕ се установява, че ищецът е получил леки телесни повреди, тъй като няма данни да е било затруднено движението на крайниците или снагата за продължителен период от време. Вярно е, че физическите травми са получени в различни анатомични области, но данните сочат, че за отшумяване на ефекта от всички тях е бил необходим около месец.

Наложилата се хирургична интервенция е била свързана с обработка на раната на подбедрицата и нейното почистване, като не се касае до инвазивна 3 ортопедична операция или до такава на вътрешни органи. Вярно е, че ищецът е преживял травми в психически аспект от ПТП, които също следва да бъдат обезщетени. Съдът приема, че обезщетението от 10 000 лв. е достатъчно за обезвреда на преживените физически болки, емоционални травми и негативни преживявания. Установява се, че възстановяването не е имало усложнения, ищецът се е върнал бързо в обичайната си среда в училище. От показанията се установява още, че спортните изяви на лицето не са повлияни в особен обем, тъй като година след инцидента В. е участвал пълноценно в маратона на София. Не могат да бъдат обезщетявани болките и мъката на ищеца, търпени от загубата на неговия приятел, тъй като съгласно трайно установената практика на ВКС, ищецът не е от кръга лица, които имат правно признатата възможност да претендират обезщетение за страдания от смърт на близък.

Жалбата на застрахователя, извън частта й, в която се обжалва размера на обезщетението, е бланкетна по своя характер. Ето защо съдът намира, че решението на първата инстанция извън посочения правен въпрос (обема на обезщетението) следва да бъде проверено само досежно неговата валидност. В хипотезата на бланкетна жалба въззивният съд е длъжен да следи служебно единствено за правилното приложение на онези материално правни норми, които имат императивен характер и чието нарушаване застрашава установения правов ред. С оглед на горното въззивната инстанция разполага с правомощието да отмени обжалваното решение и въз основа на бланкетна жалба, но само в случай, че следва да обезпечи правилното приложение на императивна материално правна норма. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело. № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС. В хода на осъществяване на служебната проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, настоящият състав не констатира наличието на визираните в ГПК пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на решението извън посочената по-горе рамка. С оглед на горното съдът намира, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо.

При този изход на спора на страните не се следват разноски.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2121 от 7.04.2025 г., по гр.д. № 2360/24 г., СГС, І-13 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Й. В. В. сумата от 10 000 лв. като застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.07.2023 г., ведно със законната лихва от 22.11.2023 г., и в частта, в която искът на Й. В. В. с р е щ у "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, е ОТХВЪРЛЕН за разликата над 10 000 лв. до сумата от 15 000 лв.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5