Решение № 102 от 13.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20261800900133 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Жалбоподателят - „Г.В.” ЕООД с ЕИК, чрез адв. Р. Д. е подал жалба против отказ № 20260614171229/19.06.2026г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, издаден по заявление вх. № 20260614171229 за вписване на обстоятелства относно промяна в действителния собственик на дружеството и контролиращите го дружества, по чл.63, ал.4 от ЗМИП.

Жалбоподателят намира, че постановеният отказ е незаконосъобразен, като сочи, че са представени доказателства пред АВп за извършване на заявеното вписване.

Длъжностното лице по регистрацията при АВ, за да постанови обжалвания отказ, е намерило, че към заявлението не са представени достатъчно доказателства за спазването на изискването на §2, ал.5 от ДР на ЗМИП, т.е. доказателства за структурата на капитала на всички юридически лица по веригата, които имат пряко или непряко участие в собствеността на дружествата. Отделно от това в атакувания отказ е посочено, че когато висш ръководен служител се вписва като собственик той следва да е от дружеството, по чиято партида е заявено вписването на действителен собственик, а не от юридическо лице от веригата на собственост.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, подадена от

1 процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От приложените към заявление В7 – депозирано пред АВ документи се установява, че в конкретния случай е поискано вписване на промени във вписаните данни по чл. 63, ал. 4 ЗМИП спрямо дружеството – заявител, касаещи няколко групи обстоятелства: 1) относно юридическите лица или други правни образувания, чрез които се упражнява пряк и непряк контрол върху дружеството /полета 537 и 538/, и 2) относно действителните собственици на дружеството /в поле 550/.

Като действителни собственици в поле 550 - Действителни собственици - физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството „Г.В.” ЕООД са заявени физическите лица – П.Ш., А.К., Ю.Б., В.С. – В. Със заявлението е представена декларация с нотариално заверени подписи, основаваща се на нормата на чл. 63, ал. 4 ЗМИП, в която е посочено, че действителни собственици на жалбоподателя са посочените физически лица в качеството им на висши ръководни служители в дружество собственик на капитала на жалбоподателя и на другите дружества по веригата на собственост. Като дружество пряко контролиращо заявителя в поле 537 е посочено дружеството ГВ И.Х.г ГмбХ, а като непряко контролиращо Г.В.Х.г АГ.

Към заявлението е представена и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, удостоверение за актуално състояние на ГВ И.Х. ГмбХ, представлявано от седем физически лица управляващи директори, съвместно с друг управляващ директор между които и А.К., Ю.Б. и В.С. – Вайс; удостоверение за актуално състояние на Г.В.Х. АГ, от което е видно, че членове на изпълнителния съвет на дружеството са физическите лица заявени като действителни собственици на жалбоподателя; удостоверение за актуално състояние на Г.В.Г. м.б.Х.трансп, представлявано от физически лица управляващи директори, съвместно с друг управляващ директор между които и П.Ш., А.К., Ю.Б. и В.С. – В.

Установява се от представените доказателства, че 100 % от дяловете на ГВ И.Х. ГмбХ – дружество посочено като пряко упражняващо контрол върху Г.В. ЕООД с ЕИК са притежавани от Г.В.Г. м.б.Х., а 99 % от капитала на Г.В.Г. м.б.Х, са притежавани от Г.В.Х.

АГ.

Длъжностното лице по регистрацията е отказало да впише заявените обстоятелства поради това, че не са представени доказателства за спазване на изискването на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП.

За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред /т. 1/; дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от 2 представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. Проверката на условията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се извършва на база представените документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

Предварително следва да се отбележи, че задълженията за разкриване и обявяване на действителните собственици на юридическите лица и на контролиращите ги юридически лица или други правни образования са административни и са въведени през 2018 г. с приетия Закон за мерките срещу изпирането на пари (ДВ, бр. 27/27.03.2018 г., изм. и доп.), с който е транспонирана Директива (ЕС) 2015/849. Първоначално законът предвиждаше, че вписването на данните по чл. 63, ал. 4 ЗМИП се извършва само въз основа на декларация с нотариална заверка на подписа на представляващия юридическото лице, чието съдържание е уредено в чл. 38 ППЗМИП и приложение № 3 към същия, приложена към подадено заявление по чл. 50а и приложение № Б7 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Проверката на декларираните данни се правеше само с оглед на формалните изисквания на чл. 63, ал. 4 ЗМИП и чл. 38 ППЗМИП и ако те са спазени в декларацията и съответстват на закона, същите се вписват. За верността на декларираните данни съответният декларатор носи наказателна отговорност по чл. 313 НК. След измененията от ДВ, бр. 60/2023 г., в сила от 14.07.2023 г., обаче бе въведена нова ал. 5 на чл.

63 ЗМИП, според която към декларацията по ал. 4 се прилагат документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от допълнителните разпоредби.

Законът за мерките срещу изпирането на пари поставя изисквания с разпоредбите на чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 за идентифициране на физическите лица, които са действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Според разпоредбата на § 2, ал. 1 от споменатия закон "Действителен собственик" е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия: в т. 1 на същата алинея е посочено, че по отношение на юридическите лица и другите правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или другото правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител или посредством 3 контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.

Индикация за косвено притежаване е налице, когато акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП само когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основания за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.

От представените от заявителя документи се установява кой е собственик на капитала на контролиращото дружество ГВ И.Х. ГмбХ – дружеството Г.В.Г. м.б.Х., а негов собственик на капитала е Гебрюдер Вайс Холдинг АГ, но нито едно от посочените лица не отговаря на легалната дефиниция в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП – физическо лице, което да притежава 25% или повече от акциите, дяловете или правата на глас в съответното юридическо лице.

Изключението, предвидено в § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП се прилага в случаите на невъзможност да се определи крайният собственик на дружеството, което означава, че следва да са изчерпани всички възможни средства, в резултат на което не може да се установи действителен собственик съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице не е действителен собственик. Тогава за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността висш ръководен служител.

Настоящият съд намира, че под понятието "физическото лице, което изпълнява длъжността висш ръководен служител, законът има предвид заемащото длъжността висш ръководен служител ФЛ в контролиращото дружество, а не при заявителят, по чиято партида следва да бъде вписан действителен собственик. Не е уточнено в закона дали се имат предвид ръководителите на дружеството заявител или на контролиращото го дружество, но е резонна тезата, че липсва смисъл за първото доколкото законните представители на дружеството заявител и без това са вписани в същата партида, но в друг раздел, с което е постигната нужната публичност. Ненужно и безсмислено би било те да се вписват и за действителни собственици. С оглед целите на ЗМИП в подобна хипотеза следва да се обяви законният представител на дружеството, което контролира дружеството заявител, а в случай че се касае до поредица от контролирани дружества – първото по веригата на собственост. В случая е заявено, че това първо дружество е дружество Г.В.Х. АГ, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Австрия, поради което именно неговите управляващи и представляващи физически лица следва да се заявят за вписване като действителни 4 собственици на заявителя "Г.В." ЕООД. Видно от удостоверението за актуално състояние, дружеството, чрез което непряко се упражнява контрол върху заявителя, се представлява от физическите лица заявени като действителни собственици от заявителя в качеството им на физическите лица, които изпълняват длъжността на висши ръководни служители на това дружество, а именно на членове на Изпълнителния съвет.

Следователно, след като са изчерпани всички възможни средства за установяване на действителния собственик по реда на § 2, ал. 1 от ЗМИП и няма основание за съмнения, че действителният собственик може да се установи по друг начин, посочен в закона, трябва да се приложат правилата на § 2, ал. 5 от ЗМИП и да се впишат като действителни собственици физическите лица заявени пред АВп, които изпълняват длъжността на "висши ръководни служители".